Грубите сметки, които съм правил до момента показват, че около

Грубите сметки, които съм правил досега демонстрират, че към 60 милиарда евро ще коства енергийното възобновяване на българския сграден фонд. Това сподели министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, който взе участие в конференцията " Енергийната успеваемост на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход ". Събитието се провежда Центърът за енергийна успеваемост " ЕнЕфект “ и Министерството на енергетиката ", с поддръжката на Коалиция " Да възобновим България " (Renovate Bulgaria). 3eNews е медиен сътрудник на събитието.  Министърът изясни, че сметките са правени преди години и тогава са показвали, че нужният запас е 40 милиарда евро. При сегашните индексации и инфлацията по-скоро цената отива към 60 милиарда евро, изясни министърът. Така в случай че страната ни продължи с метода на 100 % обществен запас на обновяването на здания, " българският сграден фонд постоянно ще остане в Народна република България ", счита Попов. Според него е доста значимо политиците да се концентрират точно върху мобилизацията на тези запаси, които бързо да обновят сградния фонд. Тези запаси обаче не са държавни. Министърът е на мнение, че фондовете би трябвало да се употребяват само за нововъведения или като " лостове ", които могат да активизират действителния запас. Реалните средства за вложения в сградното възобновяване би трябвало да се вършат посредством частен финансов запас. Този развой да идва от банките и съфинансиране на притежателите. Трябва да се намерения и за нововъведенията в сградния фонд, добави министър Попов. Според него тези нововъведения не могат да се видят в България и строителния бизнес у нас. В тази посока би трябвало да мисли и страната ни и да отдели запас за нововъведения в тази посока. " За да можем ние да решим въпросите със сградния фонд на България, би трябвало да дадем доста съществени разнообразни финансови принадлежности, които да активизират големия финансов запас, който не е в страната, а е в хората и фирмите. Там да насочим забележителен обществен запас към стимулиране на нововъведенията и иновационните подходи в обновяването на постройките ", уточни министърът на околната среда и водите, представен от Българска телеграфна агенция. Сериозен проблем е неналичието на добра съгласуваност сред обособените министерства на равнище администрация, изясни още Попов. Според него точно неналичието на синхрон пречи на по-добрата работа на държавните институции. Много старания са ориентирани сега към Националния фонд за декарбонизация. В настоящия му тип – посредством Фонда за енергийна успеваемост и ВЕИ тази функционалност за съгласуване е допустима, само че политиците не се възползват от нея. Нужна е непрекъсната политика във връзка с обновяването на сградите До момента политиката по енергийна успеваемост се характеризираше с кампанийност. Това сподели заместник-председателят на парламентарната Комисия по енергетика Радослав Рибарски, който също взе присъединяване в конференцията. По думите му до момента въпросът е бил какъв брой пари се отделят за саниране. Страната ни би трябвало да реализира съответни декарбонизационни цели и те да бъдат действително остойностени и потвърдени. Според Рибарски би трябвало да се осъзнае, че хората би трябвало да бъдат персонално ангажирани към възстановяване на тяхното богатство и среда. Той е на мнение, че страната може да подкрепи самоучастието на жителите, само че би трябвало да се търси по-голямо тяхно присъединяване и осъзнаване на резултатите от енергийната успеваемост. Радослав Рибарски прави оценка като добра стъпка преструктурирането на фонда за енергийна успеваемост и възобновими енергийни източници и основаването на Национален фонд за декарбонизация. Сега би трябвало да се отговори и на въпроса по какъв метод ще се намират средства за него и по какъв начин ще се харчат те. Този развой те първа ще бъде прегледа при измененията в Закона за енергийна успеваемост. Няма изясненост по кое време тъкмо народните представители ще се занимават с този въпрос. " Мисля, че сме на прав път. Наистина координацията сред изпълнителната и законодателната власт е от главно значение ", разяснява Рибарски. Той посочи, че би трябвало да се заложат ясни цели, които да се следват без значение кой е в министерствата. " Тези цели би трябвало да станат национални и всички да се ангажират с тях и те да не търпят смяна ", разяснява Рибарски.