Куртизанката, която спасява аристократи по време на Френската революция
Грейс Дарлумп Елиът e куртизанка, публицист и разузнавач, с чиято помощ благородници бягат от по време на Френската гражданска война. Доживява да опише от близко събитията, които претърпява в своя книга, която до през днешния ден остава един от най-хубавите източници на изчерпателен взор върху тези събитията, които трансформират страната.
Родена е през 1750 година в столицата на Шотландия, Единбург в фамилията на юриста Хю Дарен Поул и Кристъл Браун. Родителите й се разделят малко след нейното раждане, по тази причина грижи за нея са поети от баба и дядо, като постоянно е навестявана от майка си и татко си. Заради положителното си родословие Поул желае Грейс да получи положително обучение и по тази причина я праща във френски манастир. Когато е задоволително огромна се завръща в родния дом, откъдето благодарение на татко си е въведена в света на висшето общество.
Един ден, до момента в който е на обществено събитие хваща окото на съумелият и прочут лекар Джон Елиът. Той е притеглен от хубостта на Грейс и я разказва като богиня. Скоро след първата им среща с нея й предлага брак през 1771 година. Независимо, че Джон е с 20 години по-възрастен, младата дама приема предлагането му и скоро двамата встъпват се венчаят. Заедно посещават купища празненства, присъщи единствено за по-горните съсловия. Двойката е възприемана от благородниците като щастлива и съвременна за времето си.
С времето обаче връзките сред двамата се скапват и те губят интерес един към различен. Главната причина е огромната разлика в годините – Грейс и Джон имат напълно разнообразни ползи, усети, както даже и мирогледи. Те рядко намират общи тематики на диалог и до момента в който към момента са женени стартират да се виждат с други хора. Така госпожа Елиът се влюбва в граф Артур Ансли и след няколко срещи двамата стартират загадка връзка. Съпругът на Грейс бързо се усъмнява във верността на жена си и с цел да открие истината наема частен детектив, който скритом следи нейните дейности.
След като схваща за срещите й с рубрика, докторът го съди за блудничество и печели делото като му е разрешен бракоразвод и възнаграждение от 12 000 паунда за породените душевен вреди.
Скандалът от изневярата оставя черно леке върху репутацията на Грейс и от този момент членовете на висшата класа я заобикалят, наричайки я преследвачка единствено на плътските наслаждения.И по този начин стартира да живее на гърба на заможните си любовници. Когато брат й схваща за нейното развратно държание, я праща още веднъж във френски манастир, макар че тя се съпротивлява. За нейно благополучие там се среща с лорд Джордж Шарълмонделей, който й оказва помощ да отиде в Англия. По-късно двамата стартират връзка, която продължава 3 години, само че даже след прекратяването ѝ лордът остава правилен на Грейс и я покровителства до краят на живота си.
През 1778 година нейн портрет е нарисуван от Томас Гейнзбъро, един от най-хубавите британски художници на 18 век. Когато връзката на Грейс и Джордж прекъсва тя продължава да се вижда с останали мъже, някои от които са тогавашния принц на Уелс, който по-късно е коронясан като крал Джордж IV. На 30 март 1782 година ражда момиченце на име Джорджина Агуста Фредерика Семьор, само че поради многото й връзки остава тайнственост кой е биологичният татко на детето. Гордата майка въпреки всичко твърди дълго време, че то е щерка на принца на Уелс. Спорно е дали това е по този начин, тъй като доста хора настояват, че Джорджина най-вероятно е наследничка на Шарълмонделей, поради огромната аналогия сред двамата. Независимо дали това е по този начин лордът поема грижите за нея, отглеждайки я като лично дете.
Няколко години по-късно куртизанката се среща с херцогът на Орлеан, Луи-Филип-Жозеф Орлеански. С него потегля към Париж, където се радва на огромни благосъстояния – получава от новият си ухажор два парцела: единият на улица Ру де Миромезил, а другият в Меудон; разполага също и с три пенсии – първата от някогашният й брачен партньор, една от принца и третата от личната си майка. Спокойният й живот обаче ще се преобърне вечно, когато стартира един от най-емблематичните моменти във френската история.
С експлоадирането на Френската гражданска война Грейс е директен очевидец на терора, който завзема страната. Веднъж на път към своя другарка е посрещната от група революционери, които развяват колове с набучените отрязани глави на аристократи. Когато я виждат, те стартират да я тормозят, само че нейна позната я избавя преди да могат да й създадат нещо. Връзките на Елиът с висшата класа значат, че постоянно е подозирана, че си сътрудничи с благородници и домът й постоянно е проверяван. От боязън доста от нейните заможни другари, в това число и херцог Филип, сменят имената си, с цел да прикрият своето родословие.
Тя обаче работи скрито с английското държавно управление като нейната задача е да крие и транспортира аристократи отвън страната, както и да прави ролята на медиатор сред Париж и членовете на заточения френски двор, намиращи се в Кобленц и Белгия. Работата й е доста рискована и на няколко пъти за малко да бъде разкрита от републиканското държавно управление, което би означавало сигурна гибел.
Двореца Тюйлери
Един от най-лошите моменти в живота на Грейс е изненадващото нахлуване на двореца Тюйлери на 10 август 1792 година. Притеснена и изплашена Елиът бяга дружно с прислужницата си през единствения неохраняван излаз. Успява да се настани в Меудон, а след месец там е потърсена от своя другарка, която я моли за помощ да избяга от страната. Тя се съгласява, макар че това може да й коства живота. Когато се връща назад в Париж е посрещната от ужасяваща панорама – по улиците лежат доста кървави трупове, а целият град е в пагубен тип. Когато стига до къщата на приятелката си, открива, че в действителност индивидът, който я търси е маркиз де Шамперзетз, който е считан за мъртъв. Той е в окаяно положение, болен и измършавял. Пренасянето му се оказва не лека задача за към този момент 31-годишната жена – постанова се маркизът да се транспортира с карета, чак когато слънцето залязва, само че казусът е че никой не желае да ги пусне да излязат от града. Изоставени по средата на пътя от един от кочияшите си, Грейс е принудена да влачи маркизът до близката си къща, където го скрива сред големите възглавници на леглото в спалнята си.
Пред домът й се събират към 40 стражи, които настояват, че са видели маркиза да влиза при нея, само че Елиът с почтена усмивка им споделя, че няма такова нещо. На нейна помощ се притичат и прислужниците, които загатват, че не знаят защо става въпрос. Домакинята твърди, че е изтощена и предлага на гостите си храна като ги развежда из стаите, с цел да разсее подозренията им, след което те си отпътуват. На идната заран вика херцогът на Орлеан и го моли за помощ да транспортира към този момент полуумрелия маркиз отвън града без да бъде хванат. Макар двамата мъже да са врагове, той се съгласява и извършва желанието й.
Разбирайки за услугите на Грейс доста аристократи отиват при нея за помощ и тя прави всичко по силите си да откликне на всяка поръчка. Фалшифицира документи за пътешестване и крие благородниците в мазето на дома си, до момента в който могат да избягат в чужбина. Нейните подозрителни дейности не остават загадка за революционерите, които я залавят и пращат в пандиза. Независимо от съмненията си обаче те не намират никакви доказателства, които да сочат, че тя е отговорна. Все отново обаче не я освобождават.
Грейс е местена в няколко пандиза и по-късно разяснява неприятните условия в килиите, както и заболяванията и нечовешките условия, в които живее със съкилинииците си.
Тя претърпява гибелта на доста от заможните си другари, чиито глави падат на гилотината. Най-близката й среща със гибелта е моментът, в който косата й е отрязана – знак, че скоро идва и нейната екзекуция. Уплашената жена чака ориста си, когато внезапно е комплициран завършек на терора преди да може да стъпи пред гилотината. С това е пусната на независимост и за лична сигурност се мести в Англия за известно време.
Години по-късно се мести още веднъж в Париж, когато обстановката се усъвършенства. Има клюки, че получава предложение за брак от Наполеон Бонапарт, само че му отхвърля. Вместо това се дами още веднъж за състоятелен благородник и живее с него до края на живота си. Почива, заобиколена от благосъстояние на 15 май 1823 година. Книгата ѝ, озаглавена “Дневникът за живота ми по време на Френската гражданска война ”, остава като една от най-ценните творби на литературата за интервала.
