Гробът на писателя Йордан Йовков тънеше в забрава, обвит в

Гробът на писателя Йордан Йовков тънеше в давност, обгърнат в треви и бръшляни на Централните софийски гробища, оповестява „ Телеграф “.

На 15 октомври се навършиха 85 година от кончината му, само че наподобява панихида по този мотив не е правена. Авторът на описа за човешката вяра “По жицата “ почива до обичаната си брачна половинка Деспина в Алеята на писателите на 35 имот. До него се стига по алеята, която потегля тъкмо зад църквата в посока Католическия храм. Намира се на към пет минути пешком, вдясно от алеята.

Надгробният монумент на писателя припомня изображението на орден за смелост от 1915 година, присъждан на героите от Балканските и Първа международна война, в които писателят е взел участие като офицер и боен сътрудник.

Надгробието обаче не е боен монумент, а християнска плоча, която се слага на заможни българи или известни персони със заслуги към страната и обществото. Това пък разяснява пред „ Телеграф “ археологът Венцислав Гергов. Прави усещане, че гробът на Йовков е по-представителен от надгробието на различен огромен български създател Антон Страшимиров, който си отива от този свят в същата година.

Двамата ги свързват военните тематики, като Страшимиров даже се счита за основоположник на жанра. Критиката обаче по-късно признава разказите на Йордан Йовков от Балканските войни, Междусъюзническата и Първата международна за национално благосъстояние, а някои от тях със поръчка да влязат в международната литература по своята мощ. Поредицата е обвързвана с успехите на ген. Колев, а „ При езерото Туркойа “ е същински шедьовър на военния български талант в борбата с казашката лава.



С по-скромна надгробна плоча е означен и безконечният дом на обичаната брачна половинка на Йовков Деспина. Той се влюбва в нея след трагичните си прекарвания с Дора Габе и Елисавета Багряна. Деспина е протопип в красивия му роман „ Белите рози “ и „ швейцарката “ в романа му „ Чифликът край границата “. Самата Деспина е приключила висшето си обучение в Женева. Йовков постоянно е употребявал блестящите й познания по френски език в креативната си работа.

И в случай че през днешния ден съвременниците на писателя са оставили гробът му да потъне в давност, то погребението на Йовков е било същинско събитие през 1937 година Той е изпратен с всички държавни и религиозни почести. Получил е и любовта на народа в последния си земен път. И държавни и религиозни почести. Получил е и любовта на народа в последния си земен път