Зимните бури са по-редки, но вече ни правят по-голямо впечатление, защото се губи рутината
Губи се и опитът на хората, които знаеха по какъв начин да се оправят в такива обстановки, счита климатологът Симеон Матеев
Симеон Матев е климатолог, основен помощник и лекар в Геолого-географски факултет на Софийския университет. Част е от научната платформа " Климатека ", вижте изявлението му пред вестник " Сега ".
- Г-н Матев, трансформира ли се климатът в България по метод, който да повлияе върху живота на хората?
- Променя се, несъмнено. Ако съпоставяме сегашните 30 години с предходните (1961 година -1990 година по отношение на 1991 година - 2020 г.), междинната температура се е повишила от 5 до 8 десети. Но по-голяма смяна има при сезоните. Най-голямо стопляне се следи през лятото, като има места, в които лятната температура се е повишила с близо градус и половина, което е доста. Месецът с най-голяма смяна е август - има точки в страната, които са се повишили до два градуса. Другият сезон с огромна смяна е зимата. Температурата се е повишила с градус - градус и две-три десети, само че това е задоволително да имаме по-малко обстановки със снежна завивка, ледени дни; типични зимни картинки ще се случват по-рядко. Едно от значимите неща при смяната на климата у нас е, че ще зачестяват аномалиите, редките феномени, рисковите обстановки.
- Част ли са от измененията топлите есенни месеци, които следим към този момент - удължено лято, както го назовават хората?
- Част е. Септември и октомври също са с по-високи междинни температури, само че на фона на летните и зимните смяната е по-малка.
- Пролетта обаче сякаш към този момент не е напълно пролет. Май зимата се удължава?
- През последните 3-4 години през март, даже и април, имахме като че ли зима, а през самата зима нямаме зима. Така е, тъй като през март особено се случват обстановки със снеговалеж в равнините. Но това не са чак такава аномалии, мартенски снегове е имало доста. По-скоро неналичието на сняг през зимата ни кара субективно да усещаме, че март е станал леден. А той действително не е. Ще ви върна на 8 март 1993 година - дву-триметрови преспи в Източна България откъсват села за 4-5 дни. Тоест, имало е сняг през март. Но сегашната липса през зимата не може да компенсира валежите през март.
- Вярно ли е усещането, че досегашният климат, присъщ за някои гръцки региони, се измества на север, към нашата територия?
- Да, като междинна температура Сандански придобива черти на Солун, София - на Благоевград. Но това стопляне не значи, че София, да вземем за пример, ще придобие солунски климат - макар че междинните температури се покачват, в страната ни продължава да има задоволително на брой условия за ниски температури. Например през 2011 година бяха измерени минус 30 градуса във Видин и Кнежа. През 2017 г. - минус 25 на доста места в равнината част на страната. Заради такива рискови стойности не може да се употребява дейно стоплянето.
- Искате да кажете, че поради тях не може да си преориентираме стопанската система?
- Може, само че особено в земеделието няма по какъв начин да гледаме портокали и мандарини в идващите 5-10-20 години. Но това не значи, че съответните браншове не трябва да се приспособяват към новата действителност. Точно противоположното - би трябвало. Например туризмът умерено може да мисли съгласно по-високите температури през септември и октомври за по-адекватни и динамични оферти на пазара. Защо есента да вървим в Гърция, откакто може да си останем в България?
- А тоя вихър, който предишния уикенд вилня по морето, част ли е от рисковите обстановки, за които споменахте първоначално?
- Той е едно от доказателствата, че не може да имаме гръцки вид климат. Защото падна и сняг тук-там, образуваха се преспи, за малко някъде имахме същинска зима. Специално такива ситуации ще си останат необичайност, само че ще зачестят други неподходящи - мощни пориви напразно, мощни гръмотевични стихии, по-едра градушка. Градушката е необикновен проблем - не се вижда нарастване през последните години, само че пък е по-едра - нанесените вреди са доста огромни.
- Посетих едни дългополски села преди дни, там хората разказаха за буря, вилняла само няколко минути - само че свирепа, невиждана, опустошителна. Оприличават я на торнадо.
- Да, не си припомням ноември да сме имали торнадо на нашата територия. Но имахме поредност - в Силистра и други региони от Североизточна България. Ето това е смяна - неща, присъщи за Средния Запад на Америка, се случват у нас. Специално в Дългопол не е било тъкмо торнадо, само че е същият процес - просто облакът не е достигнал със същата мощност. Това увеличаване напразно до момента бе обвързвано с летните стихии, а не през ноември. Явленията късно са част от неподходящата смяна на климата. В Гърция преди година-две имаше торнадо със снеговалеж - доста неща съм си представял, но чак това - не!
- В дългополските села нещата се развили в действителност за малко, никой не е снимал явлението, селищата са отдалечени. В тази връзка: в случай че никой не снима или освидетелства онлайн едно събитие, има ли теоретичен метод, по който да се каже, че то се е случило?
- Съди се по вредите. Ако няма вреди, никой не го е снимал и липсват други индикации, съответното събитие остава неусетно. Впрочем, всичко това е още един колорит на цялата тема - всеобщото нахлуване на рисковото време в публичното схващане и медиите се дължи и на средствата за връзка. Всеки има телефон в джоба - като види нещо, снима. Преди не е имало телефони, не може да се снима, да се опише - явлението остава неусетно.
- А властовите институции какви реорганизации би трябвало да създадат, с цел да бъдат съответни на измененията?
- Всяка една страна би трябвало да си провежда добре науката. Ако нямаме добре построена мрежа от метеорологични станции, от наблюдателни пунктове, ще изгубим случваемостта на явленията. Нашата страна има нелоша мрежа, само че, дано не звучи пресилено, няма положително ръководство на тази мрежа. Голяма част от данните са скрити за необятен кръг консуматори. Аз като теоретичен служащ нямам достъп до необятна част от тях, въпреки да са нужни за моята работа. Ако знаем по какъв начин протича едно събитие, по-лесно ще можем да реагираме, да бъдем адаптивни. При сходни полемики към този момент загатвам нещастието в Германия през 2021 година, въпреки страната да е първа в света в доста посоки. При работеща съвършено система за ранно предизвестие, при вложени милиарди евро за предварителна защита, починаха над 100 души при наводняване. Става дума за така наречен стогодишна вълна - събитие, което се е случвало и преди, само че не е било взето под внимание при създаване на инфраструктурата. Щом даже Германия позволи такова злополучие, значи провокациите са в действителност големи.
- Случката с Германия не звучи доста оптимистично, тъй като българинът нормално при злополучие се мисли, че нещо неповторимо го сполетява - неповторима липса на ограничения, неповторима управническа несръчност... - като станем като западняците, нещата ще се оправят. А ето, че и в Германия се случват ужасии.
- Ние не сме по-различни от другите. Сега тъкмо бях в Германия, там също анулират влаковете. " Дойчебан " се оказа, че не е онази смазана машина. Не сме по-различни, просто би трябвало да вземаме положителните практики от другите страни. При нас имаме огромен проблем с бюрокрацията и кражбите. Не че там ги няма, само че се усещат разликите с нас.
- Споменахте доскоро за промени в туризма. А земеделието?
- В последните години сухите интервали са по-дълги. Валежните - по-кратки, само че пък с такава активност, че нанасят щети, а и водата не може да се употребява кой знае какъв брой. Ето за какво това е секторът, на който би трябвало да се обърне изключително внимание. Ясно е, че не може да сменяем прасковите с маслини. Но в случай че се търсят по-адаптивни към изискванията сортове култури, реколтата ще е по-добра. Освен това в Централна Европа се влага много в поливното земеделие. Там също страдат от сухи интервали. По-скъпо става земеделието по този начин, само че пък е метод да оцелееш. Просто всички би трябвало да изтърпим каквото ни предлага природата - коства пари, не е прелестно, само че това е ситуацията.
- Но по какъв начин да организираме поливно земеделие, откакто тъкмо поради поливането чешмите на доста българи в страната остават сухи?
- Давате съответен образец какво би трябвало да прави една община, с цел да се приспособява - да види за какво 70-80% от питейната вода, или даже 90%!, не стига до чешмата. Има я в язовира, само че инфраструктурата е в плачевно положение.
- На мен персонално ми е мъчно да преценява зимните виелици, снегове, от там и непроходими пътища, бедствията, стават ли по-чести?
- Стават по-редки, само че като станат, ни вършат по-голямо усещане. Наистина има субективизъм. Наличен е списък за съществени бедствени ситуации през 70-90-те години на предишния век. Сега е по-рядко. Но се губи рутината и опитът на хората, които се борят против бедствията, а и се пенсионират. В несправянето се основава чувство, че се случва нещо аномално, но не е.
- А и със сигурност хората пътуват много повече. Придвижването изисква положително време, а като го няма...
- Да, подвижността на хората също е фактор. Пък и обществените мрежи - някой закъсал на пътя и като се оплаче, всеки го препотства - но оня не прецизира, че тръгнал с летните гуми... Създава се визия за нещо извънредно, а не е.
Симеон Матев е климатолог, основен помощник и лекар в Геолого-географски факултет на Софийския университет. Част е от научната платформа " Климатека ", вижте изявлението му пред вестник " Сега ".
- Г-н Матев, трансформира ли се климатът в България по метод, който да повлияе върху живота на хората?
- Променя се, несъмнено. Ако съпоставяме сегашните 30 години с предходните (1961 година -1990 година по отношение на 1991 година - 2020 г.), междинната температура се е повишила от 5 до 8 десети. Но по-голяма смяна има при сезоните. Най-голямо стопляне се следи през лятото, като има места, в които лятната температура се е повишила с близо градус и половина, което е доста. Месецът с най-голяма смяна е август - има точки в страната, които са се повишили до два градуса. Другият сезон с огромна смяна е зимата. Температурата се е повишила с градус - градус и две-три десети, само че това е задоволително да имаме по-малко обстановки със снежна завивка, ледени дни; типични зимни картинки ще се случват по-рядко. Едно от значимите неща при смяната на климата у нас е, че ще зачестяват аномалиите, редките феномени, рисковите обстановки.
- Част ли са от измененията топлите есенни месеци, които следим към този момент - удължено лято, както го назовават хората?
- Част е. Септември и октомври също са с по-високи междинни температури, само че на фона на летните и зимните смяната е по-малка.
- Пролетта обаче сякаш към този момент не е напълно пролет. Май зимата се удължава?
- През последните 3-4 години през март, даже и април, имахме като че ли зима, а през самата зима нямаме зима. Така е, тъй като през март особено се случват обстановки със снеговалеж в равнините. Но това не са чак такава аномалии, мартенски снегове е имало доста. По-скоро неналичието на сняг през зимата ни кара субективно да усещаме, че март е станал леден. А той действително не е. Ще ви върна на 8 март 1993 година - дву-триметрови преспи в Източна България откъсват села за 4-5 дни. Тоест, имало е сняг през март. Но сегашната липса през зимата не може да компенсира валежите през март.
- Вярно ли е усещането, че досегашният климат, присъщ за някои гръцки региони, се измества на север, към нашата територия?
- Да, като междинна температура Сандански придобива черти на Солун, София - на Благоевград. Но това стопляне не значи, че София, да вземем за пример, ще придобие солунски климат - макар че междинните температури се покачват, в страната ни продължава да има задоволително на брой условия за ниски температури. Например през 2011 година бяха измерени минус 30 градуса във Видин и Кнежа. През 2017 г. - минус 25 на доста места в равнината част на страната. Заради такива рискови стойности не може да се употребява дейно стоплянето.
- Искате да кажете, че поради тях не може да си преориентираме стопанската система?
- Може, само че особено в земеделието няма по какъв начин да гледаме портокали и мандарини в идващите 5-10-20 години. Но това не значи, че съответните браншове не трябва да се приспособяват към новата действителност. Точно противоположното - би трябвало. Например туризмът умерено може да мисли съгласно по-високите температури през септември и октомври за по-адекватни и динамични оферти на пазара. Защо есента да вървим в Гърция, откакто може да си останем в България?
- А тоя вихър, който предишния уикенд вилня по морето, част ли е от рисковите обстановки, за които споменахте първоначално?
- Той е едно от доказателствата, че не може да имаме гръцки вид климат. Защото падна и сняг тук-там, образуваха се преспи, за малко някъде имахме същинска зима. Специално такива ситуации ще си останат необичайност, само че ще зачестят други неподходящи - мощни пориви напразно, мощни гръмотевични стихии, по-едра градушка. Градушката е необикновен проблем - не се вижда нарастване през последните години, само че пък е по-едра - нанесените вреди са доста огромни.
- Посетих едни дългополски села преди дни, там хората разказаха за буря, вилняла само няколко минути - само че свирепа, невиждана, опустошителна. Оприличават я на торнадо.
- Да, не си припомням ноември да сме имали торнадо на нашата територия. Но имахме поредност - в Силистра и други региони от Североизточна България. Ето това е смяна - неща, присъщи за Средния Запад на Америка, се случват у нас. Специално в Дългопол не е било тъкмо торнадо, само че е същият процес - просто облакът не е достигнал със същата мощност. Това увеличаване напразно до момента бе обвързвано с летните стихии, а не през ноември. Явленията късно са част от неподходящата смяна на климата. В Гърция преди година-две имаше торнадо със снеговалеж - доста неща съм си представял, но чак това - не!
- В дългополските села нещата се развили в действителност за малко, никой не е снимал явлението, селищата са отдалечени. В тази връзка: в случай че никой не снима или освидетелства онлайн едно събитие, има ли теоретичен метод, по който да се каже, че то се е случило?
- Съди се по вредите. Ако няма вреди, никой не го е снимал и липсват други индикации, съответното събитие остава неусетно. Впрочем, всичко това е още един колорит на цялата тема - всеобщото нахлуване на рисковото време в публичното схващане и медиите се дължи и на средствата за връзка. Всеки има телефон в джоба - като види нещо, снима. Преди не е имало телефони, не може да се снима, да се опише - явлението остава неусетно.
- А властовите институции какви реорганизации би трябвало да създадат, с цел да бъдат съответни на измененията?
- Всяка една страна би трябвало да си провежда добре науката. Ако нямаме добре построена мрежа от метеорологични станции, от наблюдателни пунктове, ще изгубим случваемостта на явленията. Нашата страна има нелоша мрежа, само че, дано не звучи пресилено, няма положително ръководство на тази мрежа. Голяма част от данните са скрити за необятен кръг консуматори. Аз като теоретичен служащ нямам достъп до необятна част от тях, въпреки да са нужни за моята работа. Ако знаем по какъв начин протича едно събитие, по-лесно ще можем да реагираме, да бъдем адаптивни. При сходни полемики към този момент загатвам нещастието в Германия през 2021 година, въпреки страната да е първа в света в доста посоки. При работеща съвършено система за ранно предизвестие, при вложени милиарди евро за предварителна защита, починаха над 100 души при наводняване. Става дума за така наречен стогодишна вълна - събитие, което се е случвало и преди, само че не е било взето под внимание при създаване на инфраструктурата. Щом даже Германия позволи такова злополучие, значи провокациите са в действителност големи.
- Случката с Германия не звучи доста оптимистично, тъй като българинът нормално при злополучие се мисли, че нещо неповторимо го сполетява - неповторима липса на ограничения, неповторима управническа несръчност... - като станем като западняците, нещата ще се оправят. А ето, че и в Германия се случват ужасии.
- Ние не сме по-различни от другите. Сега тъкмо бях в Германия, там също анулират влаковете. " Дойчебан " се оказа, че не е онази смазана машина. Не сме по-различни, просто би трябвало да вземаме положителните практики от другите страни. При нас имаме огромен проблем с бюрокрацията и кражбите. Не че там ги няма, само че се усещат разликите с нас.
- Споменахте доскоро за промени в туризма. А земеделието?
- В последните години сухите интервали са по-дълги. Валежните - по-кратки, само че пък с такава активност, че нанасят щети, а и водата не може да се употребява кой знае какъв брой. Ето за какво това е секторът, на който би трябвало да се обърне изключително внимание. Ясно е, че не може да сменяем прасковите с маслини. Но в случай че се търсят по-адаптивни към изискванията сортове култури, реколтата ще е по-добра. Освен това в Централна Европа се влага много в поливното земеделие. Там също страдат от сухи интервали. По-скъпо става земеделието по този начин, само че пък е метод да оцелееш. Просто всички би трябвало да изтърпим каквото ни предлага природата - коства пари, не е прелестно, само че това е ситуацията.
- Но по какъв начин да организираме поливно земеделие, откакто тъкмо поради поливането чешмите на доста българи в страната остават сухи?
- Давате съответен образец какво би трябвало да прави една община, с цел да се приспособява - да види за какво 70-80% от питейната вода, или даже 90%!, не стига до чешмата. Има я в язовира, само че инфраструктурата е в плачевно положение.
- На мен персонално ми е мъчно да преценява зимните виелици, снегове, от там и непроходими пътища, бедствията, стават ли по-чести?
- Стават по-редки, само че като станат, ни вършат по-голямо усещане. Наистина има субективизъм. Наличен е списък за съществени бедствени ситуации през 70-90-те години на предишния век. Сега е по-рядко. Но се губи рутината и опитът на хората, които се борят против бедствията, а и се пенсионират. В несправянето се основава чувство, че се случва нещо аномално, но не е.
- А и със сигурност хората пътуват много повече. Придвижването изисква положително време, а като го няма...
- Да, подвижността на хората също е фактор. Пък и обществените мрежи - някой закъсал на пътя и като се оплаче, всеки го препотства - но оня не прецизира, че тръгнал с летните гуми... Създава се визия за нещо извънредно, а не е.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ