Грузия: Зурабишвили спечели. Какво следва оттук нататък?
Грузинската ЦИК заяви, че са обработени бюлетините от всички секции след втория тур на президентските избори. Саломе Зурабишвили - самостоятелен претендент, подкрепена от ръководещата партия " Грузинска фантазия ", събира 59,52 на 100 от гласовете. Нейният съперник Григол Вашадзе, представлявал някогашния президент Михаил Саакашвили получава 40,48 %, съобщи Българска телеграфна агенция.
Зурабишвили взе превъзходство съвсем във всички огромни градове (изпревари противника си да вземем за пример във всичките 10 региона на Тбилиси). Пред урните се явиха над половината гласоподаватели - интензивността бе 56,23 на 100. След като ЦИК разгласи предварителните резултати, Зурабишвили благодари на електората за доверието и даде обещание " да върне на страната стабилността и чувството за единение ".
Така 66-годишната победителка - умел посланик от европейската школа, оглавявала през разнообразни интервали дипломатическите задачи на Франция в Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз, а когато президент бе Саакашвили - външното министерство, става първата жена-президент на Грузия, при все това новата конституция свежда президентските компетенции само до представителни функционалности. И още един факт: Тбилиси май се размина с " арменския сюжет ", при който Никол Пашинян съумя да яхне уличния митинг в Ереван, завоюва на своя страна множеството митингаджии и чак тогава се залови да легитимизира властта си.
Да подчертаем, че Зурабишвили, подкрепена от ръководещите, въпреки всичко бе самостоятелен претендент. Едва занапред ще стане ясно какъв брой здрава е заварката сред президента и " Грузинска фантазия ", която през днешния ден управлява и законодателния, и изпълнителния клон на властта. Специално ще откроим предизборните речи на Зурабишвили - експресията, късите и ясни съдържателни изречения, разпределените акценти, неналичието на истерични нотки в гласа и достатъчната харизма. В една в действителност непозната за нея страна, без да знае добре грузински, тя съумя да заеме много висок политически сан. Налице са всички вероятности да резервира, даже да разшири въздействието си върху обществото, което съществено ще свие възможностите и известността на другите дами в грузинската политика, по-специално на Нино Бурджанадзе. Сега обаче на дневен ред е въпросът какво следва - и да чакаме ли промени в грузинската външна политика.
Повечето специалисти са на мнение, че успеха на Зурабишвили надали трансформира съществено нещата и най-вероятно ще намалеят изгледите за нормализация сред Тбилиси и Москва - тъй като новият президент ще поставя старания да политизира тематиката още повече и по всевъзможен начин ще блокира развиването на разговора с Русия. Тук прочее има известна конспирация, разкрита преди време от грузинското издание " Джорджиан таймс ". Според него успеха на Зурабишвили може да увеличи интереса на Европа към Грузия, да балансира външнополитическия курс на страната и да го защищити от цялостна американизация. Когато прочее Зурабишвили подаде оставка като грузински външен министър по времето на Саакашвили, мнозина обявиха, че го прави под натиска на американците, нежелаещи да се ускори френският уклон във външната политика на Грузия. Сега нещата може да се трансформират. И по този начин изниква нов въпрос: в случай че Зурабишвили не е получила известни политически гаранции, за какво й е притрябвал президентски пост без властови компетенции?
Много неща в тази конспирация остават към момента зад кадър - и доста неща може след време да излязат нескрито. В Тбилиси Париж разполага с доверието на Бидзина Иванишвили, мълчалив водач на ръководещата коалиция и съгласно някои грузински медии собственик на френски паспорт. Тъй че самоуверено ще чакаме в този момент усилване на френските позиции в Грузия, изключително с оглед изказванията в Тбилиси, че връзките с Европейски Съюз са приоритет. Нещо повече, във висшите грузински ешелони има политици, съгласно които тесните връзки с Париж и други европейски столици в стопанската система и сигурността няма да раздразнят доста Москва. Това постанова усещането, че при опазване на курса към евроатлантическа интеграция акцентът върху връзките с Европейски Съюз, а не със Съединени американски щати, може да стане тактическа стъпка, целяща да усъвършенства руско-грузинските връзки.
Същото мнение показа да вземем за пример пред телевизия " Рустави-2 " Елен Карер д`Анкос от Френската академия. Важно е и друго - посредством Зурабишвили Иванишвили поставя основите на мощно опозиционно придвижване, с цел да може с негова помощ малко по малко да в профил от властта насоченото основно към американците така наречен революционно потомство, неизживяло своята обязаност със Саакашвили. Неслучайно френският " Фигаро " съобщи, че Тбилиси може да стане главен сътрудник на Париж в Закавказието, че Франция " няма да носи рискове; тя постоянно може да влезе в която и да е игра с линиите на европейската политика към Грузия, Армения и Русия и да се насочи към още един собствен исторически сътрудник - Иран ". Тъй че успеха на Зурабишвили може да се окаже знаменателно събитие за целия район.
Зурабишвили взе превъзходство съвсем във всички огромни градове (изпревари противника си да вземем за пример във всичките 10 региона на Тбилиси). Пред урните се явиха над половината гласоподаватели - интензивността бе 56,23 на 100. След като ЦИК разгласи предварителните резултати, Зурабишвили благодари на електората за доверието и даде обещание " да върне на страната стабилността и чувството за единение ".
Така 66-годишната победителка - умел посланик от европейската школа, оглавявала през разнообразни интервали дипломатическите задачи на Франция в Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз, а когато президент бе Саакашвили - външното министерство, става първата жена-президент на Грузия, при все това новата конституция свежда президентските компетенции само до представителни функционалности. И още един факт: Тбилиси май се размина с " арменския сюжет ", при който Никол Пашинян съумя да яхне уличния митинг в Ереван, завоюва на своя страна множеството митингаджии и чак тогава се залови да легитимизира властта си.
Да подчертаем, че Зурабишвили, подкрепена от ръководещите, въпреки всичко бе самостоятелен претендент. Едва занапред ще стане ясно какъв брой здрава е заварката сред президента и " Грузинска фантазия ", която през днешния ден управлява и законодателния, и изпълнителния клон на властта. Специално ще откроим предизборните речи на Зурабишвили - експресията, късите и ясни съдържателни изречения, разпределените акценти, неналичието на истерични нотки в гласа и достатъчната харизма. В една в действителност непозната за нея страна, без да знае добре грузински, тя съумя да заеме много висок политически сан. Налице са всички вероятности да резервира, даже да разшири въздействието си върху обществото, което съществено ще свие възможностите и известността на другите дами в грузинската политика, по-специално на Нино Бурджанадзе. Сега обаче на дневен ред е въпросът какво следва - и да чакаме ли промени в грузинската външна политика.
Повечето специалисти са на мнение, че успеха на Зурабишвили надали трансформира съществено нещата и най-вероятно ще намалеят изгледите за нормализация сред Тбилиси и Москва - тъй като новият президент ще поставя старания да политизира тематиката още повече и по всевъзможен начин ще блокира развиването на разговора с Русия. Тук прочее има известна конспирация, разкрита преди време от грузинското издание " Джорджиан таймс ". Според него успеха на Зурабишвили може да увеличи интереса на Европа към Грузия, да балансира външнополитическия курс на страната и да го защищити от цялостна американизация. Когато прочее Зурабишвили подаде оставка като грузински външен министър по времето на Саакашвили, мнозина обявиха, че го прави под натиска на американците, нежелаещи да се ускори френският уклон във външната политика на Грузия. Сега нещата може да се трансформират. И по този начин изниква нов въпрос: в случай че Зурабишвили не е получила известни политически гаранции, за какво й е притрябвал президентски пост без властови компетенции?
Много неща в тази конспирация остават към момента зад кадър - и доста неща може след време да излязат нескрито. В Тбилиси Париж разполага с доверието на Бидзина Иванишвили, мълчалив водач на ръководещата коалиция и съгласно някои грузински медии собственик на френски паспорт. Тъй че самоуверено ще чакаме в този момент усилване на френските позиции в Грузия, изключително с оглед изказванията в Тбилиси, че връзките с Европейски Съюз са приоритет. Нещо повече, във висшите грузински ешелони има политици, съгласно които тесните връзки с Париж и други европейски столици в стопанската система и сигурността няма да раздразнят доста Москва. Това постанова усещането, че при опазване на курса към евроатлантическа интеграция акцентът върху връзките с Европейски Съюз, а не със Съединени американски щати, може да стане тактическа стъпка, целяща да усъвършенства руско-грузинските връзки.
Същото мнение показа да вземем за пример пред телевизия " Рустави-2 " Елен Карер д`Анкос от Френската академия. Важно е и друго - посредством Зурабишвили Иванишвили поставя основите на мощно опозиционно придвижване, с цел да може с негова помощ малко по малко да в профил от властта насоченото основно към американците така наречен революционно потомство, неизживяло своята обязаност със Саакашвили. Неслучайно френският " Фигаро " съобщи, че Тбилиси може да стане главен сътрудник на Париж в Закавказието, че Франция " няма да носи рискове; тя постоянно може да влезе в която и да е игра с линиите на европейската политика към Грузия, Армения и Русия и да се насочи към още един собствен исторически сътрудник - Иран ". Тъй че успеха на Зурабишвили може да се окаже знаменателно събитие за целия район.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ