Халфът на не скри възхищението си към суперзвездата на преди

Каземиро: Невъзможно е сам да спра Меси, той и Кристиано промениха футбола

Халфът на не скри възхищението си към суперзвездата на преди конфликта сред тимовете им в Шампионската лига. Двамата футболисти се познават сносно, защото неведнъж са се изправяли един против различен на терена, когато аржентинецът защитаваше цветовете на.

„ Не, изобщо не ми липсва Меси. Невъзможно е да ми липсва Меси! Забележими са отсъствието му и това, което представляваше за. Той е футболист, в който се влюбва всеки, който го види по какъв начин играе. Ако харесваш футбола, харесваш и Меси. Той е измежду най-хубавите трима в историята. След напускането му на Барса и в този миг на преход се вижда каква значимост имаше за тима. Затова е икона на клуба. За нула време той ще се завърне на „ Сантиаго Бернабеу “, само че ние ще бъдем готови за него, тъй като е невероятно аз самичък да спра Меси. Моите съотборници ще би трябвало да ми оказват помощ. Срещу ПСЖ ще се получи огромен конфликт.

В и не си давахме сметка за това, тъй като бяхме покрай тях, само че както Меси, по този начин и, трансформираха футбола. Преди тях водещите голмайстори вкарваха по 20-25 попадения на сезон. Идват тези двамата и стартират да вкарват по 40, 50 или 60 гола. Това изглеждаше невероятно, те трансформираха този спорт. Кристиано има повече попадения, в сравнение с мачове за Реал Мадрид. Това е полуда. Когато сходен футболист напусне тима, обикновено е той да им липсва. Тези двамата белязаха една ера. Но мисля, че е основно да се промениш допустимо най-бързо. Барса би трябвало да се приспособява към тази нова действителност, както направи Мадрид. Барса сигурно също ще го реализира, тъй като това са двата най-големи клуба в историята и постоянно са разполагали с най-хубавите в историята “, съобщи в изявление за списанието Panenka.

Сред останалите тематики, по които приказва бразилецът, беше тази за позицията му на терена и за развиването му като футболист в юношеските му години. „ Исках да бъда като Феномена Роналдо. Или пък като Ромарио. Дори ми споделяха, че играя като него, само че шеговито. Всички желаеха да са като тях двамата или като Бебето. Винаги съм бил болен на тематика футбол. Също по този начин постоянно бях най-младият в тима. Ако мачът ми се играеше в 17 часа, аз отивах още в 13 часа и питах дали не липсва някой състезател в предходния мач. Съгласявах се да играя на всички места – вратар, бранител, халф… За мен беше елементарно да променям позицията си, тъй като се любувах на всяка една. Не се ядосвах, когато ме слагаха като бранител или вратар, беше ми все едно.

Не беше мъчно да се откажа да бъда нападател и да се приспособявам като халф. Ето за какво една от мощните ми страни е акомодацията към мачовете. Не става въпрос единствено за позицията. Ако мачът е хубав, знам по какъв начин да го изиграя. Ако е противен, още веднъж знам по какъв начин да го изиграя. Ако би трябвало да се боря, аз съм отсреща. Ако би трябвало да се любувам, още веднъж съм там. Тази акомодация е отражение на желанието ми да играя където и да е още откогато бях дете “, добави той.