Алберто Рейг Тапия, политолог: Каталунските популисти се мислят за по-хубави, умни и работливи от другите
Гротескно е, че каталунските управляващи желаят да дават уроци по народна власт а още първоначално я обезценяват, съобщи за " Дневник " Алберто Рейг Тапия, професор по политология и обществена администрация в каталунския университет " Ровира и Виргили " в Тарагона. Те обаче се сблъскаха с изненадата, че стотици хиляди испанци и каталунци в региона не са подготвени да одобряват това извратено разделяне, нито да разрешат незаслужено да раздират страната им, добави Тапия часове преди съвещанието в Народното събрание в Барселона, на което се чака да бъде прочетена декларация за самостоятелност.
Миналия месец той беше измежду 500-те представители на академичната общественост от цяла Испания (включително дузина от Каталуня и десетки от Баската самостоятелна област), които се оповестиха против провеждането на референдума.
Проф. Тапия, Каталунските управляващи желаят да разгласят самостоятелност, само че в последно време, около икономическия и правосъден напън, към този момент не наподобяват толкоз единомислещи. Изглежда ли ви реалистично да не изоставят проектите си?
Ни минимум. Според някои източници са доста разграничени между тях, виждайки бягството на компании, отлива на капитали и отварянето на банкови сметки отвън Каталуня. Всичко това основава доста подозрения, в това число в (изповядващите) най-твърдата линия в поддръжка на независимостта. CUP (Кандидатура на националното единение, крайнолява партия с въздействие върху държавното управление бел. ред.) наподобяват най-решени да подбуден (премиерът Карлес) Пучдемон към едностранната декларация за самостоятелност и е доста евентуално да го направи все пак, с цел да резервира достолепието си пред личните си поддръжници, даже това решение да може да го изправи пред съда.
Може и да изберат " мека " версия на декларацията в словенски вид, само че това е без значение за Пучдемон и (вицепремиера Ориол) Жункерас и най-твърдата група, която ги поддържа и която намерено се показва като нов страдалец за " свободата " на Каталуня. Пучдемон желае да е новият Луис Компанис - министър председателят, под чието управление се афишира " Каталунска република " през 1931 година и предаден от Гестапо на Франсиско Франко, а той го разстрелва в замъка Монжуик след Гражданската война. Очевидно обаче испанската народна власт няма да го разстреля, а при положение, че го задържи, вкара зад решетките и съди - а това не ми наподобява евентуално - ще е най-добре бързо да бъде амнистиран, просто с цел да се покаже щедростта на демократичната страна.
В края на септември дружно с 500 преподаватели бяхте част от петиция против референдума. От друга страна доста изследвания бяха посочили, че болшинството избира да взе участие в такова допитване, с цел да бъде завършен въпросът. Нямаше ли да е по-добре Мадрид да остави Каталуня да гласоподава на мира?
В прочут смисъл. Не може обаче да се отстъпва по кардинални въпроси и по такива на обикновена демократична просвета. Правомощието да се привикват референдуми принадлежи извънредно на централната страна. Такава рекламация, прословутото право да вземат решение (да се схваща самоопределението) е право, което не съществува в испанската политическа система и в интернационалната, като се изключи колонизирани страни или такива, в които не се почитат човешките права. Това право, което сами си дават поддръжниците на независимостта в Каталуня от вероятността на откровена идеология на превъзходството, (е) нещо, което не е допустимо да се отбрани на интернационалните правосъдни инстации, без те да си навлекат подбив.
Трябва да се признае, че пропагандата им свърши на този терен чудесна работа. Тя се оказа способна да убеди каталунците, които ги следват, че имат правото да вземат решения за каквото им се прииска. А към този момент имат правото да го вършат, като упражняват гласа си в съответните избори от възобновяване на демокрацията насетне. Само би трябвало да гласоподават за партии на независимостта, те да кажат ясно в стратегиите си, че желаят самостоятелност и да получат 60 % от гласовете или парламентарно болшинство от 92-ма депутати, а не 72-ма (от 135), каквито имат в този момент. Положението сега им дава легитимност да ръководят, само че не и да работят за сметка на всички останали и да заобикалят всички закони и регламенти.
В петицията желаете от държавното управление да употребява " законна мощ ". Силата, употребена от полицията, обаче разочарова и вбеси каталунците.
Разбира се. Как един професор по " политология ", в отдел по " обществено право ", във факултет за " юридически науки ", би могъл да поддържа противоположното? Нима не обясняваме, че властта носи със себе си и насилствен съставен елемент, а в случай че не, не е никаква власт? Нима не преподаваме, според с университетския престиж на Макс Вебер, че страната има монопола върху законното принуждение?
Произволното полицейско принуждение разумно вбесява всеки естествен човек, а полицията, подложена на мощен напън, може да извърши нередности или да прекали или пък да пояснява неверно заповедите на началниците. Правосъдието ще би трябвало да изследва всички подадени сигнали. Но за какво не се вбесиха по същия метод, когато " Мосос ", личната им самостоятелна полиция, разпръсна младежите, седнали по кротичък метод на площад " Каталуня " като част от придвижванията, зародили се след 15 май (първата огромна проява на Движението на възмутените през 2011 година в цяла Испания - бел. ред.)? Твърдеше се, че трябвало да се освободи теренът поради някаква победа на " Барса ", с цел да може почитателите им да се изявяват свободно по " Ла Рамбла ". Защо не подлагат на критика водачите си, които ги свикаха и насърчиха да окупират изборните секции, съпроводени от деца, старци и хора с увреждания като живи щитове, с цел да попречат на полицейското деяние, осъществявано по правосъдна заповед? Има известно двуличие във възмущението. Във всяка демократична страна - Германия, Франция, Швейцария - когато се случват демонстрации и полицията, изпълнявайки заповеди, разпръсква протестиращите и ѝ се оказва непокорство, употребява законни принадлежности.
Снимките от Каталуня демонстрират най-вече младежи по улиците, когато се приказва за поддръжниците на независимостта. По-силно ли я поддържат младите и за какво? Може ли да се приказва за поколенчески спор?
Отговорът е доста елементарен. Тровят ги с тези хрумвания от началното учебно заведение. Сепаратистите не си служат тъкмо с демократичните институции, с цел да възпитават в общите, демократични, споделени полезности на страна, чието най-голямо богаство е таман в многоликостта и културното многообразие. Не употребяват това прелестно многообразие, с цел да го споделят и взаимно да се обогатяваме, а с цел да отбележат разликите, с цел да индоктринират лъжливо, че " Испания ни ограбва ". После се оказва, че таман личната имз класа отпред с Жорди Пужол (дългогодишен министър председател на Каталуня и основен идеолог на независимостта) ги ограбва и поставя парите си на положително предпазване в Швейцария или Андора.
През тези събития обаче се минава небрежно и мантрата се замества с друга огромна неистина - че с парите, които внасят в (испанския бюджет), могат, в случай че останат единствено за тях, за са по-богати, да им се удвоят пенсиите и така нататък Мога да ви дам доста образци за това индоктриниране в учебно заведение, което се реализира безнаказано, откогато националистите овладяха просветителната система на Каталуня. Да не приказваме за каталунската корпорация на аудиовизуалните медии и за субсидираната преса.
В обществения спор дълго не се чуваше гласът на " безмълвното болшинство " - всички тези, които не отидоха до урните на 1 октомври или гласоподаваха " срещу ". Защо те мълчаха толкоз дълго?
Защото както редовно демонстрират демонстрациите след речта на президента, мълчаха, тъй като се усещаха интегрирани и признателни на Каталуня. Видяха обаче, че от ден на ден биват подценявани, унижавани, подценявани и обиждани поради личните им усеща - поради това, че се усещат каталунци, само че и испанци макар глупавото разделяне - или си добър каталунец (за независимост) или испански изменник (юнионист), избраха да не отхвърлят двойната си принадлежност. Поддръжниците на независимостта повдигнаха въпроса за " революцията " си като (конфликт) сред Каталуня, която желае да е " свободна ", и Испания потисничката, която не им го разрешава. Но се сблъскаха с изненадата, че Каталуня е цялостна със стотици хиляди каталунци и испанци, които не са подготвени да одобряват това извратено разделяне, нито незаслужено да раздират страната им.
Мадрид приказва за " популизма " на каталунските управляващи във време, когато на национално равнище популистката вълна в Испания не съответства с тази в останалата част на Европа. Можем ли обаче да преглеждаме ръководещите в Барселона в подтекста на европейския популизъм, да съпоставим премиера Карлес Пучдемон да вземем за пример с Марин льо Пен във Франция? Или с Жан-Люк Меланшон?
Със сигурност става дума за доста разнообразни персони и придвижвания, само че съгласно мен ги сплотява общо чувство: имат вяра в превъзходството си. Мислят се за по-хубави, по-интелигентни, по-работливи от другите и по тази причина считат, че имат специфични права за сметка на всички останали. А това е нещо, което всички ние, възпитани в триадата на Френската гражданска война - " независимост, тъждество и приятелство " - не можем да допуснем. Да изтъквам испанския стихотворец Антонио Мачадо: " Колкото и да коства един човек, в никакъв случай няма да има по-висша стойност от това, че е човешко създание. " Независимо дали индивидът е каталунец, баск, галисиец, мадридчанин или от Мурсия. Свобода е това, което повеляват законите. Нито повече, нито по-малко.
Възможно ли е към момента Мадрид и Барселона да се върнат към разговора? Какво би трябвало да се направи, с цел да намалее напрежението?
На първо място и като извънредно нужна мярка - държавното управление (на Каталуня) да се върне в руслото на Конституцията. Всички техни стъпки ги трансфораха, както споделят французите, в същински hors de loi или отвън закона, а както се споделя на испански - бандити. А с нарушители не се договаря. Затова единственият излаз е да се свикат избори - същински избори, с формален изборен лист, с наблюдаващи, с самостоятелни изборни органи, с изборни акции, в които всяка партия да излага предложенията си недвусмислено. И тогава резултатите да се одобряват. Това е демокрацията, а този фарс, в който се трансформира референдумът - като от страна от третия свят, неприсъщ за консолидирана народна власт, приета от всички интернационалните страни. Гротескно е, че желаят да дават уроци по народна власт тези, които още първоначално я обезценяват.
Ако въпреки всичко Каталуня разгласи самостоятелност и стигне до точка, в която не може да се върне, ще може ли да набере нужните стопански, финансови и човешки запаси, с цел да бъде обособена страна?
Мисля, че не. Поне това споделят специалистите, които са доста по-мъдри от мен.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (51)
Миналия месец той беше измежду 500-те представители на академичната общественост от цяла Испания (включително дузина от Каталуня и десетки от Баската самостоятелна област), които се оповестиха против провеждането на референдума.
Проф. Тапия, Каталунските управляващи желаят да разгласят самостоятелност, само че в последно време, около икономическия и правосъден напън, към този момент не наподобяват толкоз единомислещи. Изглежда ли ви реалистично да не изоставят проектите си?
Ни минимум. Според някои източници са доста разграничени между тях, виждайки бягството на компании, отлива на капитали и отварянето на банкови сметки отвън Каталуня. Всичко това основава доста подозрения, в това число в (изповядващите) най-твърдата линия в поддръжка на независимостта. CUP (Кандидатура на националното единение, крайнолява партия с въздействие върху държавното управление бел. ред.) наподобяват най-решени да подбуден (премиерът Карлес) Пучдемон към едностранната декларация за самостоятелност и е доста евентуално да го направи все пак, с цел да резервира достолепието си пред личните си поддръжници, даже това решение да може да го изправи пред съда.
Може и да изберат " мека " версия на декларацията в словенски вид, само че това е без значение за Пучдемон и (вицепремиера Ориол) Жункерас и най-твърдата група, която ги поддържа и която намерено се показва като нов страдалец за " свободата " на Каталуня. Пучдемон желае да е новият Луис Компанис - министър председателят, под чието управление се афишира " Каталунска република " през 1931 година и предаден от Гестапо на Франсиско Франко, а той го разстрелва в замъка Монжуик след Гражданската война. Очевидно обаче испанската народна власт няма да го разстреля, а при положение, че го задържи, вкара зад решетките и съди - а това не ми наподобява евентуално - ще е най-добре бързо да бъде амнистиран, просто с цел да се покаже щедростта на демократичната страна.
В края на септември дружно с 500 преподаватели бяхте част от петиция против референдума. От друга страна доста изследвания бяха посочили, че болшинството избира да взе участие в такова допитване, с цел да бъде завършен въпросът. Нямаше ли да е по-добре Мадрид да остави Каталуня да гласоподава на мира?
В прочут смисъл. Не може обаче да се отстъпва по кардинални въпроси и по такива на обикновена демократична просвета. Правомощието да се привикват референдуми принадлежи извънредно на централната страна. Такава рекламация, прословутото право да вземат решение (да се схваща самоопределението) е право, което не съществува в испанската политическа система и в интернационалната, като се изключи колонизирани страни или такива, в които не се почитат човешките права. Това право, което сами си дават поддръжниците на независимостта в Каталуня от вероятността на откровена идеология на превъзходството, (е) нещо, което не е допустимо да се отбрани на интернационалните правосъдни инстации, без те да си навлекат подбив.
Трябва да се признае, че пропагандата им свърши на този терен чудесна работа. Тя се оказа способна да убеди каталунците, които ги следват, че имат правото да вземат решения за каквото им се прииска. А към този момент имат правото да го вършат, като упражняват гласа си в съответните избори от възобновяване на демокрацията насетне. Само би трябвало да гласоподават за партии на независимостта, те да кажат ясно в стратегиите си, че желаят самостоятелност и да получат 60 % от гласовете или парламентарно болшинство от 92-ма депутати, а не 72-ма (от 135), каквито имат в този момент. Положението сега им дава легитимност да ръководят, само че не и да работят за сметка на всички останали и да заобикалят всички закони и регламенти.
В петицията желаете от държавното управление да употребява " законна мощ ". Силата, употребена от полицията, обаче разочарова и вбеси каталунците.
Разбира се. Как един професор по " политология ", в отдел по " обществено право ", във факултет за " юридически науки ", би могъл да поддържа противоположното? Нима не обясняваме, че властта носи със себе си и насилствен съставен елемент, а в случай че не, не е никаква власт? Нима не преподаваме, според с университетския престиж на Макс Вебер, че страната има монопола върху законното принуждение?
Произволното полицейско принуждение разумно вбесява всеки естествен човек, а полицията, подложена на мощен напън, може да извърши нередности или да прекали или пък да пояснява неверно заповедите на началниците. Правосъдието ще би трябвало да изследва всички подадени сигнали. Но за какво не се вбесиха по същия метод, когато " Мосос ", личната им самостоятелна полиция, разпръсна младежите, седнали по кротичък метод на площад " Каталуня " като част от придвижванията, зародили се след 15 май (първата огромна проява на Движението на възмутените през 2011 година в цяла Испания - бел. ред.)? Твърдеше се, че трябвало да се освободи теренът поради някаква победа на " Барса ", с цел да може почитателите им да се изявяват свободно по " Ла Рамбла ". Защо не подлагат на критика водачите си, които ги свикаха и насърчиха да окупират изборните секции, съпроводени от деца, старци и хора с увреждания като живи щитове, с цел да попречат на полицейското деяние, осъществявано по правосъдна заповед? Има известно двуличие във възмущението. Във всяка демократична страна - Германия, Франция, Швейцария - когато се случват демонстрации и полицията, изпълнявайки заповеди, разпръсква протестиращите и ѝ се оказва непокорство, употребява законни принадлежности.
Снимките от Каталуня демонстрират най-вече младежи по улиците, когато се приказва за поддръжниците на независимостта. По-силно ли я поддържат младите и за какво? Може ли да се приказва за поколенчески спор?
Отговорът е доста елементарен. Тровят ги с тези хрумвания от началното учебно заведение. Сепаратистите не си служат тъкмо с демократичните институции, с цел да възпитават в общите, демократични, споделени полезности на страна, чието най-голямо богаство е таман в многоликостта и културното многообразие. Не употребяват това прелестно многообразие, с цел да го споделят и взаимно да се обогатяваме, а с цел да отбележат разликите, с цел да индоктринират лъжливо, че " Испания ни ограбва ". После се оказва, че таман личната имз класа отпред с Жорди Пужол (дългогодишен министър председател на Каталуня и основен идеолог на независимостта) ги ограбва и поставя парите си на положително предпазване в Швейцария или Андора.
През тези събития обаче се минава небрежно и мантрата се замества с друга огромна неистина - че с парите, които внасят в (испанския бюджет), могат, в случай че останат единствено за тях, за са по-богати, да им се удвоят пенсиите и така нататък Мога да ви дам доста образци за това индоктриниране в учебно заведение, което се реализира безнаказано, откогато националистите овладяха просветителната система на Каталуня. Да не приказваме за каталунската корпорация на аудиовизуалните медии и за субсидираната преса.
В обществения спор дълго не се чуваше гласът на " безмълвното болшинство " - всички тези, които не отидоха до урните на 1 октомври или гласоподаваха " срещу ". Защо те мълчаха толкоз дълго?
Защото както редовно демонстрират демонстрациите след речта на президента, мълчаха, тъй като се усещаха интегрирани и признателни на Каталуня. Видяха обаче, че от ден на ден биват подценявани, унижавани, подценявани и обиждани поради личните им усеща - поради това, че се усещат каталунци, само че и испанци макар глупавото разделяне - или си добър каталунец (за независимост) или испански изменник (юнионист), избраха да не отхвърлят двойната си принадлежност. Поддръжниците на независимостта повдигнаха въпроса за " революцията " си като (конфликт) сред Каталуня, която желае да е " свободна ", и Испания потисничката, която не им го разрешава. Но се сблъскаха с изненадата, че Каталуня е цялостна със стотици хиляди каталунци и испанци, които не са подготвени да одобряват това извратено разделяне, нито незаслужено да раздират страната им.
Мадрид приказва за " популизма " на каталунските управляващи във време, когато на национално равнище популистката вълна в Испания не съответства с тази в останалата част на Европа. Можем ли обаче да преглеждаме ръководещите в Барселона в подтекста на европейския популизъм, да съпоставим премиера Карлес Пучдемон да вземем за пример с Марин льо Пен във Франция? Или с Жан-Люк Меланшон?
Със сигурност става дума за доста разнообразни персони и придвижвания, само че съгласно мен ги сплотява общо чувство: имат вяра в превъзходството си. Мислят се за по-хубави, по-интелигентни, по-работливи от другите и по тази причина считат, че имат специфични права за сметка на всички останали. А това е нещо, което всички ние, възпитани в триадата на Френската гражданска война - " независимост, тъждество и приятелство " - не можем да допуснем. Да изтъквам испанския стихотворец Антонио Мачадо: " Колкото и да коства един човек, в никакъв случай няма да има по-висша стойност от това, че е човешко създание. " Независимо дали индивидът е каталунец, баск, галисиец, мадридчанин или от Мурсия. Свобода е това, което повеляват законите. Нито повече, нито по-малко.
Възможно ли е към момента Мадрид и Барселона да се върнат към разговора? Какво би трябвало да се направи, с цел да намалее напрежението?
На първо място и като извънредно нужна мярка - държавното управление (на Каталуня) да се върне в руслото на Конституцията. Всички техни стъпки ги трансфораха, както споделят французите, в същински hors de loi или отвън закона, а както се споделя на испански - бандити. А с нарушители не се договаря. Затова единственият излаз е да се свикат избори - същински избори, с формален изборен лист, с наблюдаващи, с самостоятелни изборни органи, с изборни акции, в които всяка партия да излага предложенията си недвусмислено. И тогава резултатите да се одобряват. Това е демокрацията, а този фарс, в който се трансформира референдумът - като от страна от третия свят, неприсъщ за консолидирана народна власт, приета от всички интернационалните страни. Гротескно е, че желаят да дават уроци по народна власт тези, които още първоначално я обезценяват.
Ако въпреки всичко Каталуня разгласи самостоятелност и стигне до точка, в която не може да се върне, ще може ли да набере нужните стопански, финансови и човешки запаси, с цел да бъде обособена страна?
Мисля, че не. Поне това споделят специалистите, които са доста по-мъдри от мен.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (51)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ