Тъмно лъчение разширява Вселената още по-бързо
„ Хъбъл “ оказа помощ на астрономите да изяснят, че през днешния ден Вселената се уголемява още по-бързо, в сравнение с показвали изчисленията, издигнати въз основа на наблюденията на „ ехото “ от Големия гърмеж.
Това сочи съществуването на трета загадъчна „ тъмна “ субстанция – мрачно излъчване – или на непълнотата на теорията на относителността, излиза наяве от публикация, призната за обява в изданието Astrophysical Journal.
Още през 1929 година фамозният астроном Едуин Хъбъл, наблюдавайки придвижването на далечни галактики, е открил, че нашата Вселена не стои на едно място, а последователно се уголемява.
В края на ХХ век астрофизиците са разкрили, наблюдавайки свръхнови от първи вид, че тя се уголемява не с непрекъсната скорост, а с ускоряване. Причина за това, както през днешния ден считат учените, се явява тъмната сила – загадъчна субстанция настояща върху материята като самобитна „ антигравитация “.
„ Това необикновено изобретение може да е значима част от загадката на тъмната сила, а също и тъмната материя и тъмното излъчване, на които се падат повече от 95% от общата маса на Вселената “, споделя Адам Рийс (Adam Riess) от университета „ Джон Хопкинс “ (САЩ), Нобелов лауреат и един от първооткривателите на тъмната сила.
В новата си работа Рийс и сътрудниците му са измерили скоростта на уголемение на Вселената „ от другия край “, както се показват те. Учените употребявали не далечни свръхнови и данните от сондите WMAP и Planck, учещи микровълновото „ ехтене “ от Големия гърмеж, а относително близки до нас променливи звезди в прилежащи галактики.
Тези звезди – по този начин наречените цефеиди – са забавни на учените поради техните пулсации, които може да се употребяват за доста тъкмо пресмятане на дистанцията до далечни обекти в Космоса.
Наблюдавайки цефеиди в 18 прилежащи галактики, където наскоро са се взривили свръхнови от първи вид, екипът на Рийс е съумял да пресметна дистанцията до тях и да посочи цената на константата на Хъбъл – сегашната скорост на разширението на Вселената, намалявайки грешката при измерванията от 3 до 2,4%.
Цефеидите, по които учените са определили скоростта на уголемение на Вселената. © NASA/ ESA/A. Riess
Това конкретизиране дало извънредно непредвиден резултат – става известно, че две галактики, разграничени от 3 милиона светлинни години, се разлитат със скорост към 73 километра в секунда. Тази цифра е доста по-висока, в сравнение с демонстрират данните, получени от WMAP и Planck, и е невероятно тя да се изясни с наличните ни показа за природата на тъмната сила и механизма на рождението на Вселената.
Според Рийс ненадейно високата скорост на уголемение на Вселената приказва, че в процеса на нейното ускоряване е взела участие освен тъмната сила, само че и още една невидима субстанция, която той назовава мрачно излъчване (dark radiation). То съгласно учените е съществувало в първите дни в живота на Вселената, когато в нея е доминирала не материята, а силата и е приличало по свойства на по този начин наречените стерилни неутрино.
Благодарение на това излъчване Вселената в първите дни от живота си се е разширявала много по-бързо, в сравнение с би следвало вследствие на действието единствено на едната тъмна сила, което е скривало нейната действителна скорост на уголемение от нас.
Бъдещите наблюдения с „ Хъбъл “ и покачване в точността на наблюденията, както се надяват учените, ще оказват помощ да се разбере фактически ли няма да мине без тъмното излъчване за пояснение на странностите в скоростта на разширението на Вселената, или това въпреки всичко ще може да се избегне.
РИА Новости
