Групата се казва, хм, името им е дълго, ето го цялото, а нататък ще ползвам само къса абревиатур
Групата се споделя, хм, името им е дълго, ето го цялото, а нататък ще употребявам единствено къса абревиатура, или първата дума: DRYW and The Falling Leaves. С Борето (барабанист Райков) се познаваме още от по-активните начални времена на уеб страницата „ Музорг ” (запознатите са наясно), до момента в който сглобявахме кутии в ОФФроуд Радио се виждахме и на „ наш терен ”. Бях го поизгубил от взор. Да призная, в последно време чувам по-малко български рок. Остарявам вероятно: опитите нещо не ми харесват, екстермалния хевиметъл продължава да е жив и по нашите географски ширини и практикуващите го банди никак не са малко, само че качествените неща, или не са толкоз доста, или не разбирам в точния момент за съществуването им.
Впрочем, от българските рок архиви може да се научи, че близо 500 дейни БГ рок групи са основали през 2017-а цели 72 албума, съвсем с 20 повече от продукцията „ в търговски тип и притежател ” от по-предишната 2016-а. Какво си мислите?! Че у нас всичко е единствено чалга и парламентарна измама за телевизора…
С Борето се видяхме незабавно откакто дискът бе подготвен. Благодаря ти за прекарването, приятелю! Като виждам из нета, минали са през Радио Тангра и това е хубаво. Обаче е малко. За един толкоз впечятляващ артикул на българска група (не от края на 80-те). Затова включвам записвачката и му задавам няколко бързи въпроса – още преди да съм чул каквото и да е и единствено въодушевен от стилната интуитивна обложка… Някакви неща ме затискат в края на годината, сетне идва Новата и аз взимам диска, пущам го и се прехласвам. Добре, да, аз одобрявам такава музика. Няма по какъв начин всичко към мен да е единствено „ Пинк Флойд ”, „ Ръш ” или (хайде да е жица) „ Металика ” със симфоничен оркестър. Да речем, че одобрявам доста и „ Ю Ту ” и съвсем не имах вяра, че днешната юноша може да се инспирира от сходни неща. С това приключвам и анонса и ревюто ми за техния напълно новичък „ Hopeful Monsters ”. Преглеждам сваленото изявление с Борето. Да бе, не бил концептуален албумът? След 5 слушания за един през целия ден, може и да съм си избрал няколко обособени части, но на идващия отново го пускам изначало и така…Успели са, виждам музиката, усещам я, въобразявам си едни мои неща, които може и да не са техните, само че чувствам интерференцията: сиво-черни сънища, които някой в миналото първо е изживял в действителност. В изявлението откривам потвърждението (в частта за Алекс). Когато си написал доста ревюта, ти се ще този път просто да се оставиш на звуковия поток и да се удавиш в него. Напълно допустимо, когато плейърът завърти диска. Групата има Фейсбук-страница, можете да го чуете там. Може и да си го купите.
Ето какво ми описа Борис Райков за албумът на DRYW, за записите, желанията и удоволствието след това.
ГРУПАТА
Б.Р.: В момента сме единствено трима. За страдание намаляхме във времето, ти ни помниш повече хора. Александър Желязков свири на китара и пее, той е и главен създател на песните. Росен Захариев е на баса – неповторим басист, най-точният за тази групировка. Аз съм на барабаните. В албума изсвирвам и на други принадлежности. Много огромна заслуга за цялостното музикално оформление на продукцията ни има Васко Райков, мой доста непосредствен другар. Трябва да призная, че с него се забавлявахме по време на записите, беше едно наслаждение да се работи. В тази групировка сме към този момент три години…
Но намаляхме, да. Първоначално бяхме сензитивно акустични. Имаше едно момче, което държеше втора китара, Иван се споделяше, много музикален, доста забавен. Обаче някак трудничко работехме повече хора…, аз май съм малко себелюбив във връзка с музиката. Взискателен съм, което не постоянно се харесва на другите. И по време на подготовки, въобще на свиренето ни, напълно естествено отпаднаха хората, на които това не им харесваше – стилът, работата, в действителност по този начин се избистриха нещата. Напипахме какво желаеме да вършим – като фасон даже. Пробвали сме разнообразни принадлежности: опитвахме със саксофон, с цигулка – беше много забавно, само че нещата не се получиха, това разбрахме.
В последна сметка, работата върху албума в този състав и приноса на Васко в продукцията дадоха резултата, който желаех. Имах огромни упования и в този момент остава да се надяваме, че и на други хора ще се хареса направеното.
СЦЕНАТА И ГРУПАТА
Бяхме решили, че ще засилим концертната активност, откакто приключим албума, само че би трябвало да кажем, че рядко се показваме онлайн към този момент. Все отново, по-сериозно е за групата, когато имаш един албум с 12 части вътре. Но цялостното му основаване ни лиши доста сила, доста време; бях решили по време на записите да не излизаме отвън студиото. Единствено изключение направихме с един лайв-стрийм: ние свирихме тук в България в студио, а сета ни се предаваше в Берлин. Вече бяхме единствено тримата. Не съм сигурен за резултата – не съм го гледал…
В момента сме група от трима и си търсим доста значима съставка – търсим добър клавирист и супер пробен китарист. Те би трябвало да могат да добавят и развият това звучене, което имаме, това необичайно звучене, би трябвало да им подхожда и да се впишат.
Лично на мен групата ми харесва по този начин, подхожда ми отвореното отношение при основаването на песните, работата дружно, метода на интерпретиране на концепциите, въобще, готина група сме. И по този начин е от първия ни ден по този план.
Барабаните, които аз върша, хем са акустични, хем динамични, сътрудниците споделят, че им харесва – по-ударни барабани с по-акустичен тон, които още от прослушването на началните опити си намират мястото в общото звучене. А в течение на студийната работа нещата еволюираха, появи се електрическа китара.
СТУДИОТО, ИДЕЯТА, ЗАПИСИТЕ
Аз ще кажа по какъв начин стоят нещата от моя позиция. Аз схващам Алекс (предишен план: Balkhara; бел.авт.), който написа песните, свири на китара и пее, нещо като стихотворец с китара. Позабравихме, че има и такива герои – само че не в едновремешния смисъл. И още от началото, когато започнахме, усетих в музиката усеща, страсти, дълбочина. Отдавна не ми се беше случвало. Това ужасно ме сграбчи. Виждах персонални откровения – с китара, с бас, само че мощно персонални. Така с Росен имаше какво да надграждаме, да оцветяваме, да наслагваме, нашето отношение също беше персонално. Говоря за аранжиментите, за принадлежности, променихме доста звученето. И записите се оказаха къси във времето. Например, барабаните ги записахме за 4 дни. Също баса и вокалите. И се забавлявахме, не сме бързали, а стана бързо. После видяхме напън с клавирите – остарелият ни клавирист беше поел ангажимент да ги запише за албума. Но нещата не паснаха. И Васко Райков рече, ами нали аз изсвирвам на пиано, я да пробваме. Направи няколко импровизации, опита всякакви принадлежности. Аз бях доста впечатлен и прелестно сюрпризиран – ние не бяхме замислили така „ пълнежа ” и внезапно се оказа, че развиването е отлично и пасва на концепцията, звученето се обогатява и ни хареса. А не беше репетирано в никакъв случай, беше артикул на студийното ни ентусиазъм. Та, той не беше член на групата, беше ни продуцент, а добави доста основни нотки в работата.
Дали е концептуален? Вчера говорихме отново с Алекс, въпрос на позиция е. Концептуален е дотолкоз, че това е интервал, интервали от неговия действителен живот. Развити в песните му. Емоции, които са същински. За мен е по-различно. В тази китара и тези вокали аз виждах разнообразни картини – само че нали музиката би трябвало да може да внушава. Помислих си, че това са внушения, които други хора ще могат да почувстват, да слушат тези части и да им харесат.
Жена ми обаче беше много сериозна. Тя е почитател на Куийн, висока летва, дадох и́ да чуе какво сме създали, тя първо ми рече, че си губим времето. Не бях склонен, споделих и́, че ще се получат нещата. Сега дискът, дето тя си го върти в колата, напряко се е изтъркал. Не съм се подвел. А тя в този момент се чуди по какъв начин не е доловила всичко това в демозаписите.
ГРУПАТА И АЛЕКС
Може би има нещо такова, като непряк резултат. Макар, когато репетираме, това да не се усеща по този начин – всички участваме и живеем с тематиките и музиката на албума. А ние репетираме по няколко часа. Той идва с няколко акомпанимента, с няколко строфи. Ние продължаваме да обличаме дрехата на дадената концепция, едно се получава, друго не ни харесва. Никой не подхожда като че си има лични си хрумвания, дружно развиваме продукцията. Той подава едно, ние поемаме щафетата, променяме нещо, получава се тотално друго от време на време. И все пак – получава се симбиоза в крайния артикул, в крайното отразяване на желанията ни какво желаеме и по какъв начин си го представяме – в готовото парче най-после. Дори не съм сигурен дали този креативен развой, който преживяхме, ще можем да повторим в идващ албум, беше неповторимо креативно развлечение. Хванахме страстта, тя ни се отплати.
За мен записът на този албум беше сбъдване на една фантазия. Много от дълго време желаех да вземам участие в албум, да създадем подобен, който да чувам на драго сърце, когато е подготвен. Много музиканти споделят, че не харесват след това, това което слушат, а са записали с концепция и наслаждение. Тези части ги слушаш – до момента в който работиш по тях – толкоз доста, че най-после може и да не чувстваш нищо. Казах, че имам егоистично отношение към музиката, този път пъклен се изкефих на резултата. Обичам да си го чувам, това е.
АЛБУМЪТ
С разпространяването въпросът е комплициран: Нямаме контракт. Той се предава от ръка на ръка, към този момент. Това ни подтиква също. Има го в нашата FB-страница, може да се слуша гратис с алтернатива да си го купиш. Честно казано, нямам визия по какъв начин вървят нещата по тази линия. С Росен имаме опит в продажбите от ръка на ръка и те се случват; несъмнено, подарените са повече от продадените. Но това беше и концепцията ни, ние мислихме за албума, кой да е той, а не толкоз по какъв начин сетне ще го продаваме. Не сме гледали на него комерсиално.
На мен доста ми се свири онлайн. Защото записът е трогателен развой, само че и тръпката на сцената не трябва да се пропуща. Това, че нямаме клавир, ни възспира в забележителна степен. Васко Райков има предпочитание да се причисли, само че той пък е много ангажиран: със студиото, с каскадьорството. Нашите подготовки са длъжки, не е работа за човек „ апропо ”. Ето, следва ни промо на продукта, това си е проблем също. Вече направихме подготовка за „ подложки ”, които да ни оказват помощ в реализацията онлайн. Аз обаче съм песимистичен. Ами, не ми се свири с метроном, в живото свирене тръпката идва от това, че си онлайн, сега. Сигурно ще звучи сносно другояче. Да, прав си за някои взаимни отстъпки, по този начин мислим и ние, ще компенсираме някои неща, с цел да излезем и да го представим както би трябвало да бъде.
НАКРАЯ…
Тръпка от предишното, заричане за бъдещето. Отбелязвам, че защото не са „ Тото ” или „ Сага ” и не са записвали с 6 клавира, само че пък най-малко 4 могат да се качат и на сцена – дано най-малко при започване на пътя на продукта към публиката, звукът, музиката да са „ като от компактдиск ”, това би им икономисало недоброжелатели или търсещи непрекъснато телето под вола…
Б.Р.: На най-хубавата ни и – съгласно мен – запаметяваща се изява, преди 2 години някъде, свирихме в дребния „ Микстейп ” с още една банда… Имаше 250-300 индивида, аз бях доста удовлетворен от атмосферата, мина хубаво, беше впечатляващо… И тъкмо след този лайв нашият клавирист ни напусна и стартира търсенето на изчезналото звено. В записите в този момент неналичията са запълнени. Имаме дори едно много положително парче с хармоника, Сашо Дончев, един добър хармоникар се изявява. Имаме органи, има и блус, Васко се забавляваше от сърце и остави чудесни моменти в продукцията. Но студиото си е студио, сцената е друго. Все отново, аз съм удовлетворен, албумът ни е прекрасен, чувам си го, уповавам се и на други да се хареса. Ние сме изпълнили задачата си.
Впрочем, от българските рок архиви може да се научи, че близо 500 дейни БГ рок групи са основали през 2017-а цели 72 албума, съвсем с 20 повече от продукцията „ в търговски тип и притежател ” от по-предишната 2016-а. Какво си мислите?! Че у нас всичко е единствено чалга и парламентарна измама за телевизора…
С Борето се видяхме незабавно откакто дискът бе подготвен. Благодаря ти за прекарването, приятелю! Като виждам из нета, минали са през Радио Тангра и това е хубаво. Обаче е малко. За един толкоз впечятляващ артикул на българска група (не от края на 80-те). Затова включвам записвачката и му задавам няколко бързи въпроса – още преди да съм чул каквото и да е и единствено въодушевен от стилната интуитивна обложка… Някакви неща ме затискат в края на годината, сетне идва Новата и аз взимам диска, пущам го и се прехласвам. Добре, да, аз одобрявам такава музика. Няма по какъв начин всичко към мен да е единствено „ Пинк Флойд ”, „ Ръш ” или (хайде да е жица) „ Металика ” със симфоничен оркестър. Да речем, че одобрявам доста и „ Ю Ту ” и съвсем не имах вяра, че днешната юноша може да се инспирира от сходни неща. С това приключвам и анонса и ревюто ми за техния напълно новичък „ Hopeful Monsters ”. Преглеждам сваленото изявление с Борето. Да бе, не бил концептуален албумът? След 5 слушания за един през целия ден, може и да съм си избрал няколко обособени части, но на идващия отново го пускам изначало и така…Успели са, виждам музиката, усещам я, въобразявам си едни мои неща, които може и да не са техните, само че чувствам интерференцията: сиво-черни сънища, които някой в миналото първо е изживял в действителност. В изявлението откривам потвърждението (в частта за Алекс). Когато си написал доста ревюта, ти се ще този път просто да се оставиш на звуковия поток и да се удавиш в него. Напълно допустимо, когато плейърът завърти диска. Групата има Фейсбук-страница, можете да го чуете там. Може и да си го купите.
Ето какво ми описа Борис Райков за албумът на DRYW, за записите, желанията и удоволствието след това.
ГРУПАТА
Б.Р.: В момента сме единствено трима. За страдание намаляхме във времето, ти ни помниш повече хора. Александър Желязков свири на китара и пее, той е и главен създател на песните. Росен Захариев е на баса – неповторим басист, най-точният за тази групировка. Аз съм на барабаните. В албума изсвирвам и на други принадлежности. Много огромна заслуга за цялостното музикално оформление на продукцията ни има Васко Райков, мой доста непосредствен другар. Трябва да призная, че с него се забавлявахме по време на записите, беше едно наслаждение да се работи. В тази групировка сме към този момент три години…
Но намаляхме, да. Първоначално бяхме сензитивно акустични. Имаше едно момче, което държеше втора китара, Иван се споделяше, много музикален, доста забавен. Обаче някак трудничко работехме повече хора…, аз май съм малко себелюбив във връзка с музиката. Взискателен съм, което не постоянно се харесва на другите. И по време на подготовки, въобще на свиренето ни, напълно естествено отпаднаха хората, на които това не им харесваше – стилът, работата, в действителност по този начин се избистриха нещата. Напипахме какво желаеме да вършим – като фасон даже. Пробвали сме разнообразни принадлежности: опитвахме със саксофон, с цигулка – беше много забавно, само че нещата не се получиха, това разбрахме.
В последна сметка, работата върху албума в този състав и приноса на Васко в продукцията дадоха резултата, който желаех. Имах огромни упования и в този момент остава да се надяваме, че и на други хора ще се хареса направеното.
СЦЕНАТА И ГРУПАТА
Бяхме решили, че ще засилим концертната активност, откакто приключим албума, само че би трябвало да кажем, че рядко се показваме онлайн към този момент. Все отново, по-сериозно е за групата, когато имаш един албум с 12 части вътре. Но цялостното му основаване ни лиши доста сила, доста време; бях решили по време на записите да не излизаме отвън студиото. Единствено изключение направихме с един лайв-стрийм: ние свирихме тук в България в студио, а сета ни се предаваше в Берлин. Вече бяхме единствено тримата. Не съм сигурен за резултата – не съм го гледал…
В момента сме група от трима и си търсим доста значима съставка – търсим добър клавирист и супер пробен китарист. Те би трябвало да могат да добавят и развият това звучене, което имаме, това необичайно звучене, би трябвало да им подхожда и да се впишат.
Лично на мен групата ми харесва по този начин, подхожда ми отвореното отношение при основаването на песните, работата дружно, метода на интерпретиране на концепциите, въобще, готина група сме. И по този начин е от първия ни ден по този план.
Барабаните, които аз върша, хем са акустични, хем динамични, сътрудниците споделят, че им харесва – по-ударни барабани с по-акустичен тон, които още от прослушването на началните опити си намират мястото в общото звучене. А в течение на студийната работа нещата еволюираха, появи се електрическа китара.
СТУДИОТО, ИДЕЯТА, ЗАПИСИТЕ
Аз ще кажа по какъв начин стоят нещата от моя позиция. Аз схващам Алекс (предишен план: Balkhara; бел.авт.), който написа песните, свири на китара и пее, нещо като стихотворец с китара. Позабравихме, че има и такива герои – само че не в едновремешния смисъл. И още от началото, когато започнахме, усетих в музиката усеща, страсти, дълбочина. Отдавна не ми се беше случвало. Това ужасно ме сграбчи. Виждах персонални откровения – с китара, с бас, само че мощно персонални. Така с Росен имаше какво да надграждаме, да оцветяваме, да наслагваме, нашето отношение също беше персонално. Говоря за аранжиментите, за принадлежности, променихме доста звученето. И записите се оказаха къси във времето. Например, барабаните ги записахме за 4 дни. Също баса и вокалите. И се забавлявахме, не сме бързали, а стана бързо. После видяхме напън с клавирите – остарелият ни клавирист беше поел ангажимент да ги запише за албума. Но нещата не паснаха. И Васко Райков рече, ами нали аз изсвирвам на пиано, я да пробваме. Направи няколко импровизации, опита всякакви принадлежности. Аз бях доста впечатлен и прелестно сюрпризиран – ние не бяхме замислили така „ пълнежа ” и внезапно се оказа, че развиването е отлично и пасва на концепцията, звученето се обогатява и ни хареса. А не беше репетирано в никакъв случай, беше артикул на студийното ни ентусиазъм. Та, той не беше член на групата, беше ни продуцент, а добави доста основни нотки в работата.
Дали е концептуален? Вчера говорихме отново с Алекс, въпрос на позиция е. Концептуален е дотолкоз, че това е интервал, интервали от неговия действителен живот. Развити в песните му. Емоции, които са същински. За мен е по-различно. В тази китара и тези вокали аз виждах разнообразни картини – само че нали музиката би трябвало да може да внушава. Помислих си, че това са внушения, които други хора ще могат да почувстват, да слушат тези части и да им харесат.
Жена ми обаче беше много сериозна. Тя е почитател на Куийн, висока летва, дадох и́ да чуе какво сме създали, тя първо ми рече, че си губим времето. Не бях склонен, споделих и́, че ще се получат нещата. Сега дискът, дето тя си го върти в колата, напряко се е изтъркал. Не съм се подвел. А тя в този момент се чуди по какъв начин не е доловила всичко това в демозаписите.
ГРУПАТА И АЛЕКС
Може би има нещо такова, като непряк резултат. Макар, когато репетираме, това да не се усеща по този начин – всички участваме и живеем с тематиките и музиката на албума. А ние репетираме по няколко часа. Той идва с няколко акомпанимента, с няколко строфи. Ние продължаваме да обличаме дрехата на дадената концепция, едно се получава, друго не ни харесва. Никой не подхожда като че си има лични си хрумвания, дружно развиваме продукцията. Той подава едно, ние поемаме щафетата, променяме нещо, получава се тотално друго от време на време. И все пак – получава се симбиоза в крайния артикул, в крайното отразяване на желанията ни какво желаеме и по какъв начин си го представяме – в готовото парче най-после. Дори не съм сигурен дали този креативен развой, който преживяхме, ще можем да повторим в идващ албум, беше неповторимо креативно развлечение. Хванахме страстта, тя ни се отплати.
За мен записът на този албум беше сбъдване на една фантазия. Много от дълго време желаех да вземам участие в албум, да създадем подобен, който да чувам на драго сърце, когато е подготвен. Много музиканти споделят, че не харесват след това, това което слушат, а са записали с концепция и наслаждение. Тези части ги слушаш – до момента в който работиш по тях – толкоз доста, че най-после може и да не чувстваш нищо. Казах, че имам егоистично отношение към музиката, този път пъклен се изкефих на резултата. Обичам да си го чувам, това е.
АЛБУМЪТ
С разпространяването въпросът е комплициран: Нямаме контракт. Той се предава от ръка на ръка, към този момент. Това ни подтиква също. Има го в нашата FB-страница, може да се слуша гратис с алтернатива да си го купиш. Честно казано, нямам визия по какъв начин вървят нещата по тази линия. С Росен имаме опит в продажбите от ръка на ръка и те се случват; несъмнено, подарените са повече от продадените. Но това беше и концепцията ни, ние мислихме за албума, кой да е той, а не толкоз по какъв начин сетне ще го продаваме. Не сме гледали на него комерсиално.
На мен доста ми се свири онлайн. Защото записът е трогателен развой, само че и тръпката на сцената не трябва да се пропуща. Това, че нямаме клавир, ни възспира в забележителна степен. Васко Райков има предпочитание да се причисли, само че той пък е много ангажиран: със студиото, с каскадьорството. Нашите подготовки са длъжки, не е работа за човек „ апропо ”. Ето, следва ни промо на продукта, това си е проблем също. Вече направихме подготовка за „ подложки ”, които да ни оказват помощ в реализацията онлайн. Аз обаче съм песимистичен. Ами, не ми се свири с метроном, в живото свирене тръпката идва от това, че си онлайн, сега. Сигурно ще звучи сносно другояче. Да, прав си за някои взаимни отстъпки, по този начин мислим и ние, ще компенсираме някои неща, с цел да излезем и да го представим както би трябвало да бъде.
НАКРАЯ…
Тръпка от предишното, заричане за бъдещето. Отбелязвам, че защото не са „ Тото ” или „ Сага ” и не са записвали с 6 клавира, само че пък най-малко 4 могат да се качат и на сцена – дано най-малко при започване на пътя на продукта към публиката, звукът, музиката да са „ като от компактдиск ”, това би им икономисало недоброжелатели или търсещи непрекъснато телето под вола…
Б.Р.: На най-хубавата ни и – съгласно мен – запаметяваща се изява, преди 2 години някъде, свирихме в дребния „ Микстейп ” с още една банда… Имаше 250-300 индивида, аз бях доста удовлетворен от атмосферата, мина хубаво, беше впечатляващо… И тъкмо след този лайв нашият клавирист ни напусна и стартира търсенето на изчезналото звено. В записите в този момент неналичията са запълнени. Имаме дори едно много положително парче с хармоника, Сашо Дончев, един добър хармоникар се изявява. Имаме органи, има и блус, Васко се забавляваше от сърце и остави чудесни моменти в продукцията. Но студиото си е студио, сцената е друго. Все отново, аз съм удовлетворен, албумът ни е прекрасен, чувам си го, уповавам се и на други да се хареса. Ние сме изпълнили задачата си.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ