Гришо с шокиращо разкритие
Григор Димитров даде обстойно изявление за Жереми Патрел пред мъжкото списание GQ преди присъединяване си на " Ролан Гарос ". В него българинът показа, че е бил удовлетворен от загубата от Де Минор с 0:6, 0:6, както и доста забавни неща за тениса и персоналния си живот.
- Празнувахте неотдавна 34-ия си рожден ден. Как мина тържеството?
- Няма да ви неистина - моята другарка (б. а. - Ейса Гонсалес) ме отвлече за няколко дни, необикновено беше! А беше и изцяло ненадейно. Винаги съм казвал, че това са най-хубавите моменти. Не съм остарял още, само че към този момент си давам сметка за повече неща, съзнавам ги. Чувствам се млад, мисля, че върша положителни неща за тялото си. Но това е предизвикателство, тъй като с всяка минала година, нещата стават по-трудни, няма никакво подозрение! Но се пробвам да дам максимума, постоянно съм работил за това, постоянно съм го правил и го върша още веднъж. В последните 6,7, 8 месеца пътят ми не беше елементарен, само че е забавно да го изживея.
- Мислите ли, че беше по-трудно, единствено тъй като бяхте част от поколението на Федерер, Надал, Мъри, Ферер, които към този момент се отхвърлиха? Новак към този момент е на 38 години, не се чувствате уединен?
- Често ме питат дали съм играл в верния или неприятен интервал. Отговорът ми е, че не желая да трансформирам нищо. Винаги може да е по-добре или по-зле. Това, което желая да кажа, е, че не трябва да се питаме дали е можело да бъде по-добре, по-зле или друго. По-важно е да знаеш по какъв начин да направиш нещата. В кариерата ми съм имал възходи и падения, доста повече в сравнение с хората си показват. Но постоянно съм оставал правилен на себе си в тези моменти. И съм признателен, че съм претърпял всичко това, признателен на себе си, само че и на екипа си, фамилията и околните, които постоянно са били до мен. Днес навлизаме в напълно друга епоха на тениса с младите, които са преходно потомство. И аз съм в това потомство на " старите ", където не се усещам самичък, а по-скоро единак. Има и други играчи на 31 или 32 години, само че разликите се усилват, това несъмнено е цикълът на живота. Опитвам се да не мисля доста за това и имам вяра, че имам още какво да направя в тениса. Още един път дублирам, че по-важно е по какъв начин отвръщам в някои моменти, какво ще направя в една или друга обстановка.
- Все още ли е елементарно да започнете нов сезон или нов шампионат? Първият ви професионален мач е преди 17 години…
- Да, 17 години! Има моменти, когато всичко е по-лесно, и други, в които е мъчно. Имах страхотна 2024, а тази година е по-сложно. Когато нещата вървят добре - и тялото ви се усеща добре, душeвността ви е окей. Вие сте по-толерантен към това, което се случва към вас, по-малко раздразним. Начинът, по който започнах тази година, беше извънредно сложен - с доста елементи, които ви слагат на тестване. Не е наложително мъчно, само че сега, в който започнете да намалявате ритъма, другите напредват бързо. И в този миг подозрението стартира да ви гложди. Тогава огромна част от работата не е на корта, а отвън него и аз съм се концентрирал върху това.
- Знаете ли за какво 2025 е по-трудна от 2024? Миналата година бе доста сполучлива - с купа в Бирзбейн, съвсем 50 победи. Този сезон е сложен. Дотук има един четвъртфинал в Монте Карло, само че в него загубихте от Алекс Де Минор с 0:6, 0:6. Има и доста отпадания в първия кръг. Знаете ли за какво губите?
- Не знам. Мога да кажа, че знам за какво, тъй като в действителност знам, само че не мога да посоча единствено едно нещо. Мисля, че напъните, които ми костваха да реализира сходни достижения предходната година, се отразяват. Чувствате се душевен по-уморен след необикновен миг. Освен това, всеки мач е друг. Има и някои травми.
Контузих се при започване на годината и това бе огромна крачка обратно. Имах и проблеми с оборудването. Всичко това бе като връщане обратно. Така губите няколко мача и губите убеденост. И когато загубите самочувствие, пада и равнището на игра. Дали можеше да не играя мача с Алекс в Монако? Да, само че избрах да изляза на корта. Бях се отказал няколко пъти в последните месеци, трябваше да продължа. Казах си: " ще се задоволя да получа няколко удара ". Дали това ми оказа помощ? Трудно е да се каже, че е добре, когато губиш 0:6, 0:6. Никой не обича да губи, още повече с подобен резултат. Не бях губил по този начин, не мислех, че иска ми се случи. Но това демонстрира, че съм засегнал психическата част на играта. Има доста неща, които се крият зад всеки състезател. Може да наподобява необичайно, само че бях удовлетворен от себе си. Разбира се, идващите мачове в Мадрид и Рим бяха сложни. Не намирам решения в играта в този миг, само че това не е ужасно. Внимание, не ме разбирайте неправилно - не желая да изгубвам мачове по този метод, само че би трябвало да го приемеш от време на време. Изключително мъчно е, изключително когато си задоволително умел като мен. Точно в този миг би трябвало да се докажеш, да се запиташ: " Какво направих, с цел да стигне тук кариерата ми? " Трябва да намериш отговорите. Имам опита, знам по какъв начин се прави, само че по какъв начин мога да потегли още веднъж напред. И тъкмо по тази причина през днешния ден е доста забавен интервал за мен - на корта и отвън него.
- Сега е значим интервал, тъй като стартира " Ролан Гарос ", по-късно сезонът на трева с " Уимбълдън ". Вие имате по-добри резултати на трева, ще се концентрирайте ли повече върху шампионата в Лондон?
- Не. Разбира се, всеки тенисист има обичано място за игра. Но аз съм войник. Когато искаш да печелиш, даваш всичко. Независимо дали става дума за " Ролан Гарос " или за " Чалънджър " някъде по света. Няма значение настилката или момента, играя, с цел да спечелвам. Но в никакъв случай не знаеш какво ще се случи: един сет, един гейм, една точка може да промени всичко за цялостен сезон, това ми се е случвало доста пъти в кариерата. Така че е добре да се квалифициран за всеки случай. Очевидно е, че в стадия от моята кариера можеш да си кажеш, че предпочиташ да играеш против този пред оня, само че не съм сигурен, че това е верният метод да постъпваш. Трябва да се оправиш със себе си, с цел да продължиш напред.
- Наскоро тенисът бе белязан от допинг аферите на Яник Синер и Ига Швьонтек, както и казусът с разпределението на приходите от шампионатите от Големия шлем с писмо, подписано от 20-е най-хубави експерти в света против настоящия ред. Как са оправяте с това? Голфърът Рори Макилрой сподели неотдавна, че сега е по-добър, тъй като не желае повече да оправя вътрешните проблеми на спорта…
- Има доста неща в тениса в последните години. Вече 17 години съм в спорта, привикнал съм. Бях част от от Съвета на играчите известно време, което не беше неприятен опит. Това ми оказа помощ да схвана по-добре работата ни. Но в последна сметка всичко зависи от опита, от вътрешния мир. Мисля, че с Рори сме на една възраст (б. а. северноирландецът е на 36 години). Разбирам какво желае да каже, тъй като има моменти, в които ми задават " провокиращи " въпрос по деликатни тематики за да стартира дискусия. Отговарям, че нямам време за това. Не че не ме интересува или ме тормози да приказвам, само че с цел да се промени нещо, би трябвало да има общ интерес. Ако не е по този начин, нищо няма да се промени. В тениса ние сме в неповторима обстановка, в която играем цяла година, без да знаем тъкмо по кое време или по какъв начин ще играем. Има толкоз доста въпросителни, че в случай че обърнете внимание на всяка от тях, ще се озовете в доста неприятна обстановка. От моя страна, се пробвам да виждам нещата от всички гледни точки. Не съм индивидът, който ще уточни с пръст или порицае някого. Имам доста опит, с цел да видя нещата и да ги разпозная. Ако някой ми каже: " две е две вършат пет ", давам отговор " ок, прав си, това не е значимо ". Не желая да се впускам в пояснения за неща, които не го заслужават.
- Мислите ли, че тенисът е на кръстопът през 2025? Публиката по малкия екран стартира да губи интерес, има демонстративни мачове непрекъснато, Федерер и Надал към този момент са пенсионери…
- Да и не. Ако помислите добре, тенисът стана по-комерсиален в последните години. Не желая да кажа нещо неприятно за който и да е, само че това е действителността. И в случай че следвате придвижването, имате потребност от повече пари, тъй като сезонът е по-дълъг. Много играчи се оплакват от продължителността на сезона, от формата, от това или това, само че в това време те играят демонстративни мачове сред шампионатите. Трябва да погледнем всичко в вероятност и да забележим какво можем да променим. Няма проблем досега, в който хората са виновни за дейностите си. Но дали тенисът е на кръстопът? Тенисът постоянно си е на мястото. Няма нищо по-голямо от спорта. И когато приключим ние, тенисът ще продължи. Как? Не знаем това. Всички желаят промени и го разбирам. Играчите и шефовете се сменят, тенисът се трансформира. Дали е по-добре през днешния ден от през вчерашния ден? Нещата не са толкоз фрапантни.
- Вярвате ли в бъдещето на тениса, ще има ли бекхенд с една ръка? Ришар Гаске се отхвърля, а и вие не сте млад. Остават Музети, Циципас, Вавринка, Шаповалов…
- Ние сме 8 в Топ 100, мисля. Бекхендът с една ръка е най-емблематичният удар в тениса. Откакто започнах да играя, постоянно е било по този начин. Мисля, че ще стане по-рядко, тъй като е доста мъчно за осъществяване. Доволен съм да видя, че няколко играчи още се усещат добре с този удар. Аз съм класик, що се отнася до спорта, постоянно желая да видя хубостта на спорта, на жеста, на удара. Винаги съм мислил по този начин за тениса. Мисля, че няма да виждаме този удар в бъдеще. Спортът стана доста бърз, физически.
- Толкова ли е сложен бекхендът с една ръка, колкото е прекрасен за гледане?
- Това е прекрасен въпрос. За мен си коства да играя с една ръка, въпреки че изисква по-голямо изпитание. Когато владееш ударите си и знаеш какво можеш и какво не можеш, правиш избор. Така нещата стават по-естествени, по-гладки, затова и по-добре. Не укривам, че от време на време е доста мъчно. Страхотно е, само че усилието е голямо, доста по-голямо от удара с две ръце, когато и другата оказва помощ на придвижването.
- Има ли разлика сред размера на мускулите на бицепса и предмишницата ви на дясната и лявата ръка?
- След като върша всичко с една ръка, бицепсът на дясната ми ръка е голям, разликата е огромна. (Смее се). Така е и с предмишницата, само че тук разликата е дребна.
- Вие играхте против Ришар Гаске, Жо-Вилфред Цонга, Гаел Монфис, Жил Симон. Сега играете с Юго Юмбер, Артюр Фис, Джовани Мпечи Перикар. Какво мислите за френския тенис през годините?
- В предходното потомство имаше избухливи играчи, като Жо и Гаел. Жил четеше играта по напълно друг метод от всички други. Срещу него постоянно е било мъчно да се играе. Тези момчета имаха страхотни кариери, тъй като използваха и друго, с изключение на ударите си. Хубаво е да има това многообразие в играта, в стиловете. Играта на левичар като Юго е доста характерна, има външен сервис, който е сложен за отразяване. Артюр пък е толкоз мощен, даже когато топката е зад него. Перикар има необикновен сервис, следил съм го. Времето ще покаже дали могат да станат по-добри от предшествениците си.
- Дълго време имахме контракт с Nike, преди да подпишете с Lacoste преди няколко години. Какъв имидж преследвате с тази марка?
- Ако би трябвало да бъда изцяло почтен, не знаех какво да чакам, като подписвах. Винаги съм харесвал марката, тя е част от международното завещание, само че просто спортна компания. След като работих дълго години с Nike, беше чест да се причисля към отбора на Lacoste. Това съдействие пристигна в добър миг от кариерата ми. Оценявам фамилната страна, тъй като от време на време е мъчно това да се намели в спорта. Научих се да познавам по-добре хората, само че където и да отида, към добре признат.
- Един от приятелите ви в спорта - Новак Джокович, също е част от това семейство. Тази година не е добра и за него. Изглежда, че той е леко отсъстващ. Как го виждате?
- С всичко, което е направил за тениса, той би трябвало да бъде последният, който да бъде съден. Разбира се, всеки желае да разбере за какво става по този начин при него, разбирам това. Но не мога да ви кажа, даже като състезател, тъй като това и доста персонално. Той играе повече от 20 години и освен в челото, а на върха. Така че в някакъв смисъл има право да отсъства. Има интервали, в които се усещат някои неща, случват се други. Това, което е постигнал в спорта, е необикновено, несравнимо. Той прави личните си избори. Но в никакъв случай не трябва да го изключваме, до момента в който не каже: " завършвам със спорта ", това е несъмнено.
- Последен въпрос, който съм задавал и на Роджър Федерер. За тенис е по-добре да обличаме тийшърт или блуза с якичка?
- Винаги съм бил от хората, които носят тийшърт. Но блузите с якичка ми харесват от ден на ден. Но това е персонален избор. Спомням си, че когато бях дете, нямах спонсор и пазех някой фланелки за избрани мачове - полуфинали, финали, избирах цвета.
