Г-20 постига консенсус за войната в Украйна, но ще предприеме ли действия?
Групата на 20-те най-големи стопански системи реализира мъчно извоюван консенсус по спора в Украйна и съумя да преодолее други основни разлики в декларацията си от срещата на върха през уикенда.
Резултатите от решаването на световните финансови въпроси, които са в основата на мандата им, обаче бяха нищожни.
Наблюдателите означиха, че непредвиденото съглашение по обстановката в Русия и Украйна в декларацията от срещата на върха е предотвратило разделяне в групата. Включването на Африканския съюз като нов член е победа за домакина Индия и за разрастващите се стопански системи. Въпреки това като цяло резултатите бяха оценени като незадоволителни.
Според Майкъл Фроман, ръководител на Съвета за външни връзки в Ню Йорк, Г-20 в предишното е имала отлични резултати, когато е успявала да реализира освен езиков консенсус, само че и да предприеме основни дейности за справяне с сериозни световни провокации, като да вземем за пример тези, подбудени от финансовите рецесии.
Фроман, някогашен търговски представител на Съединени американски щати и умел договарящ по въпросите на Г-20 и Г-8, акцентира, че акцентът би трябвало да бъде подложен върху съответните дейности отсега нататък, а не върху самото изказване.
Макар че декларацията от срещата на върха се въздържа от директно наказание на Русия за спора в Украйна, тя акцентира на човешкото страдалчество, породено от обстановката. Тя също по този начин прикани всички страни да се въздържат от потребление на мощ за завладяване на територии.
Малцина чакаха, че Г-20 ще успее да реализира консенсус по документа, изключително в първия ден от двудневната среща на върха. Като се има поради неспособността на групата да реализира единодушие по едно официално съобщение на почти 20-те министерски срещи, извършени тази година, заради твърдите позиции във връзка с войната, невъзможността за реализиране на единодушие по декларацията от срещата на върха щеше да значи забележителен раздор в Г-20, евентуално безвъзвратен, сред западните страни и Китай и Русия.
Освен това, защото Пекин интензивно упорства за пренареждане на международния ред посредством разширение на групи като БРИКС и Шанхайската организация за съдействие, съществуваше риск Г-20 да бъде маргинализирана.
Необходимостта от реализиране на консенсус докара до съглашения, които някои анализатори считат за слаби. Тази година превъзмогването на разликите по войната в Украйна и други въпроси лиши обилни 25 дни договаряния, в това число седмицата преди срещата на върха.
На срещата в Ню Делхи водачите се договориха да се стремят към утрояване на международния потенциал за възобновима сила до 2030 година и признаха нуждата от последователно прекъсване на потреблението на въглища. Въпреки това не беше избран съответен график и беше маркирано, че намаляването на потреблението на въглища ще зависи от събитията в обособените страни.
Освен това по време на диалозите беше реализирано единодушие и по въпроса за справяне с дълговата накърнимост на по-бедните страни и за подсилване и реформиране на многостранните банки за развиване, само че без да се дефинират съответни цели.
Въпреки това не беше реализиран прогрес в убеждаването на Русия да се причисли още веднъж към самодейността за Черно море, макар че в декларацията се приканва за безвреден поток на зърно, храни и торове както от Украйна, по този начин и от Русия.
За множеството съществени членове на Г-20 декларацията от срещата на върха представляваше значително достижение, защото тя съумя да реализира консенсус по допустими формулировки по отношение на спора в Украйна. Руският външен министър Сергей Лавров, който представляваше Русия вместо президента Владимир Путин, похвали индийското председателство за това, че за първи път в историята на форума е обединило участниците в Г-20 от световния Юг.
Дипломати показаха, че договарящите от Индия, Индонезия, Бразилия и Южна Африка са изиграли значима роля за постигането на консенсус по документа от срещата на върха. Съединени американски щати, Германия и Англия приветстваха декларацията, само че от Китай не последва формален отговор. Въпреки това китайската държавна осведомителна организация Синхуа в коментар от събота изрече съмнение, че Г-20 към момента има капацитет.
Присъствието на Китай на срещата беше относително непретенциозно, като президентът Си Дзинпин отсъстваше, а министър председателят Ли Цян, който встъпи в служба през март тази година, представляваше Пекин. Френски чиновник, участвал на срещата на върха, твърди, че Г-20 остава конгрес, кадърен да реализира консенсус сред Севера и Юга, както и сред Изтока и Запада.
Въпреки неналичието на съответен прогрес Харш Вардхан Шрингла, основен координатор на Г-20 в Индия, твърди, че срещата е дала подтик на групата напред. Той акцентира, че опасенията на разрастващите се страни са толкоз основни, че неуспехът да се реализира прогрес би довел до още по-големи разделения и разочарования.
Източник: Reuters
