Григор Димитров и Стефанос Циципас бяха тазгодишните резерви на ATP

Григор Димитров и Стефанос Циципас бяха тазгодишните запаси на ATP финалите в Торино. През последното десетилетие съвсем непроменяемо това ознчаваше, че пон един от тях ще получи въможност да играе в шампионата, само че тази година шансът им обърна тил. Все отново двамата някогашни първенци можеха да се насладят на една приятна седмица, в която упражняваха взаимно и се любуваха взиамно на компанията си, а от канала на ATP Tour взеха решение да включват първата ни ракета и гърка в центъра на събитията, провеждайки извънредно забавно изявление с тях, в което те се върнаха все още си на успех в най-елитното съревнование в Тура.

За възприятието да участваш в шампионата на най-хубавите 8:

Циципас: Щастлив съм да имам Григор Димитров като мой другар и съидейник в това изявление. ATP Финалите са високо ценени от нас, тъй като те са като комплимент и премия към труда ни и са в действителност огромно достижение, тъй като класирането за тях значи, че си измежду най-хубавите в света.

Григор: Винаги съм желал да играя в този шампионат, само че най-много да го печеля. Успехът ми се случи в особено време от моята кариера и купата ми от 2017-та ще е едно от нещата, които постоянно ще помня.

Няма да не помни момента, в който питах сътрудниците си какво да върша в този шампионат, тъй като до момента го бях гледал единствено по малкия екран, а най-после завоювах купата. Оценявам шампионата освен като едно от най-големите достижения в кариерата ми, само че и като едно от най-незабравимите ми преживявания в миналото.

Циципас: Този шампионат ми даде уроци. Направи ме надалеч по-уверен на корта и с помощта на него съумях след това да разпростра цялостния си капацитет. За мен е ужасно предизвикателство да играя против най-хубавите в света и одобрявам на драго сърце тази привилегия.

Григор: Беше в действителност ужасно всички да се облечем публично, носейки едни и същи смокинги. Посетихме дружно Tower of London, забавлявахме се по време на съместните си пътувания с лодка. Усетих всички това като един доста друг и неповторим миг в живота си, който споделих с най-хубавите играчи в нашия спорт.

Циципас: Още от млад се удивлявам на класата, която имат Роджър, Рафа и Новак. Беше сбъдната фантазия да бъда там дружно с тях. Тогава бях единствено на 20 години и в никакъв случай няма да не помни възприятието да се докосна до тях, както на корта, по този начин и отвън него. На финалите имаш друг вид връзка с тези хора, тъй като сте единствено 8 и динамичността изцяло друга.

Григор: Едно от най-готините неща, колкото и необичайно да звучи, е качването на транспортен съд всеки ден. Не остарява. Понякога съм си мислел да се кача без причина.

Съвети към по-младото потомство тенисисти:

Григор: Никога не следвай нечий непознат път. Аз персонално в никакъв случай не съм го правел. Правил ли съм неточност? Определено. Горд ли съм с грешките ми? Да. Но когато става дума за горделивост, приказвам за преоткриването им. Важно е и да преоткриеш капацитета си.

Циципас: Напълно съм склонен с Григор. Ние, тенисистите, сме жертви на големите упования и сравненията с други са неизбежни. Това, което ни прави неповторими обаче е, че всеки един от нас има собствен личен път към триумфа. Не би трябвало да се напрягаш от това, че някой е постигнал нещо по-рано от теб, а да продължаваш да вярваш, че нещата ще се подредят в твоя изгода. Важни са постоянството, работата и цената ѝ.

Григор: Смятам, че това е най-хубавото изявление, което някой в миналото е било правено.

Циципас: Имаме потребност от тъкмо тази интелектуална стимулация.