Васил Гюров, музикант: Димитър Воев беше гениален, пишеше те...
Групите " Тангра ", " Нова Генерация " и " Ревю " се събират на 7 юни за концерт на стадион " Юнак ", където ще отбележат 60-годишнината на Димитър Воев - стихотворец, музикант, създател на " Кале " и " Нова Генерация ". Уви, отишъл си от израстък на прокълнатата за рока 27-годишна възраст. Трудно е да се изясни смисъла на Митко Воев за българската сцена изобщо. За толкоз малко време съумява да направи не една и две прелестни песни. Между другото, едвам на 18 години написва текста на " Кукла ", трансфорат по-късно в шлагер от " Атлас " с Дони.
Но дано дадем думите на хората, които могат да кажат повече за Митко Воев, и просто призовем хората да си купят билети за прелестното събитие. Разговаряме с музиканта Васил Гюров, който дружно с Воев основава " Кале ". Оттам тръгват " Нова Генерация " и " Ревю ". Като няма подозрение - басистът ще бъде на сцената с последните другата събота.
Васил Гюров
- Васил, първо, поздравления за самодейността! Как се роди концепцията за концерта на стадион " Юнак "?
- Говорим си с нашия барабанист Даката от близо година. Той свири и в " Нова Генерация ", само че последно време стартира и в " Тангра " да замества барабаниста. Обсъждахме, че е хубаво да създадем взаимен концерт на трите групи, и взехме решение във връзка наближаващата 60-годишнина на Митко Воев, която мина към този момент.
- Какво да чакат хората, които ще изпълнят " Юнак ", не се колебая?
- Хубавото е, че с изключение на нашите три групи ще забият три млади банди, които свирят сходни неща. Ние от няколко години създаваме сцената на Националния студентски дом. Направени бяха над 40 концерта на много млади групи, тъй че имаме взор. И взехме решение да дадем опция на три от тях. Подаваме ръка и на младите, които са с задоволително сила. Нека има последователност!
- Вие пазите ли силата от тези времена, когато се запознахте с Митко Воев?
- Всеки самичък може да отговори, само че и трите групи продължаваме да свирим. Дано сме запазили ненапълно силата и излъчването, което сме имали тогава!
- Помните ли в действителност по какъв начин се запознахте с Митко Воев?
- Помня доста неща - по какъв начин се събрахме и направихме " Кале " още в края на 1985 година, оттова прерасна концепцията в още две групи - " Ревю " и " Нова Генерация ". Винаги концепцията е била да сътворяваме нови неща. Тогава имаше затъмнение за такива като нас в радиото. Но записвахме, опитвахме. Вярно, 99 % от основаната музика остана единствено на касети. Но свирейки онлайн, успяхме да доведем песните до знанието на хората. После някои бяха записани в студио.
- Как изобщо успяхте да пробиете до запис в тези години? Младите не знаят какъв брой мъчително ставаше всичко!
- От Комсомола тогава видяха, че се раждат ужасно доста групи в София, а и освен. Решиха да ги канализират. Започнаха да провеждат концерти, с цел да следят тези феномени. Имаше фестивали, на които, особено в София, се появиха десетки групи. До 1986-1987 година се свиреше единствено по читалища. Тогава беше изработен фамозният първи рок фестивал в Летния спектакъл, на който свири " Кале ". През 1989 година се появи и самодейността групите да запишат по една страна на плоча в " Балкантон ". За нея особено доста оказа помощ Кирил Маричков. Така успяхме да издадем някои неща. Другото остана на касети.
- Пазите ли ги?
- Някои - да, други изчезнаха, трети излязоха на албуми като записи в домашна конюнктура.
- На този първи фестивал в Летния спектакъл ли става именитото спиране на ваша ария от уредниците поради абсурден съгласно тях текст?
- Да, на 15 май 1987 година Между другото, и от този момент има запис, който свършва навръх това, прекъснатото парче. Просто се извървяла касетата.
- Каква музика ви въодушевяваше с Митко Воев да извършите група?
- Слушахме всичко. Тогава доста мощна беше вълната на хардрока в България. Затова взехме решение да сме по-различни. На Кравай ходехме пънкове, ню уейв, метъли. Всякаква музика се слушаше, в това число и по-арт. От групи от 60-те, през пънка на 70-те, до по-нови тогава банди като Depeche или The Cure. Ако стартира да ги изреждам, няма да стигне времето. Не се стремяхме към нещо като жанр, не сме се ограничавали, нито сме се опитвали да приличаме на някого.
- След толкоз години мъчно ще излезе нещо неразказано за Митко Воев, само че въпреки всичко какво хората може би не знаят за него?
- Текстовете му идваха просто ей по този начин! Събирахме се у тях или у нас, с цел да си вършим албум, както ги наричахме. Всеки идваше с концепция, която му е пристигнала за китара, за бас. Записвахме. Той сядаше и започваше да написа текст - без никаква подготовка. Абсолютно на прима виста. Някои от частите на " Кале " се родиха по този метод. Типичното за него. Гениално! Откъм лирика беше непостижим.
- Вярно ли първите ви концерти са били пред приятелите - на домашни купони?
- " Кале " действително има три изяви - на едно частно празненство, на сватбата на един другар - Люси Дуков в " Ялта ", както и на въпросния фестивал в Летния спектакъл.
- Как щеше Митко Воев да одобри днешните доста смутни времена, от време на време мрачни?
- По същия метод, както и тогава. Той съумя за толкоз малко време да каже толкоз доста неща, които са настоящи и през днешния ден. Времената не са се трансформирали доста откъм главните човешки връзки. Нещата, които го вълнуваха и него, и нас, остават и през днешния ден подлежащи на промяна. И тогава като създатели се опитвахме не да бъдем коректив, а просто да заявим разнообразни от общия мейнстрийм позиции.
- Имате ли обичан негов текст?
- Всичките са доста яки, само че се сещам за обичани пасажи:
" Аз съм пеперудата
На тази дъска
Забодени с другите
Сме част от колекция
Карфиците бляскави
Бяха наши мечти
Но единствено свободни от тях
Отново ще летим ".
Имам и доста други. Целият " Отвъд гибелта " е доста мощен албум, тъй като е оракулски. Написан е някак си " оттатък "...
- Да приключим с въпрос за Вас - имате сила за музика, а останаха ли Ви сили да крачите по паветата по митингите за смяна, където Ви виждаме непроменяемо десетки години?
- Надявам се в никакъв случай да не изчезнат! Колкото повече време минава, толкоз повече се увещавам, че смяната в нашето общество, в живота ни зависи от самите нас. Да участваме в процесите, да излизаме по площадите, да заявяваме ясно мнението си! Тази мода да бъдеш аполитичен, уви, виждам освен в музиканти, а и в други. Просто се опасяват да не си навлекат проблеми с краткотрайно властуправляващите. При мен това не важи!
Пръв извика против спортен екип културата, срещу бъдещата чалга промишленост
Елин Рахнев, стихотворец и драматург
" Воев си потегли на 27 години, тъкмо толкоз, на колкото отлетяха Джим Морисън и Кърт Кобейн. Всички Те - мъдреци, философи, импресионисти на своето време.
Изтичали до финала на един мирис. И всеки по собствен метод дал специфична диагноза за живота. И всеки от тях трансформирал най-малко с една парченце света и облагородил почвата и небето.
Воев и Те ги сплотява възприятието, че човек може да сънува, без да спи, че тарикатите постоянно ще бъдат повече, че горе банковата сметка няма значение, че човек живее поради послания и дела, че
в сърцето и
в сълзата не може
да има силикон.
Поезията на Воев е от най-истинските неща в българската и международната литература. Но незаконно непозната у нас. Вероятно комфортно непозната, тъй като обрисува хоризонти - по-далечни от прането на съседката. Поезия, която няма по какъв начин да влезе в обедното меню на бизнес дейците. Вероятно заради липса на любознание или заради липса на време. Или заради немарливост. Което е хем необичайно, хем неуместно.
Със стиховете му в никакъв случай не са се занимавали критици, литературни историци, академични преподаватели.
Те могат да изпишат килограми мастило за мимолетни литературни халтури, за страници, които забравяш на мига. Поезията му я няма в учебник, не е обнародвана на никое място, липсва в книжарниците. Книжарниците са с напукани витрини от наследници на Коелю и Букай.
А индивида, който написа:
" Красив разказ е любовта,
само че знам, че да четеш, ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш ",
го няма.
Единствено шепа съидейници популяризират и пропагандират метафорите му в мрежата, не престават да се вълнуват от идеите му, нещо вършат, с цел да не остане всичко в прахта.
Правят го и с цялостното разбиране, че персони като Димитър Воев не се раждат всеки ден. А евентуално и това е техният митинг против ларгото на деня, срещу публично облечените в спортен екип жители. Не би трябвало повече фигура като Воев да стои единствено в душите на шепата хора. Не е почтено!
Воев е международен! Той е там - до Морисън и Кобейн. Както Те и той беше пръв в доста неща. Пръв извика против спортен екип културата, против бъдещата чалга промишленост, против москвич мисленето. Неща, които през днешния ден ни пречат да кажем, че сме в естествения свят. Че душите ни не са се трансформирали в свинска флейка, че фантазиите ни не стартират и не свършват в някоя фитнес зала. Че в живота понякога имаш потребност да полетиш и да се слееш с дъха на пеперудите.
Минаха двайсет години. Ако табелите на улиците и площадите към този момент са заети от знайни и незнайни имена, дано най-малко една спирка на трамвай носи името Воев.
Заб.: Текстът е писан през 2012 година, Елин Рахнев даде позволение да бъде оповестен в " Марица ".
Но дано дадем думите на хората, които могат да кажат повече за Митко Воев, и просто призовем хората да си купят билети за прелестното събитие. Разговаряме с музиканта Васил Гюров, който дружно с Воев основава " Кале ". Оттам тръгват " Нова Генерация " и " Ревю ". Като няма подозрение - басистът ще бъде на сцената с последните другата събота.
Васил Гюров
- Васил, първо, поздравления за самодейността! Как се роди концепцията за концерта на стадион " Юнак "?
- Говорим си с нашия барабанист Даката от близо година. Той свири и в " Нова Генерация ", само че последно време стартира и в " Тангра " да замества барабаниста. Обсъждахме, че е хубаво да създадем взаимен концерт на трите групи, и взехме решение във връзка наближаващата 60-годишнина на Митко Воев, която мина към този момент.
- Какво да чакат хората, които ще изпълнят " Юнак ", не се колебая?
- Хубавото е, че с изключение на нашите три групи ще забият три млади банди, които свирят сходни неща. Ние от няколко години създаваме сцената на Националния студентски дом. Направени бяха над 40 концерта на много млади групи, тъй че имаме взор. И взехме решение да дадем опция на три от тях. Подаваме ръка и на младите, които са с задоволително сила. Нека има последователност!
- Вие пазите ли силата от тези времена, когато се запознахте с Митко Воев?
- Всеки самичък може да отговори, само че и трите групи продължаваме да свирим. Дано сме запазили ненапълно силата и излъчването, което сме имали тогава!
- Помните ли в действителност по какъв начин се запознахте с Митко Воев?
- Помня доста неща - по какъв начин се събрахме и направихме " Кале " още в края на 1985 година, оттова прерасна концепцията в още две групи - " Ревю " и " Нова Генерация ". Винаги концепцията е била да сътворяваме нови неща. Тогава имаше затъмнение за такива като нас в радиото. Но записвахме, опитвахме. Вярно, 99 % от основаната музика остана единствено на касети. Но свирейки онлайн, успяхме да доведем песните до знанието на хората. После някои бяха записани в студио.
- Как изобщо успяхте да пробиете до запис в тези години? Младите не знаят какъв брой мъчително ставаше всичко!
- От Комсомола тогава видяха, че се раждат ужасно доста групи в София, а и освен. Решиха да ги канализират. Започнаха да провеждат концерти, с цел да следят тези феномени. Имаше фестивали, на които, особено в София, се появиха десетки групи. До 1986-1987 година се свиреше единствено по читалища. Тогава беше изработен фамозният първи рок фестивал в Летния спектакъл, на който свири " Кале ". През 1989 година се появи и самодейността групите да запишат по една страна на плоча в " Балкантон ". За нея особено доста оказа помощ Кирил Маричков. Така успяхме да издадем някои неща. Другото остана на касети.
- Пазите ли ги?
- Някои - да, други изчезнаха, трети излязоха на албуми като записи в домашна конюнктура.
- На този първи фестивал в Летния спектакъл ли става именитото спиране на ваша ария от уредниците поради абсурден съгласно тях текст?
- Да, на 15 май 1987 година Между другото, и от този момент има запис, който свършва навръх това, прекъснатото парче. Просто се извървяла касетата.
- Каква музика ви въодушевяваше с Митко Воев да извършите група?
- Слушахме всичко. Тогава доста мощна беше вълната на хардрока в България. Затова взехме решение да сме по-различни. На Кравай ходехме пънкове, ню уейв, метъли. Всякаква музика се слушаше, в това число и по-арт. От групи от 60-те, през пънка на 70-те, до по-нови тогава банди като Depeche или The Cure. Ако стартира да ги изреждам, няма да стигне времето. Не се стремяхме към нещо като жанр, не сме се ограничавали, нито сме се опитвали да приличаме на някого.
- След толкоз години мъчно ще излезе нещо неразказано за Митко Воев, само че въпреки всичко какво хората може би не знаят за него?
- Текстовете му идваха просто ей по този начин! Събирахме се у тях или у нас, с цел да си вършим албум, както ги наричахме. Всеки идваше с концепция, която му е пристигнала за китара, за бас. Записвахме. Той сядаше и започваше да написа текст - без никаква подготовка. Абсолютно на прима виста. Някои от частите на " Кале " се родиха по този метод. Типичното за него. Гениално! Откъм лирика беше непостижим.
- Вярно ли първите ви концерти са били пред приятелите - на домашни купони?
- " Кале " действително има три изяви - на едно частно празненство, на сватбата на един другар - Люси Дуков в " Ялта ", както и на въпросния фестивал в Летния спектакъл.
- Как щеше Митко Воев да одобри днешните доста смутни времена, от време на време мрачни?
- По същия метод, както и тогава. Той съумя за толкоз малко време да каже толкоз доста неща, които са настоящи и през днешния ден. Времената не са се трансформирали доста откъм главните човешки връзки. Нещата, които го вълнуваха и него, и нас, остават и през днешния ден подлежащи на промяна. И тогава като създатели се опитвахме не да бъдем коректив, а просто да заявим разнообразни от общия мейнстрийм позиции.
- Имате ли обичан негов текст?
- Всичките са доста яки, само че се сещам за обичани пасажи:
" Аз съм пеперудата
На тази дъска
Забодени с другите
Сме част от колекция
Карфиците бляскави
Бяха наши мечти
Но единствено свободни от тях
Отново ще летим ".
Имам и доста други. Целият " Отвъд гибелта " е доста мощен албум, тъй като е оракулски. Написан е някак си " оттатък "...
- Да приключим с въпрос за Вас - имате сила за музика, а останаха ли Ви сили да крачите по паветата по митингите за смяна, където Ви виждаме непроменяемо десетки години?
- Надявам се в никакъв случай да не изчезнат! Колкото повече време минава, толкоз повече се увещавам, че смяната в нашето общество, в живота ни зависи от самите нас. Да участваме в процесите, да излизаме по площадите, да заявяваме ясно мнението си! Тази мода да бъдеш аполитичен, уви, виждам освен в музиканти, а и в други. Просто се опасяват да не си навлекат проблеми с краткотрайно властуправляващите. При мен това не важи!
Пръв извика против спортен екип културата, срещу бъдещата чалга промишленост
Елин Рахнев, стихотворец и драматург
" Воев си потегли на 27 години, тъкмо толкоз, на колкото отлетяха Джим Морисън и Кърт Кобейн. Всички Те - мъдреци, философи, импресионисти на своето време.
Изтичали до финала на един мирис. И всеки по собствен метод дал специфична диагноза за живота. И всеки от тях трансформирал най-малко с една парченце света и облагородил почвата и небето.
Воев и Те ги сплотява възприятието, че човек може да сънува, без да спи, че тарикатите постоянно ще бъдат повече, че горе банковата сметка няма значение, че човек живее поради послания и дела, че
в сърцето и
в сълзата не може
да има силикон.
Поезията на Воев е от най-истинските неща в българската и международната литература. Но незаконно непозната у нас. Вероятно комфортно непозната, тъй като обрисува хоризонти - по-далечни от прането на съседката. Поезия, която няма по какъв начин да влезе в обедното меню на бизнес дейците. Вероятно заради липса на любознание или заради липса на време. Или заради немарливост. Което е хем необичайно, хем неуместно.
Със стиховете му в никакъв случай не са се занимавали критици, литературни историци, академични преподаватели.
Те могат да изпишат килограми мастило за мимолетни литературни халтури, за страници, които забравяш на мига. Поезията му я няма в учебник, не е обнародвана на никое място, липсва в книжарниците. Книжарниците са с напукани витрини от наследници на Коелю и Букай.
А индивида, който написа:
" Красив разказ е любовта,
само че знам, че да четеш, ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш ",
го няма.
Единствено шепа съидейници популяризират и пропагандират метафорите му в мрежата, не престават да се вълнуват от идеите му, нещо вършат, с цел да не остане всичко в прахта.
Правят го и с цялостното разбиране, че персони като Димитър Воев не се раждат всеки ден. А евентуално и това е техният митинг против ларгото на деня, срещу публично облечените в спортен екип жители. Не би трябвало повече фигура като Воев да стои единствено в душите на шепата хора. Не е почтено!
Воев е международен! Той е там - до Морисън и Кобейн. Както Те и той беше пръв в доста неща. Пръв извика против спортен екип културата, против бъдещата чалга промишленост, против москвич мисленето. Неща, които през днешния ден ни пречат да кажем, че сме в естествения свят. Че душите ни не са се трансформирали в свинска флейка, че фантазиите ни не стартират и не свършват в някоя фитнес зала. Че в живота понякога имаш потребност да полетиш и да се слееш с дъха на пеперудите.
Минаха двайсет години. Ако табелите на улиците и площадите към този момент са заети от знайни и незнайни имена, дано най-малко една спирка на трамвай носи името Воев.
Заб.: Текстът е писан през 2012 година, Елин Рахнев даде позволение да бъде оповестен в " Марица ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ