Али Абдала от група ALI: В Пловдив винаги е много яко, на е...
Група ALI e една от най-ярките звезди в родния музикален хоризонт. Но за музиката им няма териториални ограничавания - тя идва от бъдещето и стига оттатък Космоса. Бандата е яркият цвят в черно-бялата палитра, който може да оцвети и да придаде смисъл на вътрешната ти галактика. Саундът на ALI няма аналог и това е повода да сграбчва безпощадно още в първата секунда, след което да стигне до най-дълбоката точка на душата ти. Групата издаде неповторим албум, към този момент има ясна идея и за втори, за който, сигурен съм, меломаните и ценителите на качествената музика нямат безусловно никакво самообладание. Този уикенд ALI взеха присъединяване в петото издание на фестивала Rebel Rebel, а на 21 септември пък ще се включат в " Капана Фест " в Пловдив. По мотив гостуването на бандата беседваме с Али Абдала, фронтмен, мотор, вокалист и китарист. Той разкри повече за упования втори албум, за съвместяването на двата свята - работа и музика, за това дали рокендролът може да избави света, както и за това какъв брой е значимо младите български банди да усетят поддръжка.
- Предстои ви присъединяване на " Капана Фест " в Пловдив на 21 септември. В тази връзка, по какъв начин се чувствате в града под тепетата? Как усещате пловдивската аудитория?
- В Пловдив постоянно се усещам доста крепко. Публиката е доста различна, отворена към разнообразни неща. Това, което съм забелязал е, че вървят на доста неща, които ще чуят за първи път. Много са отворени в това отношение и попиват като гъби, естествено, в случай че им дадеш нещо хубаво. Винаги сме супер добре признати с групата, доста задушевно. Хората се отпускат. Отиват да си изкарат добре. Това е нещото, което аз постоянно върша. Когато ходя на концерт, постоянно виждам да си изкарам добре. Затова намирам, че сред мен и хората в Пловдив има толкоз общо - тази различна сила, този метод към изкуството въобще. Ние сме на една вълна всички. Моето всекидневие е най-вече работа в офис и когато мога да се отпусна като музика, като изкуство, това го одобрявам персонално и доста съкровено. А хората в Пловдив по този начин живеят. Те в действителност са нещо друго, те живеят по този метод. Вижда се даже в походката им. Просто пловдивската сцена е напълно друга.
- Как усещате клубните подиуми и по-големите, фестивални участия? Предполагам носят разнообразни страсти?
- Двете подиуми са разнообразни, само че еднообразно готини. При клубните участия си доста по-близо до хората, виждаш лицата им, виждаш реакциите им, доста по-бърз е този пинг-понг сред теб и публиката. Но на такива отворени, огромни пространства - това е напълно друго преживяване. Тогава може да набримчиш саунда дотам, че да те попилее теб самия на сцената, камо ли публиката. Два разнообразни свята са. И това, което доста ми харесва на концертните клубни участия, единствено на самата група, е, че тогава ние имаме доста по-голям надзор върху светлинно шоу, върху сценография, върху сетлистове. Някак е малко по-арт. Предполагам, че в случай че някой ден сме хедлайнери на огромен фестивал, несъмнено ще е още по-яко. Но да забележим.
- Как съвместяваш двата свята - на работата и на музиката?
- За мен музиката и работата започнаха да стават едно и също, защото с множеството момчета от групата се виждаме в офиса. Все едно не съм ходил на работа от 10 години, само че съм ходил на работа 10 години. Все едно не съм имал група от 10 години, а в това време съм имал група от 10 години. Толкова са се слели тези неща, че към този момент съвсем не различавам. Работя по разнообразни планове, само че все едно работя по тези планове с момчетата от групата. Странно е. Това е като нещо, което добавяш към нещата, които правиш с тази група.
- Казват, че не е хубаво да делиш работното място с доста близки хора.
- Може би, в случай че си им началник в работата. Но при нас се получава. Ние не сме първа младост, ние сме ги минали тези неща с егото и с „ Дай си ми куклите, на си ти парцалите “. Ние сме доста фокусирани, знаем какво желаеме, знаем по какъв начин да го реализираме, знаем, че няма време за доста опити и доста лигавщини, тъй като всички сме над 40-годишни. Просто си действаме напълно умерено, доверяваме се на процеса.
- Работите по нов албум, допускам.
- О, ние започнахме още от предходната година, до момента в който мастеризирахме „ Introverse ”. Имахме 7-8 нови хрумвания за песни, сега са над 20. Вече имаме конкретизиран продуцент, с който ще работим, концепцията на албума към този момент е безусловно ясна. Даже и обложката към този момент е подготвена. Стискаме палци този път, защото сме много по-обиграни като тайфа, да отнеме по-малко време от „ Introverse ”.
- Нещо променяте ли в звученето на ALI?
- Ние постоянно променяме. До момента няма нито ограничаване, което сме си налагали, във всеки един аспект, какъвто и да е той. Като музика към този момент имаме някакво построено, напълно начално шесто възприятие дали това е ария на ALI или не е. Тези примерно над 20 хрумвания за песни в новия албум минават първа, втора, трета цедилка. Това е от самото начало. Това е развиване на вътрешната просвета в групата, на вътрешното чувство в групата за идея, за саунд и така нататък Реално от самото начало развиваме и надграждаме.
За новия албум има песни, които не са единствено мои като хрумвания, а към този момент и по хрумвания на другите момчета от бандата. Много мощно включване от Петър, от Кало, което беше моята цел. Всячески се боря да не наподобява все едно групата съм аз...и някакви хора, които свирят с мен. Въпреки, че групата се споделя ALI, това не е по този начин. Ние сме си тайфа и сме доста самодейни като тайфа, което мен единствено може да ме радва.
- Има ли поддръжка сред младите банди в България?
- Подкрепата сред младите групи е голяма. Просто е доста крепко да гледаш по какъв начин вървят на концерти едни на други, по какъв начин носят мърча едни на други. Феновете им са съвсем една и съща маса. В момента се заражда една готина вълна от доста млади групи. Да речем, че ние към този момент не сме нова група, сигурно не сме и млада, само че пък това при нас води до осъзнаване, че просто няма по какъв начин да се построи общество без да се поддържаме, без да си оказваме помощ един на различен. Според мен дребните не го осъзнават. Те го вършат инстинктивно и това е даже още по-яко, тъй като не се постанова да ги мислят тези неща. Има поддръжка и тя се усеща. Искаме тя да е по-силна от страна на по-големите, към този момент навъртели опи и години групи, към по-младите. Групите с повече опит и повече години навъртяни би трябвало наложително да оказват помощ на младите банди.
- Моето персонално чувство е, че ALI носят музика от бъдещето. Имате ли вие такова чувство - че сте от бъдещето?
- Като вършим музиката, ние не мислим за такива неща. Има къде по-футуристична музика от нашата, има къде по-иновативна музика от нашата. Но това, което съм сигурен, че ние предложихме по време на пандемията на българската сцена е нещо, което най-малко в България не беше чувано. Като жанр, като атмосфера. Такова нещо сигурно нямаше. Буквално, съгласно мен започнахме нова ниша в музиката. Това е и повода, че бързо понатрупахме хора, които да ни харесват, тъй като те самите осъзнаваха, че това не е нещо, което слушаш всеки ден, на локално равнище.
.- На мнение ли си, че музиката може да избави света?
- На това се надявам, тъй като това съм виждал. За мен музиката, по-скоро рокендролът и рокът, имат най огромната мощ да трансформират. Това е, което артистите си имаме и с което може да влияем на света. За мен персонално, рок артистите имаме най-голямата мощ да създадем това. За мен рокендролът постоянно е бил блян към независимост. Има и странна рок музика, която не ми лъха на такава и колкото и китари да има, аз не мога да я приема за рокендрол. За мен рок музиката се дели на два типа – тази, която я правиш за мацките, и такава, която я правиш тъй като имаш обръщение и искаш да го изкажеш. Вторият вид резонира с мен.
- Какво ще пожелаеш на читателите на „ Марица “?
- Пожелавам от ден на ден и все по-хубави музикални преживявания. Да бъдат на от ден на ден концерти, на същински обичани банди. Наистина поисквам на хората да са част от качествени културни преживявания. Защото некачествените единствено могат да нанесат непоправими вреди.
фотоси от Валентина Биларева
- Предстои ви присъединяване на " Капана Фест " в Пловдив на 21 септември. В тази връзка, по какъв начин се чувствате в града под тепетата? Как усещате пловдивската аудитория?
- В Пловдив постоянно се усещам доста крепко. Публиката е доста различна, отворена към разнообразни неща. Това, което съм забелязал е, че вървят на доста неща, които ще чуят за първи път. Много са отворени в това отношение и попиват като гъби, естествено, в случай че им дадеш нещо хубаво. Винаги сме супер добре признати с групата, доста задушевно. Хората се отпускат. Отиват да си изкарат добре. Това е нещото, което аз постоянно върша. Когато ходя на концерт, постоянно виждам да си изкарам добре. Затова намирам, че сред мен и хората в Пловдив има толкоз общо - тази различна сила, този метод към изкуството въобще. Ние сме на една вълна всички. Моето всекидневие е най-вече работа в офис и когато мога да се отпусна като музика, като изкуство, това го одобрявам персонално и доста съкровено. А хората в Пловдив по този начин живеят. Те в действителност са нещо друго, те живеят по този метод. Вижда се даже в походката им. Просто пловдивската сцена е напълно друга.
- Как усещате клубните подиуми и по-големите, фестивални участия? Предполагам носят разнообразни страсти?
- Двете подиуми са разнообразни, само че еднообразно готини. При клубните участия си доста по-близо до хората, виждаш лицата им, виждаш реакциите им, доста по-бърз е този пинг-понг сред теб и публиката. Но на такива отворени, огромни пространства - това е напълно друго преживяване. Тогава може да набримчиш саунда дотам, че да те попилее теб самия на сцената, камо ли публиката. Два разнообразни свята са. И това, което доста ми харесва на концертните клубни участия, единствено на самата група, е, че тогава ние имаме доста по-голям надзор върху светлинно шоу, върху сценография, върху сетлистове. Някак е малко по-арт. Предполагам, че в случай че някой ден сме хедлайнери на огромен фестивал, несъмнено ще е още по-яко. Но да забележим.
- Как съвместяваш двата свята - на работата и на музиката?
- За мен музиката и работата започнаха да стават едно и също, защото с множеството момчета от групата се виждаме в офиса. Все едно не съм ходил на работа от 10 години, само че съм ходил на работа 10 години. Все едно не съм имал група от 10 години, а в това време съм имал група от 10 години. Толкова са се слели тези неща, че към този момент съвсем не различавам. Работя по разнообразни планове, само че все едно работя по тези планове с момчетата от групата. Странно е. Това е като нещо, което добавяш към нещата, които правиш с тази група.
- Казват, че не е хубаво да делиш работното място с доста близки хора.
- Може би, в случай че си им началник в работата. Но при нас се получава. Ние не сме първа младост, ние сме ги минали тези неща с егото и с „ Дай си ми куклите, на си ти парцалите “. Ние сме доста фокусирани, знаем какво желаеме, знаем по какъв начин да го реализираме, знаем, че няма време за доста опити и доста лигавщини, тъй като всички сме над 40-годишни. Просто си действаме напълно умерено, доверяваме се на процеса.
- Работите по нов албум, допускам.
- О, ние започнахме още от предходната година, до момента в който мастеризирахме „ Introverse ”. Имахме 7-8 нови хрумвания за песни, сега са над 20. Вече имаме конкретизиран продуцент, с който ще работим, концепцията на албума към този момент е безусловно ясна. Даже и обложката към този момент е подготвена. Стискаме палци този път, защото сме много по-обиграни като тайфа, да отнеме по-малко време от „ Introverse ”.
- Нещо променяте ли в звученето на ALI?
- Ние постоянно променяме. До момента няма нито ограничаване, което сме си налагали, във всеки един аспект, какъвто и да е той. Като музика към този момент имаме някакво построено, напълно начално шесто възприятие дали това е ария на ALI или не е. Тези примерно над 20 хрумвания за песни в новия албум минават първа, втора, трета цедилка. Това е от самото начало. Това е развиване на вътрешната просвета в групата, на вътрешното чувство в групата за идея, за саунд и така нататък Реално от самото начало развиваме и надграждаме.
За новия албум има песни, които не са единствено мои като хрумвания, а към този момент и по хрумвания на другите момчета от бандата. Много мощно включване от Петър, от Кало, което беше моята цел. Всячески се боря да не наподобява все едно групата съм аз...и някакви хора, които свирят с мен. Въпреки, че групата се споделя ALI, това не е по този начин. Ние сме си тайфа и сме доста самодейни като тайфа, което мен единствено може да ме радва.
- Има ли поддръжка сред младите банди в България?
- Подкрепата сред младите групи е голяма. Просто е доста крепко да гледаш по какъв начин вървят на концерти едни на други, по какъв начин носят мърча едни на други. Феновете им са съвсем една и съща маса. В момента се заражда една готина вълна от доста млади групи. Да речем, че ние към този момент не сме нова група, сигурно не сме и млада, само че пък това при нас води до осъзнаване, че просто няма по какъв начин да се построи общество без да се поддържаме, без да си оказваме помощ един на различен. Според мен дребните не го осъзнават. Те го вършат инстинктивно и това е даже още по-яко, тъй като не се постанова да ги мислят тези неща. Има поддръжка и тя се усеща. Искаме тя да е по-силна от страна на по-големите, към този момент навъртели опи и години групи, към по-младите. Групите с повече опит и повече години навъртяни би трябвало наложително да оказват помощ на младите банди.
- Моето персонално чувство е, че ALI носят музика от бъдещето. Имате ли вие такова чувство - че сте от бъдещето?
- Като вършим музиката, ние не мислим за такива неща. Има къде по-футуристична музика от нашата, има къде по-иновативна музика от нашата. Но това, което съм сигурен, че ние предложихме по време на пандемията на българската сцена е нещо, което най-малко в България не беше чувано. Като жанр, като атмосфера. Такова нещо сигурно нямаше. Буквално, съгласно мен започнахме нова ниша в музиката. Това е и повода, че бързо понатрупахме хора, които да ни харесват, тъй като те самите осъзнаваха, че това не е нещо, което слушаш всеки ден, на локално равнище.
.- На мнение ли си, че музиката може да избави света?
- На това се надявам, тъй като това съм виждал. За мен музиката, по-скоро рокендролът и рокът, имат най огромната мощ да трансформират. Това е, което артистите си имаме и с което може да влияем на света. За мен персонално, рок артистите имаме най-голямата мощ да създадем това. За мен рокендролът постоянно е бил блян към независимост. Има и странна рок музика, която не ми лъха на такава и колкото и китари да има, аз не мога да я приема за рокендрол. За мен рок музиката се дели на два типа – тази, която я правиш за мацките, и такава, която я правиш тъй като имаш обръщение и искаш да го изкажеш. Вторият вид резонира с мен.
- Какво ще пожелаеш на читателите на „ Марица “?
- Пожелавам от ден на ден и все по-хубави музикални преживявания. Да бъдат на от ден на ден концерти, на същински обичани банди. Наистина поисквам на хората да са част от качествени културни преживявания. Защото некачествените единствено могат да нанесат непоправими вреди.
фотоси от Валентина Биларева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ