Димитров: Изпрах си дрехите в къщата на Серина
Григор Димитров изцяло разумно бе в отлично въодушевление след успеха си над Джон Иснър на осминафиналите в Индиън Уелс. Първата ни ракета даде доста забавно и занимателно изявление за Tennis Channel, в което разкри на какво се е дължал триумфът му против американеца и каква е повода да играе толкоз мощно в „Рая на тениса“. Българинът описа и за връзките си със сестрите Уилямс и предсезонната си подготовка в Алпите, като на няколко пъти съумя да разсмее водещите в студиото.
– Поздравления, Григор! Отново доближи до четвъртфиналите в Индиън Уелс. Кое ти хареса най-вече в днешния мач?
– Мисля, че всичко се получи добре. Когато играя против Джон постоянно се надявам ретурът ми да е на равнище и това е едно от нещата, от които съм най-доволен. Опитвах се да съм допустимо най-агресивен, само че против него постоянно е мъчно, изключително когато сервира. В калифорнийската пустиня просто има нещо, което ме кара да се усещам добре. Не знам какво е. Когато съм тук се усещам доста спокоен и това е ужасно.
– Турнирът още веднъж се организира в нормалното си време и трибуните са цялостни. До каква разлика води това спрямо миналогодишната конкуренция, когато доближи до полуфинал?
– Определено има огромна разлика. Дори когато излизам в почивните си дни има доста хора на всички места, непрекъснато има придвижване. Играчите са по-отпуснати и се любуват на атмосферата. Това чувство ми липсваше доста. По това време на годината изискванията са малко подли, до момента в който предишния сезон знаехме, че горещите дни ще следват един след различен. Този път пристигнах със знанието, че не се представях изключително мощно и че тялото ми не беше в най-хубавото си положение, само че, както се е случвало и различен път, видях хората, усетих силата и лека-полека набрах скорост.
– Рафа Надал също игра против висок тенисист (Райли Опелка – бел.авт.) и видяхме някои от проблемите, с които се сблъска. Иснър постоянно играе тайбрекове, само че ти съумя да запишеш единствения пробив в първия сет. Какво е нужно за ефикасен ретур в мачовете против него?
– Стоях покрай главната линия и се пробвах да отвръщам допустимо най-бързо и да не му оставям пространства, тъй като знаех, че в случай че отстъпя прекалено много зад линията ще бъде невероятно да върщам сервисите му. На тукашните кортове топката отскача много и играхме в топлата част от деня, тъй че трябваше просто да бъде доста нападателен на ретур. Мисля, че в първия сет играх доста добре и успявах да разгадая съвсем всеки негов сервис. Хванах го неопитен и това доста ми оказа помощ. Във втория сет знаех, че ще би трябвало да бъде малко по-търпелив. Когато стигнахме до тайбрек ми беше ясно, че би трябвало да се съсредоточвам напълно върху своята игра, защото в никакъв случай не знаеш какво ще направи съперникът. Проявих успокоение и още веднъж съумях да плана част от сервисите му и да употребявам опциите, които се откриха пред мен.
– Имаш доста почитатели и другари по целия свят, само че най-много в Съединени американски щати. Серина и Винъс Уилямс пристигнаха да те поддържат на шампионата в Делрей Бийч. Голямо ли е напрежението, когато играеш пред сходна аудитория?
– Огромно (смее се). Не, несъмнено не. Те са невероятни хора и съм в чудесни връзки с тях. Благодарен съм за всякога, в който са имали опцията да отделят от времето си и да дойдат да ме поддържат. Те са невероятни. Всеки път, когато имам опцията да поговоря с тях, си споделяме чудесни мемоари и също така се пробвам да почерпя опит от тях във връзка с психическата резистентност и всичко останало. Извън тениса се любувам на компанията им даже повече. Понякога упражняваме дружно, един път даже си изпрах облеклата в къщата на Серина (смее се). Забавляваме се доста и приказваме за най-различни неща.
– Част от предсезонната ти подготовка мина измежду планинския сняг. Разкажи ми за това?
– Искаш да знаеш какъв брой е занимателно ли? (смее се). Наслаждавах се. За мен това е метод на живот и не гледах на този интервал като на предсезонна подготовка. Обичам да съм измежду природата и да провокирам себе си всеки ден. Когато играя се пробвам да не се замесвам в рискови неща, само че по време на паузата вървя в планината, да се катеря, дакарам велосипед, да плавам. Плувах и в онази планина, също по този начин карах ски. Обичам сходни неща. Това ме зарежда с положителна сила и когато стартира сезонът ссе усещах обновен и знаеш, че си свръшил доста работа. Това е доста значимо, изключително с напредването на възрастта. Вече съм на 30, само че към момента съм във форма.
