БРИКС: Същността на съюза и защо държавите искат да се присъединят?
Групата БРИКС - Бразилия, Русия, Индия и Китай, към които по-късно се причисли и Южна Африка - се трансформира от идея, измислена от икономиста Джим О'Нийл от Goldman Sachs през 2001 година, в действителен съюз, който управлява и забележителна банка за развиване.
Въпреки първичната подигравка, че Китай, ръководен от Комунистическата партия, прегръща концепцията на Уолстрийт, доста страни, в това число Иран и Саудитска Арабия, към този момент желаят да се причислят.
Ето обзор на главните аспекти, свързани с БРИКС:
1. Как стартира БРИКС?
Терминът “ ” беше въведен през 2001 година, с цел да се подчертаят постоянните темпове на напредък в Бразилия, Русия, Индия и Китай в интервал на пазарен скептицизъм след терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година
Тези народи възприеха концепцията заради общите ползи, бързия напредък и общите провокации. Първата среща на министрите на външните работи на страните от БРИК се състоя през 2006 година, последвана от първата среща на върха на водачите през 2009 година По-късно, през 2010 година, Южна Африка беше поканена да се причисли, с което участието се разшири с още един континент и по този начин съюзът се трансформира в БРИКС.
2. С какво се занимава БРИКС?
Значителните достижения на БРИКС са свързани най-вече с финансовото съдействие. Страните членки се споразумяха да обединят $100 милиарда, което разреши отпущането на незабавни заеми една на друга. Новата банка за развиване, основана през 2015 година, е предоставила заеми на стойност над $30 милиарда за разнообразни планове, като да вземем за пример за развиване на инфраструктурата. Страните от БРИКС разискват и опцията за основаване на обща валута.
В икономическо отношение естествените запаси на Бразилия и Русия ги вършат подобаващи сътрудници за търсенето на Китай, до момента в който Индия и Китай имат по-слаби търговски връзки заради политическото съревнование и граничните разногласия.
3. Има ли водеща страна?
Икономическият БВП на Китай е повече от два пъти по-голям от този на останалите четири членки, взети дружно. Теоретично това би трябвало да дава на страната най-голямо въздействие.
На процедура Индия, която наскоро надмина Китай по брой на популацията, е противотежест. Да вземем два образеца: БРИКС не утвърди публично огромния блян на Китай за развиване, наименуван “Пояс и път ”, частично тъй като Индия се опълчва на инфраструктурните планове по самодейността в противоречива територия, държана от Пакистан, неин комшия и противник.
В Новата банка за развиване няма преобладаващ акционер. Пекин се съгласи с равното присъединяване, за което настояваше Ню Делхи. Банката е със седалище в Шанхай, само че е била ръководена от индиец, а в този момент – от някогашния президент на Бразилия Дилма Русеф.
4. По какво се разграничава БРИКС от Г-20 или Глобалния юг?
БРИКС има общи черти с групи като Г-20, които се стремят към по-многополюсен свят и се отдалечават от доминирания от Съединени американски щати ред. Други многостранни групировки, които получават все по-голямо въздействие, са ОПЕК, Шанхайската организация за съдействие, Меркосур и Африканският съюз.
Терминът “глобален юг ” се отнася до релативно бедните страни, като контрастира с “глобалния север ”, включващ богатите страни в Съединени американски щати, Европа, Азия и Тихоокеанския район. Връзката сред двете понятия е комплицирана и разширението на многополюсния свят може да промени динамичността на властта.
5. Кой желае да се причисли и за какво?
Китай, стремейки се да увеличи световния си престиж и да се опълчи на западното въздействие, стартира полемики за разширение по време на своето председателство предходната година.
До момента над 40 страни са изразили интерес, като 22 от тях публично подадоха молба за присъединение, в това число огромни страни от световния Юг като Аржентина. Саудитска Арабия, Иран, Бангладеш и Обединените арабски емирства също показаха интерес.
Присъединяването към БРИКС предлага на новите членове по-голямо дипломатическо въздействие и благоприятни условия за търговия и вложения.
6. Има ли към момента фондове на БРИКС или концепцията е мъртва като капиталова тактика?
Все още има мощен интерес към разрастващите се пазари измежду вложителите. Но въпреки да беше хубава концепция преди две десетилетия, през днешния ден БРИКС значително не е настояща като капиталова тематика заради геополитическите промени и другите стопански траектории на членовете.
С изключение на Индия, през последните пет години БРИКС не реализираха положителни резултати по отношение на своите сътрудници от разрастващите се пазари, съгласно Bloomberg Intelligence.
Въведените от Съединени американски щати наказания направиха Русия неинвестируема, а сегменти от Китай – изключително софтуерни компании – също бяха глобени или са изправени пред евентуални забрани за вложения. Китай също по този начин е зряла стопанска система, която от ден на ден се отделя от другите разрастващи се пазари и е изправена пред структурно закъснение.
Икономиката на Бразилия се забави доста след края на световния взрив на суровините преди към десетилетие, а тази на Южна Африка е подложена на години наред на спирания на електрозахранването, защото държавната компания не може да създава задоволително електрическа енергия, с цел да задоволи търсенето.
Индия към момента е образец за напредък, който капиталовите банки съпоставят с този на Китай отпреди 10 или 15 години, макар че не е ясно дали тя може да последва китайския модел, учреден на производството.
В умозаключение, съюзът БРИКС се е развил доста от основаването си, като както достиженията, по този начин и провокациите оформят неговия напредък и световно въздействие. Тъй като продължава да се уголемява и да се сблъсква с разнообразни стопански и геополитически фактори, БРИКС безспорно ще играе роля в изменящата се динамичност на световния пейзаж.
