Григор Димитров е решен да не повтори историята. Преди 3

Григор Димитров е решен да не повтори историята. Преди 3 години той направи сензация – завоюва няколко трофеи, стигна полуфинал на „ Уимбълдън “ като победи първенеца Анди Мъри пред очите на принц Уилям и херцогиня Кейт. Но по-късно пристигна кошмарният спад, приключил едвам с назначението на треньора Дани Валверду предишното лято. И в този момент 26-годишният българин е на върха, с цел да остане на него.

– Накрая от очите ви потекоха сълзи. Каква беше повода? Може би дългото чакане…

– Не знам, просто се случи. Това беше доста специфичен миг, тъй като не всяка година вземам участие на този шампионат. Пък и беше последният мач за годината. Знаех, че на следващия ден няма да имам подготовка и сутринта ще се усещам ужасно. Ще мога да върша каквото си желая (смее се). На един тенисист това му се случва рядко, а и аз жертвах доста дни, в които можех да си почивам.

– Това е най-голямата купа в живота ви до момента. Какво още можете да постигнете?

– Все още се пробвам да осъзная какво направих тук. Предстои с екипа ми да седнем и да създадем разбор на цялата година, да забележим какво сме свършили и какво може да се направи по-добре. Но най-голямата ми цел остава купа от Големия шлем. Като цяло желая да играя все по-добре.

– В челото на ранглистата се появяват нови лица, вие сте едно от тях. Това ли е моментът на решаващата смяна в мъжкия тенис?

– Следващата година ще е доста забавна, изключително първоначално. Няколко огромни имена ще се завърнат на корта. Не би трябвало да ги отписваме. Но аз към този момент не желая да мисля за такива неща. Предпочитам да виждам това, което вършим с моя екип. В последна сметка в този момент съм тук и съм първенец на шампионата. Опитвам се да остана крепко стъпил на земята, вместо да изпадам в еуфория, че съм номер 3 в света. Имам отлична основа, върху която да стъпя през 2018-а.

– Преди две години имахте по-слаби резултати и загубихте позиции в ранглистата. Тогава очаквахте ли един ден да стигнете дотук?

– Не, несъмнено не. Бях на 43-о или 45-о място и си мислех: „ Как да оправя нещата и да вкарам три следващи топки в корта? “ Но този интервал ми оказа помощ доста, очевидно съм имал потребност от него. Сега правя оценка, че това изтезание от шест-седем месеца, ми оказа помощ да осъзная върху какво би трябвало да работя. Сега знам кои са същинските хора към мен. С тях и с точната настройка нещата се получават. И лека-полека стигнах до тук.

– Колко значим измежду тези хора е треньорът ви Дани Валверду?

– Много. Той свърши страхотна работа с Анди Мъри и Томаш Бердих. А в този момент Дани е едно от най-хубавите попълнения в екипа ми. Всъщност ние работим дружно малко повече от година, само че огромна част от триумфа се дължи на него. Той има чудесно схващане за същността на играта. Останалите момчета също имат своя принос.

– А какъв брой ви помогнаха тренировките с Рафаел Надал в Майорка? Не беше ли това по-скоро история за пред медиите?

– Мислите ли, че беше добра история за медиите? Наистина? Това беше една подготвителна седмица, която прекарахме по другарски. Имам голям почит към Рафа и обичам да играя с него, макар че съм губил осем-девет пъти. Винаги има какво да науча от този човек и това беше единствената причина да съм там.

– Време за отмора ли е в този момент?

– Да, несъмнено ще си умря няколко дни. Годината беше дълга. Завърши добре, само че скоро започваме още веднъж. Имам няколко дни да се порадвам на триумфа, само че доста от играчите към този момент упражняват и ще би трябвало да наваксам.