225 години от рождението на благодетеля на Севлиево Хаджи Стоян Николов
Хаджи Стоян Николов несъмнено е една от най-ярките фигури в нашата предосвобожденска история. И децата знаят съграденото от него учебно заведение и скромния му монумент начело. Но най-важният знак за нашата благодарност е да припомняме още веднъж и още веднъж неговото дело, с цел да съхраним за поколенията най-значимото, което той е имал – родолюбивият дух.
Историческият музей в Севлиево е институцията, която е призвана да поддържа жив този патриотичен дух. За Деня на националните будители и във връзка 225-годишнината от рождението на донора в постройката на Хаджистояновото учебно заведение ще бъде открита галерия от старопечатни книги и печатни издания от епохата, в която е живял огромния патриот.
Видният севлиевски отличник и богат търговец Хаджи Стоян Николов е роден в Севлиево на 4 април 1797 година, в фамилията на предприемчивия Никола Зуреолу. Вероятно се е научил да чете и написа в килийното учебно заведение при църквата „ Св. Пророк Илия ”, а по-късно приключва килийно учебно заведение в Свищов, където живее и работи по-големия му брат. Завръща се в Севлиево и относително бързо съумява да добие положително положение. Като градски отличник той бил епитроп-касиер на църквата „ Свети Пророк Илия ”, за която по негов персонален почин се събират пари и помощи от миряните. За това свидетелства съхранената във фонда на музея църковна записна книга, попълвана точно от ръката му.
Самият той е спомоществовател на редица възрожденски книги. Той е един от основателите за обновяването на църквата „ Свети Пророк Илия ” през 1934 година, а също на църквата и част от манастирските пространства в Батошевския мъжки ставропигиален манастир „ Успения Прясвятия Богородици ” през 1836 година. Неговото име е отпред в листата на ктиторите в Парусията на манастира от 1837 година. По време на пътуванията си по търговски каузи осъзнава значимата роля на учебното заведение за възраждането на българския народ и по образеца на габровския труженик за национално просвещение Васил Априлов, Хаджи Стоян Николов взема решение да основе гражданско учебно заведение в родния си град.
Важно е и събитието, че „ Килията ”, която той със лични средства е обновил и разширил по този начин, щото да събира към 100 деца, не можела към този момент да побере всички искащи да се учат. Достойният българин дефинира част от личното си дворно място, отделя от персоналните си средства към 60 хиляди гроша и през 1842 година градежът стартира. През 1844 година огромната и представителна постройка в общи линии е приключена. В свода на основния източен вход е вграден строителен камък с възпоменателен текст, обиколен от две прави човешки фигури:
„ Созида ся учебно заведение сие надстоянием и иждивением Любороднаго Господина х. Стояна Николаевича просвещение ради единородних 1844 ”.
Новото учебно заведение е солидна постройка на два етажа с дебели каменни стени. По образеца на Габровското и останалите открити към този момент учебни заведения, където образованието се организира по метода на Бел – Ланкастър, Хаджи Стоян схваща нуждата и тук да се преподава по новата „ взаимоучителна метода ”. Хаджи Стоян Николов самичък се погрижва да откри подобаващ преподавател – Петко Рачев Славейков.Славейков вкарва в Хаджистояновото учебно заведение „ учебен устав ” и учи децата на българска история, свещена история, славянска граматика, броене, пение и гимнастика. Въвежда годишните обществени изпити, седмична стратегия и междучасие, награди за положителните възпитаници. За премия служат парчета хартия, върху които е отпечатан с алено или черно преднамерено направеният щемпел на Хаджистояновото учебно заведение. Печатът е показан през днешния ден в експозицията на Исторически музей - Севлиево. В центъра е изобразено двуетажно здание, подкрепяно от двете страни от короновани лъвове и годината 1844. Около него е изписано:„ УЧІЛІЩЕ ГРЕЖДАНСКО СЕВЛІВО ОТ х СТОІА: ”
Самият Славейков написа: „ Почнах пръв да преподавам по новата метода за взаимното обучение в Хаджистояновото учебно заведение ”. Подкрепа за своята активност Славейков среща само от Хаджи Стоян, който неведнъж самичък поема направените разноски. Под усещането на тази безрезервност П. Р. Славейков разказва това „ святое дело ” в своя дописка в списание „ Любословие ” от 1846 година. Училището се разказва като „ по-достославно от доста други национални учебни заведения ” и с изключение на, че носи „ славна памет ” на основателя си, „ само че и огромна чест изобщо отдава на един цялостен Болгарский народ ”.
При всяко от постоянните визити на Хаджи Стоян в учебното заведение децата стават уважително и запяват хвалебствена ария по текст на Славейков. Текста намираме като приписка на първата страница на един образец от „ История славянобългарска ” и това е следващото доказателство, че още в средата на ХІХ век на делото на благодетеля на просвещението в града се е отдавало значимото почитание. Освен средствата, които изразходва приживе, той завещава за прехрана на учебното заведение скъпи недвижими парцели и огромна парична сума.
На 17 декември 1851 година, на 54 годишна възраст, приключва земния път на възрожденеца - будител Хаджи Стоян Николов от Севлиево, посветил себе си и своето положение на образованието и въздигането на родния си град.
Историческият музей в Севлиево е институцията, която е призвана да поддържа жив този патриотичен дух. За Деня на националните будители и във връзка 225-годишнината от рождението на донора в постройката на Хаджистояновото учебно заведение ще бъде открита галерия от старопечатни книги и печатни издания от епохата, в която е живял огромния патриот.
Видният севлиевски отличник и богат търговец Хаджи Стоян Николов е роден в Севлиево на 4 април 1797 година, в фамилията на предприемчивия Никола Зуреолу. Вероятно се е научил да чете и написа в килийното учебно заведение при църквата „ Св. Пророк Илия ”, а по-късно приключва килийно учебно заведение в Свищов, където живее и работи по-големия му брат. Завръща се в Севлиево и относително бързо съумява да добие положително положение. Като градски отличник той бил епитроп-касиер на църквата „ Свети Пророк Илия ”, за която по негов персонален почин се събират пари и помощи от миряните. За това свидетелства съхранената във фонда на музея църковна записна книга, попълвана точно от ръката му.
Самият той е спомоществовател на редица възрожденски книги. Той е един от основателите за обновяването на църквата „ Свети Пророк Илия ” през 1934 година, а също на църквата и част от манастирските пространства в Батошевския мъжки ставропигиален манастир „ Успения Прясвятия Богородици ” през 1836 година. Неговото име е отпред в листата на ктиторите в Парусията на манастира от 1837 година. По време на пътуванията си по търговски каузи осъзнава значимата роля на учебното заведение за възраждането на българския народ и по образеца на габровския труженик за национално просвещение Васил Априлов, Хаджи Стоян Николов взема решение да основе гражданско учебно заведение в родния си град.
Важно е и събитието, че „ Килията ”, която той със лични средства е обновил и разширил по този начин, щото да събира към 100 деца, не можела към този момент да побере всички искащи да се учат. Достойният българин дефинира част от личното си дворно място, отделя от персоналните си средства към 60 хиляди гроша и през 1842 година градежът стартира. През 1844 година огромната и представителна постройка в общи линии е приключена. В свода на основния източен вход е вграден строителен камък с възпоменателен текст, обиколен от две прави човешки фигури:
„ Созида ся учебно заведение сие надстоянием и иждивением Любороднаго Господина х. Стояна Николаевича просвещение ради единородних 1844 ”.
Новото учебно заведение е солидна постройка на два етажа с дебели каменни стени. По образеца на Габровското и останалите открити към този момент учебни заведения, където образованието се организира по метода на Бел – Ланкастър, Хаджи Стоян схваща нуждата и тук да се преподава по новата „ взаимоучителна метода ”. Хаджи Стоян Николов самичък се погрижва да откри подобаващ преподавател – Петко Рачев Славейков.Славейков вкарва в Хаджистояновото учебно заведение „ учебен устав ” и учи децата на българска история, свещена история, славянска граматика, броене, пение и гимнастика. Въвежда годишните обществени изпити, седмична стратегия и междучасие, награди за положителните възпитаници. За премия служат парчета хартия, върху които е отпечатан с алено или черно преднамерено направеният щемпел на Хаджистояновото учебно заведение. Печатът е показан през днешния ден в експозицията на Исторически музей - Севлиево. В центъра е изобразено двуетажно здание, подкрепяно от двете страни от короновани лъвове и годината 1844. Около него е изписано:„ УЧІЛІЩЕ ГРЕЖДАНСКО СЕВЛІВО ОТ х СТОІА: ”
Самият Славейков написа: „ Почнах пръв да преподавам по новата метода за взаимното обучение в Хаджистояновото учебно заведение ”. Подкрепа за своята активност Славейков среща само от Хаджи Стоян, който неведнъж самичък поема направените разноски. Под усещането на тази безрезервност П. Р. Славейков разказва това „ святое дело ” в своя дописка в списание „ Любословие ” от 1846 година. Училището се разказва като „ по-достославно от доста други национални учебни заведения ” и с изключение на, че носи „ славна памет ” на основателя си, „ само че и огромна чест изобщо отдава на един цялостен Болгарский народ ”.
При всяко от постоянните визити на Хаджи Стоян в учебното заведение децата стават уважително и запяват хвалебствена ария по текст на Славейков. Текста намираме като приписка на първата страница на един образец от „ История славянобългарска ” и това е следващото доказателство, че още в средата на ХІХ век на делото на благодетеля на просвещението в града се е отдавало значимото почитание. Освен средствата, които изразходва приживе, той завещава за прехрана на учебното заведение скъпи недвижими парцели и огромна парична сума.
На 17 декември 1851 година, на 54 годишна възраст, приключва земния път на възрожденеца - будител Хаджи Стоян Николов от Севлиево, посветил себе си и своето положение на образованието и въздигането на родния си град.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ