На третия ден става ясно грип или настинка ни мъчи
Грипът към този момент завладя седем области, като с изключение на в Пловдив (19-30 януари), зараза беше оповестена в Добрич (20-25 януари), Ловеч (18-24 януари), Пазарджик (18-24 януари), Габрово (18-24 януари), Стара Загора (17-23 януари) и Шумен (13-18 януари), където ограниченията се анулират от през днешния ден.
В същото време лекарите приказват за " букет " от разнообразни вируси и постоянно си задаваме въпроса настинали ли сме, или сме се заразили с грип. Д-р Даниела Меджидиева, шеф на отделението по УНГ и отоневрология в Университетска болница „ Св. Иван Рилски ”, разяснява пред medicaltime.bg по какъв начин да разпознаем от какво боледуваме и по кое време е неотложно да прибегнем към антибиотици.
" Настинката е общо разбиране. Тя може да се предизвиква и от вируси, и от бактериални инфекции. Основната разлика с вирусните инфекции е, че настава по-бавно. Свързана е с общо неразположение, кихане, изобилна носна секреция и постоянно е съпроводена с болков синдром в региона на гърлото, където по-бързо настъпват бактериалните затруднения. Вирусните инфекции са внезапни, сезонни и се демонстрират с остри болки в мускулите и ставите, настинка, главоболие, обща изнемощялост, нараснала температура. Понякога има кашлица, която се развива относително бързо, още в първите часове. Вирусът се предава по въздушно-капков път и по тази причина непосредствено въздейства върху входовете на човешкия организъм - носната и устната лигавица, а оттова към този момент надолу към белите дробове. Заразяването може да стане от кихане, кашлица, само че и от инфектирани повърхности ", изяснява доктор Даниела Меджидиева.
Според нея доста е значимо да се разграничи остра вирусна зараза (ОВИ) и инфектиране на горните дихателни пътища.
" При ОВИ нормално се изчаква, тъй като при навлизането на вируса организмът мобилизира всичките си структури, които нормално съумяват да се оправят. Важно е човек да се храни добре, да приема задоволително течности, да почива, а медикаментозното лечение главно е симптоматично. Когато имаме възпалително заболяване на горните дихателни пътища, с бактериална флора, би трябвало да се стартира антибиотично лекуване. Добре е в този стадий да си създадем микробиологично проучване, това ще ни помогне да „ стреляме непосредствено “, защото знаем тъкмо с какво имаме работа ", изяснява специалистката. По думите й, у нас хората всеобщо се самолекуват, купуват си антибиотици, от които нямат никаква потребност, най-малко през първите 3 денонощия от вирусната зараза, в които организмът се бори самичък.
Важно е да се уточни вирусологичната диагностика - най-често се взима назален или трахеален аспират за проучване - до третия ден на болестта. Обикновено третият ден е индикативен от какво боледуваме.
" Ако има по-сериозни прояви: трудно дишане и преглъщане, заглъхване на ушите, гнойни тайни от носа, конюнктивити, влажна кашлица, продължаваща обща изнемощялост и фебрилитет, не трябва да се чака, тъй като едно бактериално наслагване може да стане и доста бързо, и трябва да бъде посетен доктор ", приканва доктор Меджидиева.
Епидемията може да погуби 650 000 за година
Няма нищо извънредно в грипната вълна, просто сме отвикнали грипът да бъде в всекидневието ни. Това разяснява вирусологът от Българска академия на науките проф. Радостина Александрова, която е измежду водещите специалисти у нас.
„ Обикновено пикът идва през февруари, въпреки че този път грипната вълна стартира малко по-рано. Най-уязвими са възрастните, децата, бременните и хората с съпътстващи болести. Грипната ваксина обезпечава отбрана сред 40 и 60%, това е най-хубавото, с което разполагаме за момента. Дори да не предотврати заразяването, ще предотврати тежкото протичане, затрудненията, смъртните случаи. След сходно боледуване се усилва рискът от сърдечносъдови произшествия, изключително при хора с диабет или друго съпътстващо заболяване. Грипът въобще не е безопасен. Всяка година от грип до 650 000 души може да изгубят живота си. В доста от случаите повода официално може да е била друга, само че е била отключена от грипа “, изясни тя и добави, че няма заболяване, което е по-добре да бъде преболедувано, в сравнение с предотвратено.
В същото време лекарите приказват за " букет " от разнообразни вируси и постоянно си задаваме въпроса настинали ли сме, или сме се заразили с грип. Д-р Даниела Меджидиева, шеф на отделението по УНГ и отоневрология в Университетска болница „ Св. Иван Рилски ”, разяснява пред medicaltime.bg по какъв начин да разпознаем от какво боледуваме и по кое време е неотложно да прибегнем към антибиотици.
" Настинката е общо разбиране. Тя може да се предизвиква и от вируси, и от бактериални инфекции. Основната разлика с вирусните инфекции е, че настава по-бавно. Свързана е с общо неразположение, кихане, изобилна носна секреция и постоянно е съпроводена с болков синдром в региона на гърлото, където по-бързо настъпват бактериалните затруднения. Вирусните инфекции са внезапни, сезонни и се демонстрират с остри болки в мускулите и ставите, настинка, главоболие, обща изнемощялост, нараснала температура. Понякога има кашлица, която се развива относително бързо, още в първите часове. Вирусът се предава по въздушно-капков път и по тази причина непосредствено въздейства върху входовете на човешкия организъм - носната и устната лигавица, а оттова към този момент надолу към белите дробове. Заразяването може да стане от кихане, кашлица, само че и от инфектирани повърхности ", изяснява доктор Даниела Меджидиева.
Според нея доста е значимо да се разграничи остра вирусна зараза (ОВИ) и инфектиране на горните дихателни пътища.
" При ОВИ нормално се изчаква, тъй като при навлизането на вируса организмът мобилизира всичките си структури, които нормално съумяват да се оправят. Важно е човек да се храни добре, да приема задоволително течности, да почива, а медикаментозното лечение главно е симптоматично. Когато имаме възпалително заболяване на горните дихателни пътища, с бактериална флора, би трябвало да се стартира антибиотично лекуване. Добре е в този стадий да си създадем микробиологично проучване, това ще ни помогне да „ стреляме непосредствено “, защото знаем тъкмо с какво имаме работа ", изяснява специалистката. По думите й, у нас хората всеобщо се самолекуват, купуват си антибиотици, от които нямат никаква потребност, най-малко през първите 3 денонощия от вирусната зараза, в които организмът се бори самичък.
Важно е да се уточни вирусологичната диагностика - най-често се взима назален или трахеален аспират за проучване - до третия ден на болестта. Обикновено третият ден е индикативен от какво боледуваме.
" Ако има по-сериозни прояви: трудно дишане и преглъщане, заглъхване на ушите, гнойни тайни от носа, конюнктивити, влажна кашлица, продължаваща обща изнемощялост и фебрилитет, не трябва да се чака, тъй като едно бактериално наслагване може да стане и доста бързо, и трябва да бъде посетен доктор ", приканва доктор Меджидиева.
Епидемията може да погуби 650 000 за година
Няма нищо извънредно в грипната вълна, просто сме отвикнали грипът да бъде в всекидневието ни. Това разяснява вирусологът от Българска академия на науките проф. Радостина Александрова, която е измежду водещите специалисти у нас.
„ Обикновено пикът идва през февруари, въпреки че този път грипната вълна стартира малко по-рано. Най-уязвими са възрастните, децата, бременните и хората с съпътстващи болести. Грипната ваксина обезпечава отбрана сред 40 и 60%, това е най-хубавото, с което разполагаме за момента. Дори да не предотврати заразяването, ще предотврати тежкото протичане, затрудненията, смъртните случаи. След сходно боледуване се усилва рискът от сърдечносъдови произшествия, изключително при хора с диабет или друго съпътстващо заболяване. Грипът въобще не е безопасен. Всяка година от грип до 650 000 души може да изгубят живота си. В доста от случаите повода официално може да е била друга, само че е била отключена от грипа “, изясни тя и добави, че няма заболяване, което е по-добре да бъде преболедувано, в сравнение с предотвратено.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ