Спирането на дейността на съда е отворена врата към произвол
Грета Ганева е юрист, водила е каузи по правата на индивида пред Съда в Страсбург.
Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) постанови решения, с които най-общо прекратява разглеждането на всички каузи, като се изключи категорично упоменатите, за интервала на изключителното състояние.
Това стана на съображение на чл.16, ал.1 и член 30, алинея 5, т. 5 от Закона за правосъдната власт на нейно съвещание в неделя във връзка оповестеното от Народното събрание на 13 март изключително състояние по отношение на разпространяването на коронавирусната зараза (COVID-19) от 13 март до 13 април 2020 година
Всички заведени каузи се отсрочват за след оповестеното изключително състояние, не се образуват нови каузи, даже и да са постъпили претенции и бумаги, без изключенията. Забранява се достъп до правосъдните здания, в това число на магистрати и юристи, като се изключи дежурни съдии и страни по делата изключения. Изключенията пък най- общо касаят неотложни случаи, които
по никакъв метод не обгръщат отбрана на всички права и ползи на жителите
и юридическите лица, изключително на тези, които могат да бъдат наранени по време на изключително състояние.
По време на изключително състояние конституцията планува опция със закон да бъде краткотрайно лимитирано упражняването на обособени права на жителите като се изключи правата, планувани в член 28 (право на живот), 29 (забрана за подлагане на мъчения, принуждение, свирепост, оскърбление, медицински и други опити), 31, алинея 1 (всеки упрекнат има право на правосъден процес), 2 (забрана за наказание въз основа само на самопризнание) и 3 (презумпция за невиновност до доказване на противното), член 32, алинея 1 (неприкосновеност на персоналния живот) и член 37 (свобода на съвестта, мисълта и вероизповедание).
И защото изключително състояние се афишира при съответни условия и за реализиране на съответна цел, в тази ситуация по отношение на разрастващата се епидемя от COVID-19, всяко ограничаване на права следва да е съразмерно на задачата. Всичко останало ще е произвол.
Повторно прецизирам, рестриктивните мерки на права в интервал на изключително състояние се постановат със закон. А ограничения, свързани с зараза, се постановат със заповед на министъра на опазването на здравето по пълномощия, които черпи от Закона за здравето, тоест
ограниченията могат да бъдат само противоепидемични.
Ето за какво следва да се прави разграничаване сред права и ограничения, както и да се вземе поради, че ограничението на права не съставлява мярка, а мярката не може да лимитира права, в случай че ограничаването не е постановено със закон.
В този случай Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет е постановила решение най-общо за прекратяване активността на съдилищата у нас, като в известието на електронната си страница категорично е показала, че решенията представлявали мярка. С тях обаче, всъщност, лимитира права.
Както показах нагоре, пълномощия да постановява сходна мярка, обвързвана с противоепидемични ограничения, Висш съдебен съвет няма, такива по силата на Закона за здравето има министърът на опазването на здравето. Но това с компетентността и основанието, да кажем, че е дребният " проблем ". Големият, от позиция на държавността, е че с решението си Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет в действителност десезира правосъдната власт от осъществяване на пълномощия, предоставени й по конституция и закон, тоест от държавна власт - според член 8 от констиуцията " държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и правосъдна. ".
С други думи, в интервала на изключителното състояние държавната власт продължава да се осъществя посредством законодателните и изпълнителни органи, само че правосъдните преустановяват активността си.
Това е извънредно съществено и доста рисково състояние,
защото съдилищата реализират надзор за правда на актове и дейности на административните органи, а жителите и юридическите лица имат право за апелират всички административни актове, които ги засягат, с изключение на категорично посочените със закон - член 120 от конституцията, и всеки жител има право на отбрана, когато са нарушени или застрашени негови права или законни ползи - член 56 от конституцията.
Простичко казано, в интервала на изключително състояние дейностите и актовете на изпълнителната власт остават без правосъден надзор, въпреки и в изключенията си Съдйската гилдия на Висш съдебен съвет да се е постарала да обхване някои от тях, само че надалеч от всички.
Дори и конституционно уреденото право на адвокатска отбрана остава в неспособност за осъществяване, защото юристът няма пред кого да я търси, в случай че съдът е прекратил активност.
Сиреч жителите и юридическите лица остават без отбрана на техните права и законни ползи, а
страната прекратява една от главните си функционалности.
Впрочем в случай че беше открит различен подобаващ метод за осъществяване дейностите на правосъдната власт, да вземем за пример посредством функциониращо електронно правораздаване (както се откри метод за осъществяване да вземем за пример на правото на обучение посредством електронна форма и лъчение по телевизия), нещата можеха да наподобяват рационални и пропорционални. Но да преустановяваш държавна власт посредством десезиране на съдилищата, които само могат да реализират надзор на функциониращата изпълнителна власт, при условия на оповестено изключително състояние, смятам не просто за незаконосъобразно, само че и за извънредно рисково, представляващо действителен разпад на държавността и отворена врата към произвол, чиито размери и обсег даже не желая да си представям.
В умозаключение, защото решението:
1. е взето отвън пълномощията на органа
2. без относимо правно съображение
3 . съставлява ограничения, които нямат характерностите на противоепидемични, а по-скоро на десезиране от предоставени по закон пълномощия
4. съставлява липса на правосъдна власт за интервала на изключително състояние
ще следва Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет неотложно да премисли решението си и да го анулира.
Същевременно смятам, че решението като незначително, тоест представляващо правно нищо заради наранено от значителните посочени нагоре пороци, не следва да се извършва, а съдилищата да продължат да реализират активността си при съблюдаване на противоепидемичните ограничения
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (529)
Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) постанови решения, с които най-общо прекратява разглеждането на всички каузи, като се изключи категорично упоменатите, за интервала на изключителното състояние.
Това стана на съображение на чл.16, ал.1 и член 30, алинея 5, т. 5 от Закона за правосъдната власт на нейно съвещание в неделя във връзка оповестеното от Народното събрание на 13 март изключително състояние по отношение на разпространяването на коронавирусната зараза (COVID-19) от 13 март до 13 април 2020 година
Всички заведени каузи се отсрочват за след оповестеното изключително състояние, не се образуват нови каузи, даже и да са постъпили претенции и бумаги, без изключенията. Забранява се достъп до правосъдните здания, в това число на магистрати и юристи, като се изключи дежурни съдии и страни по делата изключения. Изключенията пък най- общо касаят неотложни случаи, които
по никакъв метод не обгръщат отбрана на всички права и ползи на жителите
и юридическите лица, изключително на тези, които могат да бъдат наранени по време на изключително състояние.
По време на изключително състояние конституцията планува опция със закон да бъде краткотрайно лимитирано упражняването на обособени права на жителите като се изключи правата, планувани в член 28 (право на живот), 29 (забрана за подлагане на мъчения, принуждение, свирепост, оскърбление, медицински и други опити), 31, алинея 1 (всеки упрекнат има право на правосъден процес), 2 (забрана за наказание въз основа само на самопризнание) и 3 (презумпция за невиновност до доказване на противното), член 32, алинея 1 (неприкосновеност на персоналния живот) и член 37 (свобода на съвестта, мисълта и вероизповедание).
И защото изключително състояние се афишира при съответни условия и за реализиране на съответна цел, в тази ситуация по отношение на разрастващата се епидемя от COVID-19, всяко ограничаване на права следва да е съразмерно на задачата. Всичко останало ще е произвол.
Повторно прецизирам, рестриктивните мерки на права в интервал на изключително състояние се постановат със закон. А ограничения, свързани с зараза, се постановат със заповед на министъра на опазването на здравето по пълномощия, които черпи от Закона за здравето, тоест
ограниченията могат да бъдат само противоепидемични.
Ето за какво следва да се прави разграничаване сред права и ограничения, както и да се вземе поради, че ограничението на права не съставлява мярка, а мярката не може да лимитира права, в случай че ограничаването не е постановено със закон.
В този случай Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет е постановила решение най-общо за прекратяване активността на съдилищата у нас, като в известието на електронната си страница категорично е показала, че решенията представлявали мярка. С тях обаче, всъщност, лимитира права.
Както показах нагоре, пълномощия да постановява сходна мярка, обвързвана с противоепидемични ограничения, Висш съдебен съвет няма, такива по силата на Закона за здравето има министърът на опазването на здравето. Но това с компетентността и основанието, да кажем, че е дребният " проблем ". Големият, от позиция на държавността, е че с решението си Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет в действителност десезира правосъдната власт от осъществяване на пълномощия, предоставени й по конституция и закон, тоест от държавна власт - според член 8 от констиуцията " държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и правосъдна. ".
С други думи, в интервала на изключителното състояние държавната власт продължава да се осъществя посредством законодателните и изпълнителни органи, само че правосъдните преустановяват активността си.
Това е извънредно съществено и доста рисково състояние,
защото съдилищата реализират надзор за правда на актове и дейности на административните органи, а жителите и юридическите лица имат право за апелират всички административни актове, които ги засягат, с изключение на категорично посочените със закон - член 120 от конституцията, и всеки жител има право на отбрана, когато са нарушени или застрашени негови права или законни ползи - член 56 от конституцията.
Простичко казано, в интервала на изключително състояние дейностите и актовете на изпълнителната власт остават без правосъден надзор, въпреки и в изключенията си Съдйската гилдия на Висш съдебен съвет да се е постарала да обхване някои от тях, само че надалеч от всички.
Дори и конституционно уреденото право на адвокатска отбрана остава в неспособност за осъществяване, защото юристът няма пред кого да я търси, в случай че съдът е прекратил активност.
Сиреч жителите и юридическите лица остават без отбрана на техните права и законни ползи, а
страната прекратява една от главните си функционалности.
Впрочем в случай че беше открит различен подобаващ метод за осъществяване дейностите на правосъдната власт, да вземем за пример посредством функциониращо електронно правораздаване (както се откри метод за осъществяване да вземем за пример на правото на обучение посредством електронна форма и лъчение по телевизия), нещата можеха да наподобяват рационални и пропорционални. Но да преустановяваш държавна власт посредством десезиране на съдилищата, които само могат да реализират надзор на функциониращата изпълнителна власт, при условия на оповестено изключително състояние, смятам не просто за незаконосъобразно, само че и за извънредно рисково, представляващо действителен разпад на държавността и отворена врата към произвол, чиито размери и обсег даже не желая да си представям.
В умозаключение, защото решението:
1. е взето отвън пълномощията на органа
2. без относимо правно съображение
3 . съставлява ограничения, които нямат характерностите на противоепидемични, а по-скоро на десезиране от предоставени по закон пълномощия
4. съставлява липса на правосъдна власт за интервала на изключително състояние
ще следва Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет неотложно да премисли решението си и да го анулира.
Същевременно смятам, че решението като незначително, тоест представляващо правно нищо заради наранено от значителните посочени нагоре пороци, не следва да се извършва, а съдилищата да продължат да реализират активността си при съблюдаване на противоепидемичните ограничения
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (529)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ