Смущаващата история на Хабсбургите
Хабсбургите са една от най-известните и авторитетни аристократични династии в международната история. В интервала сред 1278 и 1918 година нейни представители управлявали редица страни, измежду които Австрия, Испания, Нидерландия, Унгария, Хърватия, Чехия, Босна и Херцеговина, Португалия, както и Свещената Римска империя.
Всеизвестен факт е, че Хабсбургите успявали да разширят владенията и властта си не посредством войни, а посредством династични бракове (дълго време девизът им гласял „ Докато другите водят война, ти, щастлива Австрия, се жениш “ ). В тази връзка, кръвосмешението било постоянно срещана процедура, а на браковете сред родственици се гледало като на нещо изцяло обикновено. В идващите редове може да научите някои любопитни детайлности за едни от най-скандалните и спорни представители на династията.
Leopold I, Holy Roman Emperor, was born in Vienna on 9 June, 1640.
Leopold I in costume as Acis in the play 'La Galatea'
Jan Thomas van Ieperen, 1667,
— Liam ÓMhaoldomhnaigh (@cheapsellotape)
Леополд I
Управлението на Леополд I, който бил император на Свещената Римска империя в интервала 1658 – 1705 година, е белязано от няколко значими събития. На 26 януари 1683 година той подписал контракт за защитителен съюз против Османската империя с Бавария. Само няколко месеца по-късно, Виена била обсадена, само че оманците претърпели тежко проваляне след намесата на войски, командвани от полския крал Ян Собиески и баварския курфюрст Максимилиан II Емануел. По-късно Леополд I повел контраофанзивата против османците, довела до отвоюването на Унгария и Белград. Той също по този начин бил надарен композитор и диригент и владеел пет езика – немски, латински, френски, испански и италиански. Императорът, обаче, имал и тъмна страна. Той обичал да убива животни по извънредно нечовечен метод. Един от обичаните му „ спортове “ бил да накара своите придворни да увият жива лисица в одеяло, след която да я удрят с пръчки, до момента в който не почине. Леополд I също по този начин ловувал чапли със соколи и стрелял с арбалет по давещи се в езеро елени.
Рудолф II
Известен най-вече с впечатляващата си сбирка от творби на изкуството, която включвала творби на създатели като Албрехт Дюрер, Пармиджанино и Кореджо, Рудолф II също имал своите странности. Според неговите съвременници, той не изпитвал огромен интерес към ръководството на империята. За сметка на това, Рудолф II бил захласнат от окултните науки. Императорът желал да открие философския камък, надявайки се, че по този метод ще стане вечен. Той покровителствал редица алхимици, търсещи „ рецепта “ за превръщането на желязото в злато. Рудолф II също по този начин постоянно се съветвал с астролози (сред тях бил Нострадамус) и колекционирал предмети, за които се считало, че имат мистични свойства. Друга негова пристрастеност били животните. По негово разпореждане, в Прага били отглеждани лъвове, тигри, леопарди, гепарди, камили, антилопи, газели, слонове, пеликани, щрауси и папагали.
: On 11th April, 1848, Emperor Ferdinand I of Austria confirmed the March Laws, which formed the foundation of the modern state of Hungary. The March Laws, also known as April Laws were a collection of Laws legislated by Lajos Kossuth.
— Today In History (@TodayIn21886518)
Фердинанд I
Управлявал Австрия в интервала сред 1835 и 1848 година, Фердинанд I безспорно бил извънредно спорна персона. Неговите съвременници го разказват като добър и спокоен човек, който нямал безусловно никакъв интерес към държавните каузи. Други, обаче, означават, че зад привидната му добрина в действителност се криела една смущаваща загадка – той страдал от умствена назадничавост и епилепсия. Според някои, Фердинанд I се затруднявал при осъществяването на обикновени действия, измежду които били отварянето на порти и подписването на документи. Твърди се, че едно от обичаните му занимания било да се търкаля по пода на стаята си с кофа за отпадък на главата. Освен това, той отказвал да повярва, че орлите имат по една глава, защото този, изобразен на фамилния му герб, бил двуглав.
Въпреки всичко това, Фердинанд I управлявал Австрия в продължение на повече от десетилетие, преди да се отдръпна от престола. Историците означават, че той не вземал решения самичък. На процедура било формирано импровизирано регентство от Метерних, Коловрат и ерцхерцог Людвиг. Показателен е следният случай: откакто схванал, че хазната е съвсем празна, Фердинанд I декларирал: „ Е, за мен и Метерних все ще стигне! “ Решението си да абдикира владетелят взел вследствие на избухналата в Австрия гражданска война. Когато схванал, че жителите на страната са се разбунтували, той попитал: „ Позволено ли им е да вършат това? “ След отдръпването си от властта, Фердинанд I отпътувал за Прага. Там прекарал последните години от живота си, занимавайки се със селско стопанство.
Portrait of Emperor Charles I of Austria by Austrian painter Tom von Dreger
— Almanach de Saxe Gotha - Handbuch des Adels (@AlmanachGotha)
Карл I Франц Йозеф
Останал в историята като последния представител на династията на Хабсбурите, император Карл I бил съдружник на немския кайзер Вилхелм II по време на Първата международна война. В хода на спора, обаче, връзките сред двамата почнали да се обтягат. Опитвайки се да предотврати разпадането на Австро-Унгария, Карл I се свързал с френския министър-председател Жорж Клемансо с предложение за мир. Според множеството историци, това бил един от най-лошите и обезверени дипломатически ходове в международната история. Карл I на процедура заречен, че ще извърши всичко, което французите изискат от него. Вместо да му отговори, Клемансо разгласил неговото известие, представяйки го като доказателство, че крахът на Австро-Унгария е неминуем.
След края на войната, Карл I направил два несполучливи опита да си върне унгарския престол. На 19 ноември 1921 година отпътувал за остров Мадейра. Само няколко месеца по-късно, той умрял от инфектиране на белите дробове. Любопитна детайлност е, че през 2004 година Карл I беше беатифициран (причислен към блажените) от Римокатолическата черква. Съвсем скоро той може да бъде разгласен за светец, защото през 2008 година Ватикана призна второ знамение, осъществено от него. Това стана след следствие, траяло близо година и половина. Някои специалисти означават, че сходно решение би било, меко казано, спорно. Те акцентират, че Карл I може да се трансформира в първия светец, одобрил потреблението на химически оръжия (австро-унгарските войски употребявали хлор по време на Първата международна война).
Всеизвестен факт е, че Хабсбургите успявали да разширят владенията и властта си не посредством войни, а посредством династични бракове (дълго време девизът им гласял „ Докато другите водят война, ти, щастлива Австрия, се жениш “ ). В тази връзка, кръвосмешението било постоянно срещана процедура, а на браковете сред родственици се гледало като на нещо изцяло обикновено. В идващите редове може да научите някои любопитни детайлности за едни от най-скандалните и спорни представители на династията.
Leopold I, Holy Roman Emperor, was born in Vienna on 9 June, 1640.
Leopold I in costume as Acis in the play 'La Galatea'
Jan Thomas van Ieperen, 1667,
— Liam ÓMhaoldomhnaigh (@cheapsellotape)
Леополд I
Управлението на Леополд I, който бил император на Свещената Римска империя в интервала 1658 – 1705 година, е белязано от няколко значими събития. На 26 януари 1683 година той подписал контракт за защитителен съюз против Османската империя с Бавария. Само няколко месеца по-късно, Виена била обсадена, само че оманците претърпели тежко проваляне след намесата на войски, командвани от полския крал Ян Собиески и баварския курфюрст Максимилиан II Емануел. По-късно Леополд I повел контраофанзивата против османците, довела до отвоюването на Унгария и Белград. Той също по този начин бил надарен композитор и диригент и владеел пет езика – немски, латински, френски, испански и италиански. Императорът, обаче, имал и тъмна страна. Той обичал да убива животни по извънредно нечовечен метод. Един от обичаните му „ спортове “ бил да накара своите придворни да увият жива лисица в одеяло, след която да я удрят с пръчки, до момента в който не почине. Леополд I също по този начин ловувал чапли със соколи и стрелял с арбалет по давещи се в езеро елени.
Рудолф II
Известен най-вече с впечатляващата си сбирка от творби на изкуството, която включвала творби на създатели като Албрехт Дюрер, Пармиджанино и Кореджо, Рудолф II също имал своите странности. Според неговите съвременници, той не изпитвал огромен интерес към ръководството на империята. За сметка на това, Рудолф II бил захласнат от окултните науки. Императорът желал да открие философския камък, надявайки се, че по този метод ще стане вечен. Той покровителствал редица алхимици, търсещи „ рецепта “ за превръщането на желязото в злато. Рудолф II също по този начин постоянно се съветвал с астролози (сред тях бил Нострадамус) и колекционирал предмети, за които се считало, че имат мистични свойства. Друга негова пристрастеност били животните. По негово разпореждане, в Прага били отглеждани лъвове, тигри, леопарди, гепарди, камили, антилопи, газели, слонове, пеликани, щрауси и папагали.
: On 11th April, 1848, Emperor Ferdinand I of Austria confirmed the March Laws, which formed the foundation of the modern state of Hungary. The March Laws, also known as April Laws were a collection of Laws legislated by Lajos Kossuth.
— Today In History (@TodayIn21886518)
Фердинанд I
Управлявал Австрия в интервала сред 1835 и 1848 година, Фердинанд I безспорно бил извънредно спорна персона. Неговите съвременници го разказват като добър и спокоен човек, който нямал безусловно никакъв интерес към държавните каузи. Други, обаче, означават, че зад привидната му добрина в действителност се криела една смущаваща загадка – той страдал от умствена назадничавост и епилепсия. Според някои, Фердинанд I се затруднявал при осъществяването на обикновени действия, измежду които били отварянето на порти и подписването на документи. Твърди се, че едно от обичаните му занимания било да се търкаля по пода на стаята си с кофа за отпадък на главата. Освен това, той отказвал да повярва, че орлите имат по една глава, защото този, изобразен на фамилния му герб, бил двуглав.
Въпреки всичко това, Фердинанд I управлявал Австрия в продължение на повече от десетилетие, преди да се отдръпна от престола. Историците означават, че той не вземал решения самичък. На процедура било формирано импровизирано регентство от Метерних, Коловрат и ерцхерцог Людвиг. Показателен е следният случай: откакто схванал, че хазната е съвсем празна, Фердинанд I декларирал: „ Е, за мен и Метерних все ще стигне! “ Решението си да абдикира владетелят взел вследствие на избухналата в Австрия гражданска война. Когато схванал, че жителите на страната са се разбунтували, той попитал: „ Позволено ли им е да вършат това? “ След отдръпването си от властта, Фердинанд I отпътувал за Прага. Там прекарал последните години от живота си, занимавайки се със селско стопанство.
Portrait of Emperor Charles I of Austria by Austrian painter Tom von Dreger
— Almanach de Saxe Gotha - Handbuch des Adels (@AlmanachGotha)
Карл I Франц Йозеф
Останал в историята като последния представител на династията на Хабсбурите, император Карл I бил съдружник на немския кайзер Вилхелм II по време на Първата международна война. В хода на спора, обаче, връзките сред двамата почнали да се обтягат. Опитвайки се да предотврати разпадането на Австро-Унгария, Карл I се свързал с френския министър-председател Жорж Клемансо с предложение за мир. Според множеството историци, това бил един от най-лошите и обезверени дипломатически ходове в международната история. Карл I на процедура заречен, че ще извърши всичко, което французите изискат от него. Вместо да му отговори, Клемансо разгласил неговото известие, представяйки го като доказателство, че крахът на Австро-Унгария е неминуем.
След края на войната, Карл I направил два несполучливи опита да си върне унгарския престол. На 19 ноември 1921 година отпътувал за остров Мадейра. Само няколко месеца по-късно, той умрял от инфектиране на белите дробове. Любопитна детайлност е, че през 2004 година Карл I беше беатифициран (причислен към блажените) от Римокатолическата черква. Съвсем скоро той може да бъде разгласен за светец, защото през 2008 година Ватикана призна второ знамение, осъществено от него. Това стана след следствие, траяло близо година и половина. Някои специалисти означават, че сходно решение би било, меко казано, спорно. Те акцентират, че Карл I може да се трансформира в първия светец, одобрил потреблението на химически оръжия (австро-унгарските войски употребявали хлор по време на Първата международна война).
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ