Медици: Повечето от проблемите в здравеопазването са в регулаторната рамка
Група медици е обобщила проблемите в системата на опазването на здравето и е предложила решения в документ, разграничен на 10 модула, изпратен на Министерството на здравеопазването преди началото на новата година
Професор Захари Кръстев - експерт по гастроентерология и началник на клиника в болница „ Свети Иван Рилски “, показа за предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “:
„ Стараем се да примирим опазването на здравето с висококачествената медицина. България в никакъв случай не в никакъв случай не е имейла по-добра медицина от тази сега. Не знаем дали другите страни имат по-добра медицина. Нямаме положително опазване на здравето, тъй като са правени десетки корекции, само че те не са направени координирано. Ние се постарахме да предложим съответни решения на част от проблемите “.
Според Кръстев, казусът с доплащанията се крие в това, че „ доплащането поправя разликата в цената сред същинската стойност на услугата, която получава пациентът, и цената, която осигурителната система е в положение да му заплати. Ако пациентът не доплати своя гвоздей в крайници да вземем за пример, той ще върви в гипс 90 дни, вместо 9 и цялото му семейство ще го обслужва… “.
….Държавата е длъжна да сътвори механизми, с които да може пациентът, които е заставен да си купи става, да може да не го заплаща сега. Той е в смут, дава 4000 или 6000 лв., а в случай че ги няма – няма да има интервенция. За тези неща не са отговорни лекарите и би трябвало да се престане с този диалог “.
Кръстев е безапелационен, че броят хоспитализации се покачва през годините, защото парите за лечебни заведения са обвързани с хоспитализациите. Необходимо е да бъдат избавени и демографски дефинирани дребните лечебни заведения. Реформата обаче би провокирала огромни недоволства на съвсем всички равнища, безапелационен е той.
Професор Добрин Свинаров, който управлява Клиничната лаборатория на Александровска болница, съобщи във връзка предлаганата Здравна карта, че не всички лечебни заведения е належащо да са на високо софтуерно равнище:
„ Има лечебни заведения, които извършват обществени функционалности от темперамент, който не изисква високотехнологична медицина и е належащо да съществуват.
Броят на леглата не се редуцира значително. Това не е главният проблем на препоръчаната Здравна карта. Проблемите са от друго естество. Технологичното установяване на броя експерти, на броя специалности по зони и по райони е не напълно съответно. Има доста неща, които би трябвало да се усъвършенстват, с цел да бъде настояща тази Здравна карта и оспорването на нейната заможност е доста, доста значително “.
Според Свинаров, съветниците на примиера са го подвели във връзка с основни несъстоятелности в системата на опазване на здравето.
„ Първото е макроикономическата неплатежоспособност! Не е правилно, че България дава доста пари за опазване на здравето. България дават минимум пари за опазване на здравето на глава от популацията в цяла Европа. От всичките 28 страни членки ние даваме минимум. Даваме 10 пъти по-малко от междинното. Следващата в листата изпод нагоре е Румъния. Тя дава два пъти повече на глава, в сравнение с България. Парите средностатистически не доближават два пъти “.
Не правилно, че главното разхищаване се дължи на алчните лекари и на корумпираните шефове. Основното разхищаване е в несъстоятелността на здравната регулаторна рамка, която предпоставя нерационално потребление на оскъдния здравен запаси. Третото, което би трябвало да се преодолее, е, че не би трябвало да се опълчват лекарят и пациентът “.
Професор Захари Кръстев - експерт по гастроентерология и началник на клиника в болница „ Свети Иван Рилски “, показа за предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “:
„ Стараем се да примирим опазването на здравето с висококачествената медицина. България в никакъв случай не в никакъв случай не е имейла по-добра медицина от тази сега. Не знаем дали другите страни имат по-добра медицина. Нямаме положително опазване на здравето, тъй като са правени десетки корекции, само че те не са направени координирано. Ние се постарахме да предложим съответни решения на част от проблемите “.
Според Кръстев, казусът с доплащанията се крие в това, че „ доплащането поправя разликата в цената сред същинската стойност на услугата, която получава пациентът, и цената, която осигурителната система е в положение да му заплати. Ако пациентът не доплати своя гвоздей в крайници да вземем за пример, той ще върви в гипс 90 дни, вместо 9 и цялото му семейство ще го обслужва… “.
….Държавата е длъжна да сътвори механизми, с които да може пациентът, които е заставен да си купи става, да може да не го заплаща сега. Той е в смут, дава 4000 или 6000 лв., а в случай че ги няма – няма да има интервенция. За тези неща не са отговорни лекарите и би трябвало да се престане с този диалог “.
Кръстев е безапелационен, че броят хоспитализации се покачва през годините, защото парите за лечебни заведения са обвързани с хоспитализациите. Необходимо е да бъдат избавени и демографски дефинирани дребните лечебни заведения. Реформата обаче би провокирала огромни недоволства на съвсем всички равнища, безапелационен е той.
Професор Добрин Свинаров, който управлява Клиничната лаборатория на Александровска болница, съобщи във връзка предлаганата Здравна карта, че не всички лечебни заведения е належащо да са на високо софтуерно равнище: „ Има лечебни заведения, които извършват обществени функционалности от темперамент, който не изисква високотехнологична медицина и е належащо да съществуват.
Броят на леглата не се редуцира значително. Това не е главният проблем на препоръчаната Здравна карта. Проблемите са от друго естество. Технологичното установяване на броя експерти, на броя специалности по зони и по райони е не напълно съответно. Има доста неща, които би трябвало да се усъвършенстват, с цел да бъде настояща тази Здравна карта и оспорването на нейната заможност е доста, доста значително “.
Според Свинаров, съветниците на примиера са го подвели във връзка с основни несъстоятелности в системата на опазване на здравето.
„ Първото е макроикономическата неплатежоспособност! Не е правилно, че България дава доста пари за опазване на здравето. България дават минимум пари за опазване на здравето на глава от популацията в цяла Европа. От всичките 28 страни членки ние даваме минимум. Даваме 10 пъти по-малко от междинното. Следващата в листата изпод нагоре е Румъния. Тя дава два пъти повече на глава, в сравнение с България. Парите средностатистически не доближават два пъти “.
Не правилно, че главното разхищаване се дължи на алчните лекари и на корумпираните шефове. Основното разхищаване е в несъстоятелността на здравната регулаторна рамка, която предпоставя нерационално потребление на оскъдния здравен запаси. Третото, което би трябвало да се преодолее, е, че не би трябвало да се опълчват лекарят и пациентът “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ