Криворазбраната интеграция – „туй къща ли й, или курник?“
Хаджи Коста: Като си са захласнала след тия моди... па не щеш да знаеш туй къща ли й, или кокошарник, анадънму?
Злата, негова брачна половинка: А че... модите, хаджи... нали в този момент светът гледа по̀ на друго... па и ний както вършат хората. Не може без тях, хаджи.
Така стартира най-големият възрожденски сценичен шлагер – комедията „ Криворазбраната цивилизация “. Написана през 1871 година от основоположника на българския спектакъл, пръв български режисьор и създател на театрални пиеси Добри Войников, комедията остава вечно в златната книга на българската драматургична класика.
Ако я гледате, ще видите един доста занимателен антагонист в лицето на Мосю Маргариди, който е омаял красивата, само че наивна нашенска мома Анка. Маргариди е един шармантен и прекомерно комплиментарен мосю, той омайва девойката с французки обноски и единствено положителните възрожденски хепиенд-традиции на драматургичното изложение провалят цялостния триумф на подлите проекти на злодея. Юнакът-протагонист Митю избавя обичаната си от иго, само че не и от обезчестяване.
Нейсе, запуши я – би споделил един различен, към този момент Алеков, воин.
Но дано не смесваме създателите и времената, тъй като става дума не за разбъркване, а за повтаряне. И това повтаряне не е доста смешно, а е малко ужасно. Защото сме не запомнили поуката на „ Криворазбраната цивилизация “ – първо, да почитаме сами себе си, в случай че желаеме и другите да ни уважават; и второ – да не се вършим на по-големи католици от папата и на по-големи немци от германците. Но може би първо би трябвало да стартираме с речник на непознатите думи от „ Цивилизацията “.
Анадънму на турски значи „ разбра ли “, а кокошарник е курник, тоест – навес за кокошки. Разумява се, впрочем, смисъла на тези думи. Но не се разумява смисъла на една друга дума от една друга пиеса. Пиесата е „ Криворазбраната интеграция “, създателят е неизвестен, а думата е „ джендър “.
Истанбулската спогодба – „ Такваз ли му била нему цивилизацията? “
„ Джендър “?
Каква е пък тая дума, ще попитате.
„ Да зема едно дръво! “ – ще отговори някой.
И въпреки всичко, дано опитаме да вникнем в едно от смислените изложби, опитващи се да преведат тази дума на български /referati.org/. Защо на български? Защото ни интересува преводът на „ джендър “ на български, а не всевъзможните и лингвистично /поради които и смислово/ несъотносими тълкования на британски, да вземем за пример.
Терминът джендър (gender) (англ.) идва от гръцката и латинската граматика. Употребата му в смисъла на пол /мъжки, женски/ се постанова през 70-те години на предишния век от американски феминистки, настояващи за обществения темперамент на разграниченията, основаващи се на пола. В дословен превод на български gender значи граматичен жанр, заради което в научната литература, изключително в преводната, като синоними се използват структурите обществен пол, фамилен пол, жанр. Когато става дума за женски проучвания и женска история – gender е синоним и на дами. По-сериозният проблем обаче поражда при опита да се разграничат sex и gender, защото нерядко gender не се използва прецизно, а като теоретичен евфемизъм, заместващ пол (sex).
Това основава компликации при разграничение на понятията биологичен и обществен пол. И тези компликации произтичат от обстоятелството, че в българския език липсва термин, който да назовава/отразява общественото наличие на взаимоотношенията сред половете. Така е и в други езици. Така да вземем за пример в Унгария за sex и за gender се употребява една и съща дума - nem. В граматическия финландски език /същото унгро-финско езиково семейство, б.м/, в който съществителните имена нямат мъжки или женски жанр джендър е sukupuoli, което безусловно значи половината от рода/семейството.
Етимологията на немския термин Geschlecht е близка до българската дума жанр, само че въз основа на англо-американската традиция в актуалния немски език се употребява като биологична и социокултурна категория.
В законодателството на англоезични страни като Ирландия се употребяват и двата термина, до момента в който в университетските проучвания джендър постоянно се среща като сурогат на дами или женски.
Очертаното многообразие в назоваването демонстрира, че джендър (gender) може да се отнесе към термините, обозначавани като дума-куфар.
Край на цитата.
Сега разбрахте ли какво значи „ джендър “? Анадънму?! Ако да, поздравления и идете да се изповядате, тъй като преди малко послъгахте. Ако не, значи оставаме да се чудим дружно. И въпреки всичко, има нещо показателно в цялото това цивилизационно разсъждение, което те кара да се чувстваш отговорен, че не си задоволително интелектуално извисен. Има нещо свястно и това е определението „ дума-куфар “.
„ Дума-куфар “ е дума с доста благоприятни условия за пояснение. Въпросът е кой ще пояснява тази дума? Кой ще каже какво има в „ куфара “, без даже да ни даде да надзърнем вътре, тъй като най-вероятно е празен?
Истанбулската спогодба не дава отговор на думата що е думата „ джендър “, само че ясно показва кой ще пояснява смисъла - Гл. 9 Член 66 Експертна група за деяние против насилието над дами и домашното принуждение – това е експертна група на име GREVIO, която ще следи за осъществяването на тази вълшебна спогодба.
Какво ще прави тази група?
Ще рапортува на Генералния секретар на Съвета на Европа отчет за законодателни и други ограничения. Тези ограничения ще вкарват в действие наредбите на актуалната Конвенция, формиран на основата на направен от GREVIO въпросник.
Това най-малко е ясно – тази точно вълшебно анонимна група ще ни каже какво значи думата „ джендър “. И в случай че не ни харесва техният превод, значи сме хомофоби, сексисти, насилници на дами, домашни насилници, религиозни фанатици или в най-хубавия случай – елементарни тъпанари.
Какво друго ще прави GREVIO?
Според гл. 9, член 68 ал.4 GREVIO ще дефинира подобаващите средства за осъществяване на тази процедура по мониторинг.
И ще ни прави оценка! Да, ще ни прави оценка с въпросник и ще ни дава оценка за осъществяването. И страната ни ще е длъжна да дава отговор на този въпросник, както и на всяко друго искане за информация от GREVIO.
Кой влиза и по какви критерии влиза в тази тайнствена анонимна група, която ще прави оценка това, което си желае по метод, който самата тя си дефинира?
Колкото е ясно какво е „ джендър “, толкоз е ясно и GREVIO.
Както споделя мадам Злата:
Не може без тях, хаджи.
Наистина ли не може без тях? И по какъв начин сме живели до момента без „ джендър “?
Или по-добре да цитираме думите на злочестата прелъстена Анка към безпардонния мосю Маргариди: След като ма измами и ма сграбчи от вкъщи, в този момент ма правиш още и елементарна.
А ето какво дава отговор прелъстителят Мосю Маргариди: Ако не беше елементарна, не можех та излъга. Разумява са!
И отново сирота Анка: Тази ли ти била човещината? Тази ли ти е цивилизацията?
Добрата фея-трансджендър и децата в предучилищна възраст
Известно е от остарели времена, че ние, българите, сме хора храбри. И че по нашите земи има единствено три типа боязън – първо, да не изстинем. Второ, да не се минем и трето, да не се изложим пред чужденците.
Вторият и третият постоянно вървят дружно в противоположен ред – изложим ли се пред чужденците, то към този момент сме се минали и огромен срам, впрочем! Ще ни се смеят в Европа, ах! Вечен срам и впрочем!
Все едно ние живеем в Атлантида и ни ръководят отдалечено, като подмятат възприятие за виновност през отворената врата на личните ни комплекси и криворазбраната интеграция. Сякаш те нямат комплекси /Втора международна, колониализъм, брутално принуждение в колониите/ и като че ли през днешния ден тези комплекси не дърпат цяла Европа надолу, към дъното.
Въпросът е, че ние също сме /в/ Европа, драги ми наднационални брюкселски смехурковци, които сте толкоз усърдни да се присмивате над къщата, наречена национална страна и които сте толкоз горди с наднационалния брюкселски кокошарник, в който забърквате едни…директиви.
За благополучие, тази седмица се изложихме пред чужденците и дай, Боже, все по този начин! Какво се е случило ли? През тази седмица – тъкмо в навечерието на Рождество Христово тихомълком трябваше да бъде призната Истанбулската спогодба от Министерски съвет, след което отново по този начин тихичко трябваше да бъде утвърдена от Народното събрание. И хоп! – положителната фея-трансджендър щеше да се появи в образователните стратегии в предучилищна възраст. Обаче не. Истанбулската спогодба въобще не влезе в дневния ред на Министерски съвет. И към този момент децата ни ще бъдат лишени от „ въвеждане на обучителни модули по джендър проблематика в предучилищни групи в детски градини и в учебни заведения “.
Питате какво е джендър, та да разберете каква й е проблематиката? Попитайте българските институции и по-конкретно хората, взели участие в работната група по тази тематика. Дали някой от тези служители знае какво тъкмо прави там и по какъв начин тъкмо пази интереса на данъкоплатците, които му заплащат заплатата?
Или по-добре да питаме анонимниците от НПО-тата, които ще влязат в GREVIO – каквото те кажат, това е то джендър проблематика. Анадънму?! Или не сме се разбрали?
Ако не сме се разбрали, значи това е една доста добра вест! Бял лист не се подписва, тъй като някой може да напише доста неприятни неща над вашия автограф.
И защото не сме утвърдили Истанбулската спогодба – макар че правосъдният /тогава/ министър Екатерина Захариева я подписва на 21 април 2016 година – в този момент никой не може да напише нищо на празния лист.
Затова няма да има и „ нараснали познания и умения на децата в ранна възраст за превъзмогване на половите стандарти и създаване на здрави взаимоотношения “.
Преодоляване на половите стандарти?!
Тази чутовна нелепост от кое място се появи?! От феминистките, измислили алабализма „ джендър “? И за какво, аджеба, би трябвало да се преодоляват половите стандарти и по какъв начин тъкмо пречи полът да се изградят здрави връзки?! Не е ли наложително първо да знаеш кой си ти самият, та тогава да градиш връзки с който и да е различен?
Чудите се каква е тази лукавост ли? Ами това е част от Национална стратегия за използване на Истанбулската спогодба. Национална стратегия, направена от същите неправителствени организации, натискащи националните институции да ратифицират самата спогодба. Само че тъй като Конвенцията не е утвърдена, то няма да бъде призната и тази Национална стратегия.
Тъжно е, само че децата ни ще бъдат лишени от удоволствието да им гостуват чичковци-трансджендъри, облечени като феи, които да им изясняват какво е „ джендър “ и по какъв начин като пораснат могат да си сменят пола – каквито случаи има в други страни /civilactionbg.com/. Ще би трябвало да продължат да употребяват разнообразни тоалетни – момиченцата в дамската и момченцата – в мъжката, вместо в „ унисекс “ тоалетни, както в други страни. И родителите им ще продължат да ги назовават „ моето благо момиче “ и „ моето благо момче “, без да се тормозят от санкции и наказания на личната им страна, в случай че е утвърдила Истанбулската...
Това е толкоз тъжно, нали? Да не можеш да си сменяш пола съгласно настроенията?
Затова дано приключим с нещо радостно, нещо от „ Криворазбраната цивилизация “:
Анка: За Бога, какво зло съм ти сторила, та си тури да ма излъжеш, да ма измамиш? Пресили невинността ми, озлочести младините ми! Какво по-голямо злотворство от това?
Маргариди. Да прощаваш, мадам Аннет. Това не е злотворство, а е една от тези положителни функции, които може изигра единствено един цивилизован джентълмен като мене. На вас, игнорентите, които не виждате по-далеч от носа си, това ви са вижда злотворство, но не е така. Това е роля, която аз ви изиграх.
Роля?! Каква роля?! – пита смаяната аудитория.
Как каква – обществено построена роля, дава отговор член 3 на Истанбулската спогодба.
Пол значи обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и мъжете.
А кой ще ни каже коя „ роля “ се счита за подобаваща от „ несъмнено общество “ за мъжете и дамите?
Е, по какъв начин кой?! GREVIO.
Нали се разбрахме?
Или не сме се разбрали?
Добре. Тогава дано стартираме от въпроса – туй нашата национална страна къща ли е, или кокошарник, в която всяка феминистка кукувица може да снася своите яйца във тип на „ думи-куфар “?
И в никакъв случай да не забравяме, че когато кукувичетата се излюпят и пораснат, първата им работа е да изхвърлят от гнездото личните пиленца на птиците, които доверчиво ги отглеждат.
Анадънму?
Александър Урумов, glasove.com
Злата, негова брачна половинка: А че... модите, хаджи... нали в този момент светът гледа по̀ на друго... па и ний както вършат хората. Не може без тях, хаджи.
Така стартира най-големият възрожденски сценичен шлагер – комедията „ Криворазбраната цивилизация “. Написана през 1871 година от основоположника на българския спектакъл, пръв български режисьор и създател на театрални пиеси Добри Войников, комедията остава вечно в златната книга на българската драматургична класика.
Ако я гледате, ще видите един доста занимателен антагонист в лицето на Мосю Маргариди, който е омаял красивата, само че наивна нашенска мома Анка. Маргариди е един шармантен и прекомерно комплиментарен мосю, той омайва девойката с французки обноски и единствено положителните възрожденски хепиенд-традиции на драматургичното изложение провалят цялостния триумф на подлите проекти на злодея. Юнакът-протагонист Митю избавя обичаната си от иго, само че не и от обезчестяване.
Нейсе, запуши я – би споделил един различен, към този момент Алеков, воин.
Но дано не смесваме създателите и времената, тъй като става дума не за разбъркване, а за повтаряне. И това повтаряне не е доста смешно, а е малко ужасно. Защото сме не запомнили поуката на „ Криворазбраната цивилизация “ – първо, да почитаме сами себе си, в случай че желаеме и другите да ни уважават; и второ – да не се вършим на по-големи католици от папата и на по-големи немци от германците. Но може би първо би трябвало да стартираме с речник на непознатите думи от „ Цивилизацията “.
Анадънму на турски значи „ разбра ли “, а кокошарник е курник, тоест – навес за кокошки. Разумява се, впрочем, смисъла на тези думи. Но не се разумява смисъла на една друга дума от една друга пиеса. Пиесата е „ Криворазбраната интеграция “, създателят е неизвестен, а думата е „ джендър “.
Истанбулската спогодба – „ Такваз ли му била нему цивилизацията? “
„ Джендър “?
Каква е пък тая дума, ще попитате.
„ Да зема едно дръво! “ – ще отговори някой.
И въпреки всичко, дано опитаме да вникнем в едно от смислените изложби, опитващи се да преведат тази дума на български /referati.org/. Защо на български? Защото ни интересува преводът на „ джендър “ на български, а не всевъзможните и лингвистично /поради които и смислово/ несъотносими тълкования на британски, да вземем за пример.
Терминът джендър (gender) (англ.) идва от гръцката и латинската граматика. Употребата му в смисъла на пол /мъжки, женски/ се постанова през 70-те години на предишния век от американски феминистки, настояващи за обществения темперамент на разграниченията, основаващи се на пола. В дословен превод на български gender значи граматичен жанр, заради което в научната литература, изключително в преводната, като синоними се използват структурите обществен пол, фамилен пол, жанр. Когато става дума за женски проучвания и женска история – gender е синоним и на дами. По-сериозният проблем обаче поражда при опита да се разграничат sex и gender, защото нерядко gender не се използва прецизно, а като теоретичен евфемизъм, заместващ пол (sex).
Това основава компликации при разграничение на понятията биологичен и обществен пол. И тези компликации произтичат от обстоятелството, че в българския език липсва термин, който да назовава/отразява общественото наличие на взаимоотношенията сред половете. Така е и в други езици. Така да вземем за пример в Унгария за sex и за gender се употребява една и съща дума - nem. В граматическия финландски език /същото унгро-финско езиково семейство, б.м/, в който съществителните имена нямат мъжки или женски жанр джендър е sukupuoli, което безусловно значи половината от рода/семейството.
Етимологията на немския термин Geschlecht е близка до българската дума жанр, само че въз основа на англо-американската традиция в актуалния немски език се употребява като биологична и социокултурна категория.
В законодателството на англоезични страни като Ирландия се употребяват и двата термина, до момента в който в университетските проучвания джендър постоянно се среща като сурогат на дами или женски.
Очертаното многообразие в назоваването демонстрира, че джендър (gender) може да се отнесе към термините, обозначавани като дума-куфар.
Край на цитата.
Сега разбрахте ли какво значи „ джендър “? Анадънму?! Ако да, поздравления и идете да се изповядате, тъй като преди малко послъгахте. Ако не, значи оставаме да се чудим дружно. И въпреки всичко, има нещо показателно в цялото това цивилизационно разсъждение, което те кара да се чувстваш отговорен, че не си задоволително интелектуално извисен. Има нещо свястно и това е определението „ дума-куфар “.
„ Дума-куфар “ е дума с доста благоприятни условия за пояснение. Въпросът е кой ще пояснява тази дума? Кой ще каже какво има в „ куфара “, без даже да ни даде да надзърнем вътре, тъй като най-вероятно е празен?
Истанбулската спогодба не дава отговор на думата що е думата „ джендър “, само че ясно показва кой ще пояснява смисъла - Гл. 9 Член 66 Експертна група за деяние против насилието над дами и домашното принуждение – това е експертна група на име GREVIO, която ще следи за осъществяването на тази вълшебна спогодба.
Какво ще прави тази група?
Ще рапортува на Генералния секретар на Съвета на Европа отчет за законодателни и други ограничения. Тези ограничения ще вкарват в действие наредбите на актуалната Конвенция, формиран на основата на направен от GREVIO въпросник.
Това най-малко е ясно – тази точно вълшебно анонимна група ще ни каже какво значи думата „ джендър “. И в случай че не ни харесва техният превод, значи сме хомофоби, сексисти, насилници на дами, домашни насилници, религиозни фанатици или в най-хубавия случай – елементарни тъпанари.
Какво друго ще прави GREVIO?
Според гл. 9, член 68 ал.4 GREVIO ще дефинира подобаващите средства за осъществяване на тази процедура по мониторинг.
И ще ни прави оценка! Да, ще ни прави оценка с въпросник и ще ни дава оценка за осъществяването. И страната ни ще е длъжна да дава отговор на този въпросник, както и на всяко друго искане за информация от GREVIO.
Кой влиза и по какви критерии влиза в тази тайнствена анонимна група, която ще прави оценка това, което си желае по метод, който самата тя си дефинира?
Колкото е ясно какво е „ джендър “, толкоз е ясно и GREVIO.
Както споделя мадам Злата:
Не може без тях, хаджи.
Наистина ли не може без тях? И по какъв начин сме живели до момента без „ джендър “?
Или по-добре да цитираме думите на злочестата прелъстена Анка към безпардонния мосю Маргариди: След като ма измами и ма сграбчи от вкъщи, в този момент ма правиш още и елементарна.
А ето какво дава отговор прелъстителят Мосю Маргариди: Ако не беше елементарна, не можех та излъга. Разумява са!
И отново сирота Анка: Тази ли ти била човещината? Тази ли ти е цивилизацията?
Добрата фея-трансджендър и децата в предучилищна възраст
Известно е от остарели времена, че ние, българите, сме хора храбри. И че по нашите земи има единствено три типа боязън – първо, да не изстинем. Второ, да не се минем и трето, да не се изложим пред чужденците.
Вторият и третият постоянно вървят дружно в противоположен ред – изложим ли се пред чужденците, то към този момент сме се минали и огромен срам, впрочем! Ще ни се смеят в Европа, ах! Вечен срам и впрочем!
Все едно ние живеем в Атлантида и ни ръководят отдалечено, като подмятат възприятие за виновност през отворената врата на личните ни комплекси и криворазбраната интеграция. Сякаш те нямат комплекси /Втора международна, колониализъм, брутално принуждение в колониите/ и като че ли през днешния ден тези комплекси не дърпат цяла Европа надолу, към дъното.
Въпросът е, че ние също сме /в/ Европа, драги ми наднационални брюкселски смехурковци, които сте толкоз усърдни да се присмивате над къщата, наречена национална страна и които сте толкоз горди с наднационалния брюкселски кокошарник, в който забърквате едни…директиви.
За благополучие, тази седмица се изложихме пред чужденците и дай, Боже, все по този начин! Какво се е случило ли? През тази седмица – тъкмо в навечерието на Рождество Христово тихомълком трябваше да бъде призната Истанбулската спогодба от Министерски съвет, след което отново по този начин тихичко трябваше да бъде утвърдена от Народното събрание. И хоп! – положителната фея-трансджендър щеше да се появи в образователните стратегии в предучилищна възраст. Обаче не. Истанбулската спогодба въобще не влезе в дневния ред на Министерски съвет. И към този момент децата ни ще бъдат лишени от „ въвеждане на обучителни модули по джендър проблематика в предучилищни групи в детски градини и в учебни заведения “.
Питате какво е джендър, та да разберете каква й е проблематиката? Попитайте българските институции и по-конкретно хората, взели участие в работната група по тази тематика. Дали някой от тези служители знае какво тъкмо прави там и по какъв начин тъкмо пази интереса на данъкоплатците, които му заплащат заплатата?
Или по-добре да питаме анонимниците от НПО-тата, които ще влязат в GREVIO – каквото те кажат, това е то джендър проблематика. Анадънму?! Или не сме се разбрали?
Ако не сме се разбрали, значи това е една доста добра вест! Бял лист не се подписва, тъй като някой може да напише доста неприятни неща над вашия автограф.
И защото не сме утвърдили Истанбулската спогодба – макар че правосъдният /тогава/ министър Екатерина Захариева я подписва на 21 април 2016 година – в този момент никой не може да напише нищо на празния лист.
Затова няма да има и „ нараснали познания и умения на децата в ранна възраст за превъзмогване на половите стандарти и създаване на здрави взаимоотношения “.
Преодоляване на половите стандарти?!
Тази чутовна нелепост от кое място се появи?! От феминистките, измислили алабализма „ джендър “? И за какво, аджеба, би трябвало да се преодоляват половите стандарти и по какъв начин тъкмо пречи полът да се изградят здрави връзки?! Не е ли наложително първо да знаеш кой си ти самият, та тогава да градиш връзки с който и да е различен?
Чудите се каква е тази лукавост ли? Ами това е част от Национална стратегия за използване на Истанбулската спогодба. Национална стратегия, направена от същите неправителствени организации, натискащи националните институции да ратифицират самата спогодба. Само че тъй като Конвенцията не е утвърдена, то няма да бъде призната и тази Национална стратегия.
Тъжно е, само че децата ни ще бъдат лишени от удоволствието да им гостуват чичковци-трансджендъри, облечени като феи, които да им изясняват какво е „ джендър “ и по какъв начин като пораснат могат да си сменят пола – каквито случаи има в други страни /civilactionbg.com/. Ще би трябвало да продължат да употребяват разнообразни тоалетни – момиченцата в дамската и момченцата – в мъжката, вместо в „ унисекс “ тоалетни, както в други страни. И родителите им ще продължат да ги назовават „ моето благо момиче “ и „ моето благо момче “, без да се тормозят от санкции и наказания на личната им страна, в случай че е утвърдила Истанбулската...
Това е толкоз тъжно, нали? Да не можеш да си сменяш пола съгласно настроенията?
Затова дано приключим с нещо радостно, нещо от „ Криворазбраната цивилизация “:
Анка: За Бога, какво зло съм ти сторила, та си тури да ма излъжеш, да ма измамиш? Пресили невинността ми, озлочести младините ми! Какво по-голямо злотворство от това?
Маргариди. Да прощаваш, мадам Аннет. Това не е злотворство, а е една от тези положителни функции, които може изигра единствено един цивилизован джентълмен като мене. На вас, игнорентите, които не виждате по-далеч от носа си, това ви са вижда злотворство, но не е така. Това е роля, която аз ви изиграх.
Роля?! Каква роля?! – пита смаяната аудитория.
Как каква – обществено построена роля, дава отговор член 3 на Истанбулската спогодба.
Пол значи обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и мъжете.
А кой ще ни каже коя „ роля “ се счита за подобаваща от „ несъмнено общество “ за мъжете и дамите?
Е, по какъв начин кой?! GREVIO.
Нали се разбрахме?
Или не сме се разбрали?
Добре. Тогава дано стартираме от въпроса – туй нашата национална страна къща ли е, или кокошарник, в която всяка феминистка кукувица може да снася своите яйца във тип на „ думи-куфар “?
И в никакъв случай да не забравяме, че когато кукувичетата се излюпят и пораснат, първата им работа е да изхвърлят от гнездото личните пиленца на птиците, които доверчиво ги отглеждат.
Анадънму?
Александър Урумов, glasove.com
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ