Онкологът д-р Мила Петрова пред Труд news: Съхраняването на яйцеклетки или сперматозоиди не забавя лечението на онкоболен
Д-р Мила Петрова приключва медицина в София през 2008 година, като в хода на следването си минава образование в Германия в клиника по хематология и онкология. През 2010 година започва и специализацията ѝ по Медицинска онкология.
През 2016 година придобива компетентност „ Медицинска онкология “, а през 2019 година пази и докторска дисертация. От 2012 година до 2019 година е представител за България на младите онколози към ESMO (Европейската асоциация по здравна онкология), а от 2019 година е ръководител на Българската асоциация по здравна онкология и член на ESMO Membership Committee.
През 2022 година доктор Петрова приключва Leadership Generation Program към ESMO, където е една от петнадесетте определени измежду повече от 200 медицински онколози от цяла Европа. Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и интернационалните конгреси и семинари и е създател на голям брой научни изявления в региона на здравната онкология. Към днешна дата тя работи в МБАЛ " Надежда " в София.
За онкофертилитета, това дали може пациентът да разбере по кое време една химиотерапия не е подобаваща за него и новите благоприятни условия, пред „ Труд news ”, приказва доктор Мила Петрова.
- Д-р Петрова, през последните години има доста акции за набиране на средства за онкоболни хора. Зачестиха ли раковите болести?
- Онкологичните болести са с извънредно огромна периодичност. За страдание, се следи и подмладяване на пациентската популация. Тъй като стана дума за акции, бих могла да отбележа, че огромна част от лекарствените благоприятни условия са налични в нашата страна и те се възстановяват от Здравната каса. Недоверието към българския доктор и от време на време хаосът в здравната система, е повода, заради която тези пациенти стартират да търсят опция и лекуване в други страни. Причината не е в неналичията на фрагменти или лекарства, а в недоверието към българския доктор, за което сме отговорни всички ние - лекари, медии, страна.
- Кога пациентът действително би трябвало да потърси лекуване в чужбина?
- Има болести, които са редки и се изисква специфична техника за лекуване, която не е налична в нашата страна. Има избрани центрове в Европа, където това лекуване може да се организира. Тогава пациентите могат да аплайват към Здравната каса за възнаграждение на такова лекуване, каквото е невроендокринните тумори, да вземем за пример. Това са забавна група злокачествени болести, като през последните 10 година разбираме повече за тях. Един от главните способи за лекуване на подобен вид болести, е радионуклидна терапия, която е характерна, скъпа и в България не се реализира. Има няколко центъра – в Италия, както и в скандинавските страни, където това лекуване се реализира и пациентите могат да аплайват по стратегия за организирането му и това се заплаща от нашата Здравна каса. Единственото, което не се поема, са разноските по пътуването на пациента.
- Да засегнем тематиката за онкофертилитета. Когато пациентите чуят тази диагноза, какво значи това за тях?
- Особено по-младите хора, когато чуят диагнозата „ рак “ автоматизирано не помнят за това, нещо, защото пред тях седи терзанието „ Трябва да оживея, да оцелея, в този момент не е времето да мисля за деца “. Ето тук е най-голямата неточност. Когато един пациент чуе тази диагноза, да, би трябвало да има съответното лекуване, само че постоянно има една алтернатива той да се запази яйцеклетки или сперматозоиди. Това е един развой, който се прави в България. Времето за пускане на този развой е доста къс. Важно е да се каже, че това не забавя лекуването на пациента и това не води до спомагателен риск за него, обвързвано с активиране на болестта. Тази стимулация е безвредна са пациента и не води до закъснение на лекарственото лекуване. Когато се минат първите курсове на лекуване и пациентът е по-спокоен, той има един ярък лъч, който го води през цялото лекуване, а точно, че в един даден миг, когато завърши битката с рака, може да има деца. Относно казуса с онкофертилитета доста изоставаме по отношение на останалите европейски страни, тъй като тази тема към момента е незадоволително позната и за пациентите, и за лекарите. Преди повече от година беше направен уеб сайтът “ ”, където има налична информация за онкофертилитета за всички пациенти в репродуктивна възраст, които са диагностицирани с онкологично заболяване.
- Ако преди да започва лекуване една онкоболна жена не е замразила яйцеклетки, може ли след края на лекуването, да забременее по натурален път?
- Това, което демонстрират огромни изследвания, където са изследвани доста пациентки, след привършване на химиотерапия, която е токсична за яйчниците, вероятността за спонтанна бременност понижава с 40 %. Това е единият проблем. Вторият проблем е възрастта на самата пациентка, когато тя е диагностицирана със злокачественото заболяване. Третият проблем идва от обстоятелството, че има интервали, когато би трябвало да се изчака. Това е така наречен „ изчистване “ от медикаментите, било то след химиотерапия или прицелна терапия. След привършване на лекуването, е належащо да се изчака, с цел да няма токсичност във връзка с ембриона. След извършена химиотерапия към момента е належащо да минат 12 месеца, а в случай че пациентката е провеждала прицелна терапия с един медикамент, наименуван „ Херцептин “, е належащо да минат 7 месеца. За ендокринната терапия би трябвало да се изчака 3 месеца. Тук има и доста вероятности. Ако става въпрос за една пациентка на 25 година, нещата седят по един метод. Ако обаче пациентката е сред 33-37 година, несъмнено, че химиотерапията и изчакването по-късно, ще е друго казусът. Освен това в никакъв случай не се знае след осъществяване на химиотерапията доколко ще се възвърне яйчниковата функционалност.
- При дамите, с изключение на постоянно срещаният рак на гърдата, зачестяват и случаите на рак на маточната шийка. Какво е мнението ви за HPV имунизацията?
- Мога да кажа, че имунизирах щерка си, тъй като това е нещо, което е потвърдено в годините. Има страни, където с помощта на тази имунизация, болестта е в извънредно ниска периодичност.
- Ако на една жена не ѝ е била сложена HPV ваксина, като дете, може ли да го направи на по-късен стадий?
- Независимо от това, че една жена към този момент е почнала да води сексуален метод на живот, не пречи да се сложи имунизацията. Отрицателният резултат от HPV обаче не значи непоставяне на тази ваксина. Ако има съществуване на HPV би трябвало да се вземе поради мнението на гинеколозите, с цел да се дефинира генетичният подтипа на съответния вирус и да се видят опциите за лекуване. След това от тях излиза рекомендацията дали би трябвало да се направи имунизация или не.
- Ракът на гърдата при дамите е постоянно срещано онкологично заболяване. Много постоянно то се диагностицира в по-късен етап. Има ли късмет за лекуване в напреднал стадий от заболяването?
- Когато става дума за заболяване с метастази, в 4-и етап в онкологията, доста значимо е да се изясни на пациента, че не можем да го излекуваме. Това, което имаме за цел, е да продължим неговия живот и той да бъде с положително качество. Има нови молекули, които излезнаха през последните 10 година и повече от 6 години ние имаме опция за лекуване с имунотерапия, която не е „ вълшебното “ хапче, което ще излекува пациента с онкологични болести, само че изрично при доста злокачествени болести усъвършенства дълготрайната петгодишна преживяемост. Това е малигненият меланом, белодробният карцином. Имунотерапията навлиза и при лекуването на карцинома на гърдата и фрапантно промени хода на болесттите. Прицелната терапия са едни дребни молекули, които са ориентирани към избрани таргети на туморните кафези и също докара до по-добра преживяемост и качество на живот. Появяват се нови медикаменти и благоприятни условия за лекуване при пациентите в по-напреднал етап от болестта.
- Може ли пациентът да разбере по кое време една химиотерапия не е подобаваща за него?
- Когато стартираме едно лекуване с лекарства и когато се отнася за метастезирало заболяване, вършим контролни-образни проучвания (скенер или ПЕТ скенер), според от това, с какъв способ е диагностицирано в началото болестта. На всеки 3 до 6 месеца е интервалът, на който пациентът би трябвало да се наблюдава с нагледно проучване. Ако обаче в хода на лекуването той заяви, че не се усеща добре – има редукция на тегло, има понижен банкет на храна или все по-често желае да лежи у дома, или има нещо от кръвните проучвания, които пускаме и ни тормози, това са анй-общо белезите, които би трябвало да ни насочат към мисълта, че има някакъв проблем с лекуването на този пациент и оптимално бързо да се назначи нагледно проучване, което да удостовери дали е по този начин или не. За страдание, има случаи, макар извършеното нагледно проучване, ние не виждаме от картинките на скенера, че има градация на болестта. Причината за това е, че всяко нагледно проучване има свое ограничаване. И скенера, и ПЕТ скенера могат да видят туморни обединения над 0,5 см. Има случаи, когато пациентът не се усеща добре и след изработен скенер, той не демонстрира нещо друго от предходните образни проучвания, само че действително след 2 месеца, повтаряйки този скенер, тогава към този момент се вижда появяването на тази градация. Това нещо би трябвало да го знае пациентът.
- Какво е адюванта терапия и какво не знаят хората за нея?
- Това е следоперативна терапия, пациенти, които са провели към този момент интервенция, било то за карцином на гърдата, дебело черво или на бял дроб. Данните от последните 20-30 година демонстрират, че интервенцията сама по себе си не е задоволителна за предварителна защита от това болестта да се върне в годините напред. По този мотив я има и така наречен „ адювантна терапия “. Това е терапия, която да ускори резултата на хирургията и да понижи риска от това болестта да се върне под една или друга форма в годините напред. Приложението на тази терапия зависи от стадия на болестта,от общото положение на пациента от възрастта му и съпътстващите му болести. Тя не се прави непременно. Има критерии по кое време и при какви случаи би трябвало да се ползва. Около 90 % от медикаментите за тази терапия, които са утвърдени от ЕМА (Европейската организация по лекарствата), се възстановяват по Здравна каса в България.
- От кои онкологични болести най-често е болен българинът?
- В България, за жал, нямаме раков Регистър, само че в Световен мащаб това са – карциномът на гърдата, на дебелото черво, на белия дроб и простатата.
През 2016 година придобива компетентност „ Медицинска онкология “, а през 2019 година пази и докторска дисертация. От 2012 година до 2019 година е представител за България на младите онколози към ESMO (Европейската асоциация по здравна онкология), а от 2019 година е ръководител на Българската асоциация по здравна онкология и член на ESMO Membership Committee.
През 2022 година доктор Петрова приключва Leadership Generation Program към ESMO, където е една от петнадесетте определени измежду повече от 200 медицински онколози от цяла Европа. Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и интернационалните конгреси и семинари и е създател на голям брой научни изявления в региона на здравната онкология. Към днешна дата тя работи в МБАЛ " Надежда " в София.
За онкофертилитета, това дали може пациентът да разбере по кое време една химиотерапия не е подобаваща за него и новите благоприятни условия, пред „ Труд news ”, приказва доктор Мила Петрова.
- Д-р Петрова, през последните години има доста акции за набиране на средства за онкоболни хора. Зачестиха ли раковите болести?
- Онкологичните болести са с извънредно огромна периодичност. За страдание, се следи и подмладяване на пациентската популация. Тъй като стана дума за акции, бих могла да отбележа, че огромна част от лекарствените благоприятни условия са налични в нашата страна и те се възстановяват от Здравната каса. Недоверието към българския доктор и от време на време хаосът в здравната система, е повода, заради която тези пациенти стартират да търсят опция и лекуване в други страни. Причината не е в неналичията на фрагменти или лекарства, а в недоверието към българския доктор, за което сме отговорни всички ние - лекари, медии, страна.
- Кога пациентът действително би трябвало да потърси лекуване в чужбина?
- Има болести, които са редки и се изисква специфична техника за лекуване, която не е налична в нашата страна. Има избрани центрове в Европа, където това лекуване може да се организира. Тогава пациентите могат да аплайват към Здравната каса за възнаграждение на такова лекуване, каквото е невроендокринните тумори, да вземем за пример. Това са забавна група злокачествени болести, като през последните 10 година разбираме повече за тях. Един от главните способи за лекуване на подобен вид болести, е радионуклидна терапия, която е характерна, скъпа и в България не се реализира. Има няколко центъра – в Италия, както и в скандинавските страни, където това лекуване се реализира и пациентите могат да аплайват по стратегия за организирането му и това се заплаща от нашата Здравна каса. Единственото, което не се поема, са разноските по пътуването на пациента.
- Да засегнем тематиката за онкофертилитета. Когато пациентите чуят тази диагноза, какво значи това за тях?
- Особено по-младите хора, когато чуят диагнозата „ рак “ автоматизирано не помнят за това, нещо, защото пред тях седи терзанието „ Трябва да оживея, да оцелея, в този момент не е времето да мисля за деца “. Ето тук е най-голямата неточност. Когато един пациент чуе тази диагноза, да, би трябвало да има съответното лекуване, само че постоянно има една алтернатива той да се запази яйцеклетки или сперматозоиди. Това е един развой, който се прави в България. Времето за пускане на този развой е доста къс. Важно е да се каже, че това не забавя лекуването на пациента и това не води до спомагателен риск за него, обвързвано с активиране на болестта. Тази стимулация е безвредна са пациента и не води до закъснение на лекарственото лекуване. Когато се минат първите курсове на лекуване и пациентът е по-спокоен, той има един ярък лъч, който го води през цялото лекуване, а точно, че в един даден миг, когато завърши битката с рака, може да има деца. Относно казуса с онкофертилитета доста изоставаме по отношение на останалите европейски страни, тъй като тази тема към момента е незадоволително позната и за пациентите, и за лекарите. Преди повече от година беше направен уеб сайтът “ ”, където има налична информация за онкофертилитета за всички пациенти в репродуктивна възраст, които са диагностицирани с онкологично заболяване.
- Ако преди да започва лекуване една онкоболна жена не е замразила яйцеклетки, може ли след края на лекуването, да забременее по натурален път?
- Това, което демонстрират огромни изследвания, където са изследвани доста пациентки, след привършване на химиотерапия, която е токсична за яйчниците, вероятността за спонтанна бременност понижава с 40 %. Това е единият проблем. Вторият проблем е възрастта на самата пациентка, когато тя е диагностицирана със злокачественото заболяване. Третият проблем идва от обстоятелството, че има интервали, когато би трябвало да се изчака. Това е така наречен „ изчистване “ от медикаментите, било то след химиотерапия или прицелна терапия. След привършване на лекуването, е належащо да се изчака, с цел да няма токсичност във връзка с ембриона. След извършена химиотерапия към момента е належащо да минат 12 месеца, а в случай че пациентката е провеждала прицелна терапия с един медикамент, наименуван „ Херцептин “, е належащо да минат 7 месеца. За ендокринната терапия би трябвало да се изчака 3 месеца. Тук има и доста вероятности. Ако става въпрос за една пациентка на 25 година, нещата седят по един метод. Ако обаче пациентката е сред 33-37 година, несъмнено, че химиотерапията и изчакването по-късно, ще е друго казусът. Освен това в никакъв случай не се знае след осъществяване на химиотерапията доколко ще се възвърне яйчниковата функционалност.
- При дамите, с изключение на постоянно срещаният рак на гърдата, зачестяват и случаите на рак на маточната шийка. Какво е мнението ви за HPV имунизацията?
- Мога да кажа, че имунизирах щерка си, тъй като това е нещо, което е потвърдено в годините. Има страни, където с помощта на тази имунизация, болестта е в извънредно ниска периодичност.
- Ако на една жена не ѝ е била сложена HPV ваксина, като дете, може ли да го направи на по-късен стадий?
- Независимо от това, че една жена към този момент е почнала да води сексуален метод на живот, не пречи да се сложи имунизацията. Отрицателният резултат от HPV обаче не значи непоставяне на тази ваксина. Ако има съществуване на HPV би трябвало да се вземе поради мнението на гинеколозите, с цел да се дефинира генетичният подтипа на съответния вирус и да се видят опциите за лекуване. След това от тях излиза рекомендацията дали би трябвало да се направи имунизация или не.
- Ракът на гърдата при дамите е постоянно срещано онкологично заболяване. Много постоянно то се диагностицира в по-късен етап. Има ли късмет за лекуване в напреднал стадий от заболяването?
- Когато става дума за заболяване с метастази, в 4-и етап в онкологията, доста значимо е да се изясни на пациента, че не можем да го излекуваме. Това, което имаме за цел, е да продължим неговия живот и той да бъде с положително качество. Има нови молекули, които излезнаха през последните 10 година и повече от 6 години ние имаме опция за лекуване с имунотерапия, която не е „ вълшебното “ хапче, което ще излекува пациента с онкологични болести, само че изрично при доста злокачествени болести усъвършенства дълготрайната петгодишна преживяемост. Това е малигненият меланом, белодробният карцином. Имунотерапията навлиза и при лекуването на карцинома на гърдата и фрапантно промени хода на болесттите. Прицелната терапия са едни дребни молекули, които са ориентирани към избрани таргети на туморните кафези и също докара до по-добра преживяемост и качество на живот. Появяват се нови медикаменти и благоприятни условия за лекуване при пациентите в по-напреднал етап от болестта.
- Може ли пациентът да разбере по кое време една химиотерапия не е подобаваща за него?
- Когато стартираме едно лекуване с лекарства и когато се отнася за метастезирало заболяване, вършим контролни-образни проучвания (скенер или ПЕТ скенер), според от това, с какъв способ е диагностицирано в началото болестта. На всеки 3 до 6 месеца е интервалът, на който пациентът би трябвало да се наблюдава с нагледно проучване. Ако обаче в хода на лекуването той заяви, че не се усеща добре – има редукция на тегло, има понижен банкет на храна или все по-често желае да лежи у дома, или има нещо от кръвните проучвания, които пускаме и ни тормози, това са анй-общо белезите, които би трябвало да ни насочат към мисълта, че има някакъв проблем с лекуването на този пациент и оптимално бързо да се назначи нагледно проучване, което да удостовери дали е по този начин или не. За страдание, има случаи, макар извършеното нагледно проучване, ние не виждаме от картинките на скенера, че има градация на болестта. Причината за това е, че всяко нагледно проучване има свое ограничаване. И скенера, и ПЕТ скенера могат да видят туморни обединения над 0,5 см. Има случаи, когато пациентът не се усеща добре и след изработен скенер, той не демонстрира нещо друго от предходните образни проучвания, само че действително след 2 месеца, повтаряйки този скенер, тогава към този момент се вижда появяването на тази градация. Това нещо би трябвало да го знае пациентът.
- Какво е адюванта терапия и какво не знаят хората за нея?
- Това е следоперативна терапия, пациенти, които са провели към този момент интервенция, било то за карцином на гърдата, дебело черво или на бял дроб. Данните от последните 20-30 година демонстрират, че интервенцията сама по себе си не е задоволителна за предварителна защита от това болестта да се върне в годините напред. По този мотив я има и така наречен „ адювантна терапия “. Това е терапия, която да ускори резултата на хирургията и да понижи риска от това болестта да се върне под една или друга форма в годините напред. Приложението на тази терапия зависи от стадия на болестта,от общото положение на пациента от възрастта му и съпътстващите му болести. Тя не се прави непременно. Има критерии по кое време и при какви случаи би трябвало да се ползва. Около 90 % от медикаментите за тази терапия, които са утвърдени от ЕМА (Европейската организация по лекарствата), се възстановяват по Здравна каса в България.
- От кои онкологични болести най-често е болен българинът?
- В България, за жал, нямаме раков Регистър, само че в Световен мащаб това са – карциномът на гърдата, на дебелото черво, на белия дроб и простатата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ