Грипните вируси са само част от причинителите на сезонни заболявания.

Грипните вируси са единствено част от причинителите на сезонни болести. Повече от 300 са вирусите, които обичайно ни нападат в зимния интервал. Най-непредвидим, непостоянен и рисков обаче е грипният вирус, като в годините се трансформират дейните за сезона варианти. По данни на Националната референтна лаборатория към Центъра за заразни и паразитни заболявания, най-често публикуваният сега грипен вариант е от група Б.

Педиатрите поучават да се обръща съществено внимание на всеки признак, защото при децата затрудненията настъпват бързо – в границите на 2-3 дни. Какво би трябвало да знаем за грипа в пика на разпространяването му? Можем ли да предпазим децата си и по какъв начин да реагираме, в случай че се разболеят?

Пет бързи отговора на най-често задаваните въпроси от вирусолога проф. Д-р Радка Аргирова, дмн, и доктор Калин Лисички, шеф на Клиниката по педиатрия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.

Кои са в риск от заболяване?

Малките деца до 2-годишна възаст са една от групите с нараснал риск по време на грипна зараза, дружно с бременните дами и възрастните хора. Факторите, които ни вършат по-лесно податливи на вирусни инфекции са простудата, общият понижен имунитет, погрешно хранене, контакт с към този момент болни.

Как да предпазим децата от грип?

За да понижим риска от заболяване, би трябвало да се грижим детето да е съответно облечено за изискванията. Това значи както да не е прекомерно фино облечено в най-студените дни, по този начин и да не е прекомерно облечено в по-топли зимни дни на открито, както и в затворени, отоплени пространства. Възрастните би трябвало да наблюдават пространствата да се проветряват постоянно, децата да съблюдават добра хигиена с постоянно миене на ръцете, и по опция постоянно да си поставят маски на обществени места – в градския превоз да вземем за пример. Важно е също в детските заведения да се съблюдава изискването да не се позволяват деца със признаци на вирусна зараза.

Кои са признаците за обзор от доктор?

Леките неразположения като хрема, кихане, спорадично закашляне, от време на време се неглижират. Това обаче е рисковано, изключително при дребните деца, защото могат в къс период да доведат до съществени нежелани затруднения. Независимо дали вирусът е грипен или различен – парагрип, аденовирус, риновирус или някой от другите типове, които са дейни през този сезон – всеки признак би трябвало да бъде сигнал да се обърнем към доктор. Най-добрият вид е това да е проследяващия педиатър. В случай, че сега той е недосегаем, добре е родителите да се извърнат към най-близкото звено, където могат да получат способена неотложна здравна помощ.

Свързани публикации.. Когато детето боледува. Пътеводител от доктор Масларска и доктор Лисички 1 Кои са противогрипните медикаменти? 0 Грип при детето – какъв брой време продължава 0

Първите признаци за грипно заболяване постоянно са болките в ставите, в мускулите, в очните ябълки, нараснала температура. Тазгодишният вариант постоянно предизвиква при децата стомашно-чревна симптоматика – повръщане, разстройство – както и обща изнемощялост. Всеки един от тези признаци, както и най-честите сигнали за заболяване на дихателните пътища – хрема и кашлица би трябвало да са сигнал, че детето има потребност от обзор при педиатър.

Как се лекува грипът?

Дали вирусът е грипен или не, може да се дефинира с бърз тест, може да се направи и комплициран молекулярно-биологичен тест. За всекидневната процедура по-голям е бързият тест, който насочва клинициста към най-правилното лекуване. Ранното включване на противовирусен препарат понижава продължителността и тежестта на болестта. Важно е за следващ път да се обърне внимание, че антибиотиците не лекуват вирусни инфекции, включително и грип! Техният ред идва при положение на затруднение и следваща грипа бактериална зараза. Правилната диагностика ще насочи педиатъра какво лекуване да предпише на детето, а общото му положение ще дефинира дали лекуването може да се организира вкъщи, или е по-добре то да остане в болница.

Кои са най-честите затруднения?

Възможните затруднения са съществени и могат да имат извънредно тежки последствия – менингит, енцефалит, пневмония, миокардит. Те не могат да се лекуват амбулаторно (като детето остане у дома), а изискват наложителен банкет в болница и нескончаем интервал както на дейна терапия, по този начин и на възобновяване. Възможни са и бактериални инфекции, най-често пневмонии, които протичат тежко и сполучливото им лекуване също е обвързвано със наложителна хоспитализация. Затова най-добре е всяка зараза – била тя грипна или породена от различен вирус – да се лекува навреме.

Проф. доктор Радка Аргирова има дълготраен теоретичен и на практика стаж като вирусолог. Тя приключва Висш медицински институт, София през 1969 година През 1973 година - Института по вирусология „ Ивановски” в Москва, където придобива научна степен Кандидат на медицинските науки (к.м.н.). През 1987 година получава научна степен доцент по вирусология от Института по обща и сравнителна патология на Българска академия на науките. От 1994 година е лекар на медицинските науки, а от 1997 година - професор по вирусология.

От 1987 година до 2012 година проф. Аргирова е завеждащ поредно Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни заболявания. От 1992 година насам е учител по вирусология в Биологичния факултет на СУ „ Климент Охридски”.

Председател е на Българското сдружение по здравна вирусология (от 2001 година до момента), както и на Медико-биологична секция към Хумболтовия съюз в България (от 2010 насам. Член на Международното сдружение за СПИН (International AIDS Society) и на Европейската клинична асоциация по СПИН ( European AIDS Clinical Society)

Д-р Калин Лисички е приключил медицина в МУ-София през 1984 година Има две специалности -

"Педиатрия” и "Ревматология ". Специализирал е "Детски заболявания " във Франция през 1987 година Работил е 20 години в Специализираната болница по детски заболявания като детски ревматолог. Автор и съавтор на голям брой научни публикации и монографии на тематика „ Ревматоидният артрит в детска възраст и систематични болести на съединителната тъкан”. В Болница Токуда

е от средата на 2007 г.