100 години след опустошителната грипна пандемия: Поуките
Грипната пандемия отпреди 100 години дава доста уроци и през днешния ден. Медицинските откриватели знаят повече за грипа, в сравнение с преди век, само че опустошителната световна грипна пандемия от 1918 година може да се повтори без зоркост, счита ново изследване.
Точно преди 100 години се случва най-опустошителната грипна пандемия, която без подозрение, оставя уроци значими и през днешния ден.
Учени, ръководени от Каролайн ван де Сандт от Института за инфекции и имунитет „ Питър Дохърти “, към университета в Мелбърн, Австралия, предизвестяват за актуалните провокации, които ще окажат въздействие върху следствията от възможната последваща грипна пандемия, измежду които са демографската смяна, антибиотичната устойчивост и изменението на климата.
„ Подобно на пандемията от 1918 година, тежестта на всяко бъдещо експлоадиране ще бъде резултат от комплицираното взаимоотношение сред вирусите, организма правоприемник и публични фактори “, споделя Ван де Сандт. „ Разбирането на тези фактори е жизненоважно за готовността за грипна пандемия. “
Избухването на пандемията от грип през 1918 година е най-лошото в историята. Тогава една трета от популацията на света се заразява и умират 50 милиона души. Това, което заинтригувало Ван де Сандт и сътрудниците й обаче, е по какъв начин и за какво доста хора съумяват да оцелеят при тежка зараза, а други демонстрират единствено леки признаци на болестта, въпреки да са се заразили.
В най-новата си работа, оповестена във Frontiers in Cellular and Infection Microbiology, те изясняват вирулентността на грипа и дават модели на влияние, като взимат поради и предходни проучвания на грипа.
Едно от обясненията е самият вирусен вариант. Някои проучвания демонстрират, че вирусът от 1918 година може да се популяризира в други тъкани оттатък дихателния тракт, което води до по-широко публикувани увреждания. Той също по този начин е имал разновидности, които са разрешили по-лесното му предаване сред хората.
Днес учените могат да оценят пандемичния капацитет на нови вируси, при животните, както и при хората, само че както показват създателите, такива старания за наблюдаване са нужни в целия свят и това ще стане още по-важно с продължаващото изменение на климата.
„ Промените в климата засягат резервоарите на грипните вируси и миграционните модели на птиците “, изяснява Ван де Сандт. „ Това може да популяризира вируси на нови места и в по-широк кръг птици. “
Общественото здраве остава значим фактор. През 1918 година хората, страдали от недохранване, при заболяване са били по-склонни да умрат от инфекцията. Днес затлъстяването и антибиотичната устойчивост са рисковите фактори, а загубата на аграрни култури, дължаща се на изменението на климата, може още веднъж да докара до недохранване, настояват създателите.
Трябва да се имат поради и демографските данни за популацията. През 1918 година младежите са измежду най-засегнатите, до момента в който доста по-възрастни хора са били пощадени – най-вероятно тъй като са построили имунитет от годините, когато са били изложени на разнообразни вируси.
Въпреки това, поради обстоятелството, че сезонният грип нормално убива по-старите хора, които са се заразили, днешното застаряващо население евентуално ще бъде друго предизвикателство при всяко бъдещо експлоадиране на грипна пандемия.
„ Предоставянето на незабавни ваксини при бъдещи пандемии би трябвало да вземе поради вирусите, другите възрастови групи от популацията и характерности на организма гостоприемник “, споделя Катрин Кеджиерска от Института „ Дохърти “.
Изследователите оповестяват също по този начин, че главните и най-лесни способи за понижаване на разпространяването на заболяването, като да вземем за пример възбрана на публични събирания и постоянно измиване на ръцете, са спомогнали доста за понижаване на инфекциите и смъртността по време на пандемията от 1918 година, само че единствено когато са се ползвали овреме и през цялата дълготрайност на събитието.
„ Днес разполагаме с необятно спектърни ваксини против грип, само че все пак, държавните управления би трябвало да осведомят обществеността за това какво да чакат и по какъв начин да работят по време на възможна грипна пандемия “, споделя Ван де Сандт. „ Важен урок от грипната пандемия през 1918 година е, че добре квалифицираният публичен отговор може да избави живота на доста хора. “
