Повратен момент за страните от БРИКС и света като цяло
Групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) породи като общественост от народи, които се стремят да отстояват ползите си в границите на съществуващия международен ред.
Докато Съединените щати и Европа имат доста въздействие, БРИКС се стреми към приобщаване, а не към гражданска война. С течение на времето скромни ревизионистични желания на групата трансформираха интернационалния ред, което докара до по-справедливи упования за световно ръководство.
Появиха се хрумвания за разширение, които допускат включването на нови страни, само че все пак предстоят провокации. Може ли БРИКС да резервира вътрешното си единение на фона на възходящите провокации пред световното партньорство?
Могат ли да поддържат ревизионистичното си държание в границите на ред, завършен най-вече от Запада и за тяхна сметка?
Ролята на БРИКС в оформянето на световния дневен ред има капацитета да насърчи справедливостта и стабилността. Тъй като Русия поема председателството през 2024 година, приоритизирането на тази цел е от решаващо значение.
За разлика от паразитните сили, икономическото и политическото въздействие на БРИКС не се основава на употреба на другите или водене на войни за превъзходство. Те се стремят да ревизират, а не да унищожават съществуващия ред.
Въпреки това БРИКС са изправени пред трудности. Опитът в региона на мощните институции и световното ръководство е значително западноцентристки, единен от общи полезности и ползи.
За разлика от тях другите цивилизационни основи на БРИКС попречват постигането на същото равнище на вътрешна дисциплинираност. По този метод способността на БРИКС да образува международния дневен ред наедно с страните от Г-7 е несигурна.
Поддържането на единството и ревизионистичния им темперамент е от жизненоважно значение. БРИКС би трябвало да предлага новаторски решения на проблемите на световното развиване и сигурността, надхвърляйки политическите изказвания.
Запазването на техния темперамент подхожда на техните ползи и на тези на интернационалната общественост, като се заобикаля разделянето на групата и увековечаването на властта на няколко самозабравили се страни.
