Учените със страшна прогноза за бъдещето на Земята
Група откриватели предвидиха, че суперконтинентите, тези великански сухопътни маси, от които са зародили актуалните континенти, могат да се появят още веднъж на Земята в границите на 200 милиона години, фрапантно променяйки климата на нашата планета, написа "Дарик нюз ".
Статия в Live Science разказва тази визия за далечното бъдеще на Земята, оповестена на 8 декември на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU).
Бъдещ ледников стадий
По време на срещата учените предложиха два вероятни сюжета. От една страна, в границите на 200 милиона години съвсем всички континенти ще влязат в северното полукълбо, до момента в който Антарктида ще остане сама в южното полукълбо.
При втория сюжет, който ще се случи след 250 милиона години, към екватора ще се образува суперконтинент, който ще се простира в северното и южното полукълбо.
И в двата случая откривателите разчитаха на топографията на суперконтинентите, с цел да предскажат въздействието на сюжетите върху световния климат.
Най-неочакваната констатация от техните планирани модели е, че международните температури в свят с планински суперконтинент в северното полукълбо, това може да значи надълбоко и продължително заледяване, невиждано до момента на Земята, съгласно учените, взели участие в сбирката на AGU.
Майкъл Уей, физик от Института за галактически проучвания на НАСА “Годард “ в Ню Йорк и водещ създател на проучването, снегът и ледът на този северен суперконтинент ще основат непрекъснато покритие над Земята през летните и зимните месеци.
Образуването на този суперконтинент може да докара до ледникова ера, която ще бъде доста по-дълга от предходната на Земята, за интервал от към „ 100-150 милиона години “.
Ако прогнозата на този модел бъде изпълнена, животът на Земята, какъвто го познаваме, би бил в заплаха, макар че биха могли да се появят други типове, които ще се приспособяват, с цел да оцелеят в тези нови климатични условия.
Земята е минала през голям брой стадии
Континентите, които познаваме през днешния ден, не постоянно са били такива. Майкъл Уей изяснява, че през последните 3 милиарда години планетата е минала през голям брой интервали, в които континентите са се струпали дружно, с цел да образуват суперконтиненти и по-късно са се разпаднали.
Последният подобен суперконтинентт е бил Пангея, който е съществувал преди 300 милиона години до 200 милиона години, и е включвал в себе си сегашните Африка, Европа и Америка. Преди това е имало суперконтинент Родиния (от 900 милиона години до 700 млн. години преди нас), и Нуна, формирана преди 1,6 милиарда години и разпаднала се преди 1,4 милиарда години.
По-бавно въртене на Земята
В допълнение към тектониката на земните плочи, различен параметър, който Уей и неговият екип са взели поради при създаването на своя планиран модел, е, че след 250 милиона години Земята ще се върти малко по-бавно, в сравнение с в този момент.
„ Скоростта на въртене на Земята се забавя с времето; след 250 милиона години в бъдещето, продължителността на деня се усилва с към 30 минути, по тази причина го включихме в модела, с цел да забележим дали това би имало някакъв резултат “, съобщи Уей.
Второ, те пресметнаха, че слънцегреенето ще стане по-силно след 250 милиона години, "защото слънцето последователно става по-ярко с времето ", сподели Уей.
Статия в Live Science разказва тази визия за далечното бъдеще на Земята, оповестена на 8 декември на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU).
Бъдещ ледников стадий
По време на срещата учените предложиха два вероятни сюжета. От една страна, в границите на 200 милиона години съвсем всички континенти ще влязат в северното полукълбо, до момента в който Антарктида ще остане сама в южното полукълбо.
При втория сюжет, който ще се случи след 250 милиона години, към екватора ще се образува суперконтинент, който ще се простира в северното и южното полукълбо.
И в двата случая откривателите разчитаха на топографията на суперконтинентите, с цел да предскажат въздействието на сюжетите върху световния климат.
Най-неочакваната констатация от техните планирани модели е, че международните температури в свят с планински суперконтинент в северното полукълбо, това може да значи надълбоко и продължително заледяване, невиждано до момента на Земята, съгласно учените, взели участие в сбирката на AGU.
Майкъл Уей, физик от Института за галактически проучвания на НАСА “Годард “ в Ню Йорк и водещ създател на проучването, снегът и ледът на този северен суперконтинент ще основат непрекъснато покритие над Земята през летните и зимните месеци.
Образуването на този суперконтинент може да докара до ледникова ера, която ще бъде доста по-дълга от предходната на Земята, за интервал от към „ 100-150 милиона години “.
Ако прогнозата на този модел бъде изпълнена, животът на Земята, какъвто го познаваме, би бил в заплаха, макар че биха могли да се появят други типове, които ще се приспособяват, с цел да оцелеят в тези нови климатични условия.
Земята е минала през голям брой стадии
Континентите, които познаваме през днешния ден, не постоянно са били такива. Майкъл Уей изяснява, че през последните 3 милиарда години планетата е минала през голям брой интервали, в които континентите са се струпали дружно, с цел да образуват суперконтиненти и по-късно са се разпаднали.
Последният подобен суперконтинентт е бил Пангея, който е съществувал преди 300 милиона години до 200 милиона години, и е включвал в себе си сегашните Африка, Европа и Америка. Преди това е имало суперконтинент Родиния (от 900 милиона години до 700 млн. години преди нас), и Нуна, формирана преди 1,6 милиарда години и разпаднала се преди 1,4 милиарда години.
По-бавно въртене на Земята
В допълнение към тектониката на земните плочи, различен параметър, който Уей и неговият екип са взели поради при създаването на своя планиран модел, е, че след 250 милиона години Земята ще се върти малко по-бавно, в сравнение с в този момент.
„ Скоростта на въртене на Земята се забавя с времето; след 250 милиона години в бъдещето, продължителността на деня се усилва с към 30 минути, по тази причина го включихме в модела, с цел да забележим дали това би имало някакъв резултат “, съобщи Уей.
Второ, те пресметнаха, че слънцегреенето ще стане по-силно след 250 милиона години, "защото слънцето последователно става по-ярко с времето ", сподели Уей.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ