Голям процент от българите допускат тази грешка в речта си, а тя може да направи много лошо впечатление
Грешките в разговорната тирада са много постоянно срещани и доста по-допустими от тези в писмената, все пак има неточности, които въпреки да не са съдбовни, вършат неприятно усещане на събеседника ви.
" Ние ще ходиМЕ на коцерта, а вие? ", " ПравиМЕ годишен доклад разноските си " - чували сте сходни изрази, нали?
На пръв взор тази почтена неточност може много да подразни ухото на вашите слушатели и събеседници.
Как наподобява този проблем от научна позиция - езиковедския проблем с неправилнотопоставяне на -ме окончанието при глаголите от 1л мн. ч в първо и второ спрежение.
Така нареченото " мекане “ - говори-МЕ,пише-МЕ, прави-МЕ, е част от
особеностите на говора в западните елементи на страната ни. Този проблем е подбуден от обстоятелството, че в първо лице единение число в същия акцент се употребява окончанието -м,което също е в прорез с признатата лексикална норма. Например в западния акцент е допустимо да чуем – я, че одим, я че станем, донесем, кажем, вместо лексикално правилното - аз ще отида,аз ще стана, кажа, донеса.
Докато обратно във времето това речево изменение е считано за местна диалектна специфичност единствено на хората населяващи Западна България, през днешния ден този езиковедски проблем се е популяризира в устната тирада из цялата страна.
Езиковедски изследвания, които сочат, че огромен процент от българите употребяват окончанието -ме при сказуеми от 1 л м н.ч. в първо и второ спрежение .
Правилото
В книжовния език съществува предписание за -м и -ме окончанието на сказуеми
от 1л мн. ч в първо и второ спрежение,което гласи следното:
Ако в 1 л. е д.ч. глаголът приключва на -а или -я, т.е. е от 3то спрежение, то в 1 л. мн. ч. вярното му окончанието е -м (чета – четем; приказвам – говорим; вървя – ходим).
Ако в 1 л. е д.ч. глаголът приключва на -м, то в 1 л. мн. ч. окончанието му е
-ме (харесвам – харесваме; пътувам – пътуваме; подчинявам – покоряваме).
Изключение вършат доста малцина сказуеми като знам, дам и хапвам. Но техните форми за 1 л. м н.ч. са надлежно знаем, дадем и ядем, а не постоянно използваните знаеме, дадеме и ядеме.
" Ние ще ходиМЕ на коцерта, а вие? ", " ПравиМЕ годишен доклад разноските си " - чували сте сходни изрази, нали?
На пръв взор тази почтена неточност може много да подразни ухото на вашите слушатели и събеседници.
Как наподобява този проблем от научна позиция - езиковедския проблем с неправилнотопоставяне на -ме окончанието при глаголите от 1л мн. ч в първо и второ спрежение.
Така нареченото " мекане “ - говори-МЕ,пише-МЕ, прави-МЕ, е част от
особеностите на говора в западните елементи на страната ни. Този проблем е подбуден от обстоятелството, че в първо лице единение число в същия акцент се употребява окончанието -м,което също е в прорез с признатата лексикална норма. Например в западния акцент е допустимо да чуем – я, че одим, я че станем, донесем, кажем, вместо лексикално правилното - аз ще отида,аз ще стана, кажа, донеса.
Докато обратно във времето това речево изменение е считано за местна диалектна специфичност единствено на хората населяващи Западна България, през днешния ден този езиковедски проблем се е популяризира в устната тирада из цялата страна.
Езиковедски изследвания, които сочат, че огромен процент от българите употребяват окончанието -ме при сказуеми от 1 л м н.ч. в първо и второ спрежение .
Правилото
В книжовния език съществува предписание за -м и -ме окончанието на сказуеми
от 1л мн. ч в първо и второ спрежение,което гласи следното:
Ако в 1 л. е д.ч. глаголът приключва на -а или -я, т.е. е от 3то спрежение, то в 1 л. мн. ч. вярното му окончанието е -м (чета – четем; приказвам – говорим; вървя – ходим).
Ако в 1 л. е д.ч. глаголът приключва на -м, то в 1 л. мн. ч. окончанието му е
-ме (харесвам – харесваме; пътувам – пътуваме; подчинявам – покоряваме).
Изключение вършат доста малцина сказуеми като знам, дам и хапвам. Но техните форми за 1 л. м н.ч. са надлежно знаем, дадем и ядем, а не постоянно използваните знаеме, дадеме и ядеме.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ