НАП едва ли ще плати глобата за теча на личните данни
Грета Ганева е юрист. Водила е каузи по правата на индивида пред съда в Страсбург.
Националната организация за приходите (НАП) ще бъде санкционирана с 5,1 млн лв. за теча на персонални данни, разгласи персонално ръководителят на Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов.
Какво знаем до момента по отношение на дейностите на комисията?
Още на 21 август на електронната страница на институцията се появи информация, че на свое съвещание от 20 август КЗЛД разгледала резултатите от инспекцията, направена в Национална агенция за приходите във връзка на нарушаването на сигурността на персоналните данни, засегнало над 5 милиона български жители. Съобщава се, че с оглед констатациите, които е направил проверяващият екип на КЗЛД, комисията взела решение за налагане на корективна мярка по отношение на админа на персонални данни. Сочи се, че в избран период ще бъде формиран и връчен акт за определяне на административно нарушаване, осъществено от Национална агенция за приходите, както и че упованията им били съответното административно- наказателно произвеждане да завърши до 29 август 2019 година Лично ръководителят на Комисията разгласи тогава пред медиите, че производството ще приключи с наказателно разпореждане, като дори уточни и претекстовете за него.
Към днешна дата знаем, че фактически против Национална агенция за приходите е бил направен и формиран акт за определяне на административно нарушаване, който е връчен и в законоустановения тридневен период са постъпили възражения.
Знаем също, че в ранните часове на 29 август ръководителят на КЗЛД даде изявление пред Би Ти Ви, в което безусловно споделя:
" Пет милиона и 100 хиляди е плануванаъа и наложена от мен глоба. "
Какво значи всичко това?
Краткият отговор е, че в случай че Национална агенция за приходите апелира пред съд наказателното разпореждане, което занапред ще бъде направено и връчено, има всички шансове да успее. И това няма да е заради нова версия на " ние ги хващаме, вие ги пускате ", а заради позволен от комисията тежък недостатък във воденото от нея административно-наказателно произвеждане, който недостатък се разви пред очите на цялото общество.
Не се изискват специфични юридически познания, с цел да съобразиш, че няма по какъв начин наказващият орган да се произнесе обективно и заслужено какъв ще е изходът от производството, преди още то да е почнало, какъвто е актуалният случай. Самата комисия е показала в известието на уеб страницата си от 21 август, че " производството се образува със сформиране и връчване на акт за определяне на административно нарушаване ", и доколкото ни осведоми, че подобен ще бъде формиран и връчен до края на седмицата, то към оня миг производството към момента не е било формирано.
Същевременно комисията явно е взела решение да бъде формиран акт за определяне на административно нарушаване и то в избран от нея период. Няма подозрение, че част от комисията е и нейният ръководител, който според Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД) издава наказателното разпореждане, с което пък приключва административно-наказателното произвеждане.
С други думи, ръководителят, който управлява комисията, е взел участие:
1. в работата по разглеждане на констатациите от инспекцията,
2. във взимане на решение за формиране на административно-наказателно произвеждане посредством сформиране на акт за определяне на административно нарушение;
3. в постановяване на наказателното разпореждане.
Законът обаче не позволява длъжностно лице, което е взело участие в първите две дейности, да взе участие в последното.
И това не е инцидентно. Изисква го справедливостта, защото наказващият орган би трябвало да е нещо като самостоятелен съдия. Той би трябвало да вземе крайното решение въз основа на всички събрани доказателства по случая, с които се обясняват обстоятелствата по отношение на обективната истина; би трябвало да е дал опция на отбрана на нарушителя и да съобрази възраженията му, и едвам по-късно да постанови стимулирано наказателното разпореждане, с което да наложи глобата.
В случая ръководителят на КЗЛД не крие, само че даже някак пресилено ни осведоми от време на време по какъв начин взе участие интензивно в производството, във всичките му етапи. И даже още преди то да е почнало, дава изказвания по какъв начин ще приключи.
Това държание на ръководителя дава всички учредения да се смята, че при постановяване на наказателното разпореждане ще се касае за преднамереност, която правосъдният състав при положение на оборване елементарно ще установи служебно и без да е направено категорично несъгласие от Национална агенция за приходите в тази тенденция, защото общественото пространство беше задоволително наситено.
Впрочем, има и още един въпрос, обвързван с преднамереност, а точно
дали ръководителят на КЗЛД е измежду лицата, потърпевши от нарушаването, което ще глоби
и в случай че е по този начин, той не може да взе участие в производството по разглеждане на случая, защото законът го не разрешава.
Предубедеността на наказващият орган постоянно е съображение за анулация на наказателното разпореждане, без да е належащо да се преглежда всъщност дали е осъществено нарушаването или не.
Дали обаче ще има съд, който да може да прегледа случая,
в случай че Национална агенция за приходите предприеме дейности по обжалване? Защото правосъдният състав също не може да бъде лице, потърпевшо от нарушаването. Сиреч дали ще се откри български арбитър, който да не е измежду тези над пет милиона данъкоплатци, чиито персонални данни изтекоха от Национална агенция за приходите. Защото в случай че съдията се окаже измежду тях, ще е в същата догадка на преднамереност, заради заинтригуваност от изхода на делото, и не може да взе участие в разглеждането на делото, ще би трябвало самичък да се води.
Прогнозата ми е, че е доста евентуално да имаме казус, при който за първи път в историята на българското правораздаване ще се окаже, че няма или ще е доста мъчно да се откри арбитър, който да гледа делото и за който да не са налице учредения за отказ.
Нека забележим!
източник: https://www.dnevnik.bg
Националната организация за приходите (НАП) ще бъде санкционирана с 5,1 млн лв. за теча на персонални данни, разгласи персонално ръководителят на Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов.
Какво знаем до момента по отношение на дейностите на комисията?
Още на 21 август на електронната страница на институцията се появи информация, че на свое съвещание от 20 август КЗЛД разгледала резултатите от инспекцията, направена в Национална агенция за приходите във връзка на нарушаването на сигурността на персоналните данни, засегнало над 5 милиона български жители. Съобщава се, че с оглед констатациите, които е направил проверяващият екип на КЗЛД, комисията взела решение за налагане на корективна мярка по отношение на админа на персонални данни. Сочи се, че в избран период ще бъде формиран и връчен акт за определяне на административно нарушаване, осъществено от Национална агенция за приходите, както и че упованията им били съответното административно- наказателно произвеждане да завърши до 29 август 2019 година Лично ръководителят на Комисията разгласи тогава пред медиите, че производството ще приключи с наказателно разпореждане, като дори уточни и претекстовете за него.
Към днешна дата знаем, че фактически против Национална агенция за приходите е бил направен и формиран акт за определяне на административно нарушаване, който е връчен и в законоустановения тридневен период са постъпили възражения.
Знаем също, че в ранните часове на 29 август ръководителят на КЗЛД даде изявление пред Би Ти Ви, в което безусловно споделя:
" Пет милиона и 100 хиляди е плануванаъа и наложена от мен глоба. "
Какво значи всичко това?
Краткият отговор е, че в случай че Национална агенция за приходите апелира пред съд наказателното разпореждане, което занапред ще бъде направено и връчено, има всички шансове да успее. И това няма да е заради нова версия на " ние ги хващаме, вие ги пускате ", а заради позволен от комисията тежък недостатък във воденото от нея административно-наказателно произвеждане, който недостатък се разви пред очите на цялото общество.
Не се изискват специфични юридически познания, с цел да съобразиш, че няма по какъв начин наказващият орган да се произнесе обективно и заслужено какъв ще е изходът от производството, преди още то да е почнало, какъвто е актуалният случай. Самата комисия е показала в известието на уеб страницата си от 21 август, че " производството се образува със сформиране и връчване на акт за определяне на административно нарушаване ", и доколкото ни осведоми, че подобен ще бъде формиран и връчен до края на седмицата, то към оня миг производството към момента не е било формирано.
Същевременно комисията явно е взела решение да бъде формиран акт за определяне на административно нарушаване и то в избран от нея период. Няма подозрение, че част от комисията е и нейният ръководител, който според Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД) издава наказателното разпореждане, с което пък приключва административно-наказателното произвеждане.
С други думи, ръководителят, който управлява комисията, е взел участие:
1. в работата по разглеждане на констатациите от инспекцията,
2. във взимане на решение за формиране на административно-наказателно произвеждане посредством сформиране на акт за определяне на административно нарушение;
3. в постановяване на наказателното разпореждане.
Законът обаче не позволява длъжностно лице, което е взело участие в първите две дейности, да взе участие в последното.
И това не е инцидентно. Изисква го справедливостта, защото наказващият орган би трябвало да е нещо като самостоятелен съдия. Той би трябвало да вземе крайното решение въз основа на всички събрани доказателства по случая, с които се обясняват обстоятелствата по отношение на обективната истина; би трябвало да е дал опция на отбрана на нарушителя и да съобрази възраженията му, и едвам по-късно да постанови стимулирано наказателното разпореждане, с което да наложи глобата.
В случая ръководителят на КЗЛД не крие, само че даже някак пресилено ни осведоми от време на време по какъв начин взе участие интензивно в производството, във всичките му етапи. И даже още преди то да е почнало, дава изказвания по какъв начин ще приключи.
Това държание на ръководителя дава всички учредения да се смята, че при постановяване на наказателното разпореждане ще се касае за преднамереност, която правосъдният състав при положение на оборване елементарно ще установи служебно и без да е направено категорично несъгласие от Национална агенция за приходите в тази тенденция, защото общественото пространство беше задоволително наситено.
Впрочем, има и още един въпрос, обвързван с преднамереност, а точно
дали ръководителят на КЗЛД е измежду лицата, потърпевши от нарушаването, което ще глоби
и в случай че е по този начин, той не може да взе участие в производството по разглеждане на случая, защото законът го не разрешава.
Предубедеността на наказващият орган постоянно е съображение за анулация на наказателното разпореждане, без да е належащо да се преглежда всъщност дали е осъществено нарушаването или не.
Дали обаче ще има съд, който да може да прегледа случая,
в случай че Национална агенция за приходите предприеме дейности по обжалване? Защото правосъдният състав също не може да бъде лице, потърпевшо от нарушаването. Сиреч дали ще се откри български арбитър, който да не е измежду тези над пет милиона данъкоплатци, чиито персонални данни изтекоха от Национална агенция за приходите. Защото в случай че съдията се окаже измежду тях, ще е в същата догадка на преднамереност, заради заинтригуваност от изхода на делото, и не може да взе участие в разглеждането на делото, ще би трябвало самичък да се води.
Прогнозата ми е, че е доста евентуално да имаме казус, при който за първи път в историята на българското правораздаване ще се окаже, че няма или ще е доста мъчно да се откри арбитър, който да гледа делото и за който да не са налице учредения за отказ.
Нека забележим!
източник: https://www.dnevnik.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ