Финансист и икономист спорят: Ще потънем ли в дългове след еврозоната и какво става с курса на еврото
Група икономисти направиха отворена петиция към ръководещите у нас страната ни да не отсрочва подаване на заявление с искане за ексклузивен отчет към Европейска комисия и Европейската централна банка за приемането ни в еврозоната. В нея се предизвестява, че отлагането на въвеждането на еврото може да докара до побутване на валутния ръб у нас.
Отправяме това предизвестие, с цел да избегнем приемането на бюджет с висок недостиг и да бъде изоставена нашата цел - участие в еврозоната.
Това разяснява пред Нова тв финансистът Борис Петров.
Да падне валутния ръб е парадокс на този стадий. Начинът да се отстрани валутния ръб е да се влезе в еврозоната. Да, има несъгласие. Хората, които са срещу валутния ръб, би трябвало да са за еврозоната, защото тя го отстранява. Що се отнася за курса на еврото, зависи от страните, които ни одобряват, посочи икономистът Стоян Панчев.
Не е по този начин. Курсът е избран сега на влизане в еврозоната и това е към този момент в предишното, той е бил контрактуван към този момент. Така че няма да има полемики за курса оттук-нататък, опонира Петров.
В закона за Българска народна банка написа друго, отвърна Панчев.
За мен тази петиция нямяа връзка с действителността, тъй като обстоятелствата са тъкмо противоположните на това, което се споделя в нея. Валутния ръб пада с влизането ни в еврозоната, а не противоположното, както се твърди, разяснява още той.
Докато има валутен ръб курсът на еврото си остава постоянен. Трябва да влезем в еврозоната, тъй като след влизането ни няма да бъдат допускани никакви бюджети с неуместно високи дефицити, уточни Петров.
Това безусловно не е правилно. Утре Франция ще се опита да гласоподава своя бюджет, където дефицитът е 6,1%. Двама министър председатели паднаха там, тъй като не могат да смъкват недостига на 5,5% %. Това, което приказва сътрудника, не дава отговор на действителността. Като влезем в еврозоната, ще станем като Гърция и останалите страни, които имат проблем с задълженията, уточни на собствен ред Панчев.
Отправяме това предизвестие, с цел да избегнем приемането на бюджет с висок недостиг и да бъде изоставена нашата цел - участие в еврозоната.
Това разяснява пред Нова тв финансистът Борис Петров.
Да падне валутния ръб е парадокс на този стадий. Начинът да се отстрани валутния ръб е да се влезе в еврозоната. Да, има несъгласие. Хората, които са срещу валутния ръб, би трябвало да са за еврозоната, защото тя го отстранява. Що се отнася за курса на еврото, зависи от страните, които ни одобряват, посочи икономистът Стоян Панчев.
Не е по този начин. Курсът е избран сега на влизане в еврозоната и това е към този момент в предишното, той е бил контрактуван към този момент. Така че няма да има полемики за курса оттук-нататък, опонира Петров.
В закона за Българска народна банка написа друго, отвърна Панчев.
За мен тази петиция нямяа връзка с действителността, тъй като обстоятелствата са тъкмо противоположните на това, което се споделя в нея. Валутния ръб пада с влизането ни в еврозоната, а не противоположното, както се твърди, разяснява още той.
Докато има валутен ръб курсът на еврото си остава постоянен. Трябва да влезем в еврозоната, тъй като след влизането ни няма да бъдат допускани никакви бюджети с неуместно високи дефицити, уточни Петров.
Това безусловно не е правилно. Утре Франция ще се опита да гласоподава своя бюджет, където дефицитът е 6,1%. Двама министър председатели паднаха там, тъй като не могат да смъкват недостига на 5,5% %. Това, което приказва сътрудника, не дава отговор на действителността. Като влезем в еврозоната, ще станем като Гърция и останалите страни, които имат проблем с задълженията, уточни на собствен ред Панчев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ