Грешките, които превръщат децата в непознатиМного родители остават озадачени, когато

Грешките, които трансформират децата в непознати
Много родители остават озадачени, когато порасналите им деца спрат да им се обаждат и сведат контактите до най-малко. Често повода за това отчуждение се крие не в " неблагодарността " на децата, а в характерни модели на образование, прилагани години наред. Според психолози и специалисти по фамилни връзки, избрани наставнически неточности съвсем несъмнено водят до прочувствено разграничаване в зрелост.

Тези държания, въпреки и от време на време прикрити като " угриженост ", на процедура построяват стена сред поколенията.
Непрекъснатата рецензия и липса на емпатия
Един от най-сигурните способи да отблъснете детето си е то да пораства в атмосфера на непрекъсната рецензия и омаловажаване. Когато всяко изпитание е посрещнато с " можеше и по-добре " или се натъртва единствено на грешките, детето израства с ниско самочувствие и чувството, че е " невидимо ".

Според специалисти, неналичието на емпатия и прочувствена поддръжка кара детето да спре да споделя, с цел да се защищити. Този модел на " токсично родителство " води до подозрение в себе си и унищожава доверието в основата на връзката.
Авторитарен надзор
Родители, които разчитат на строги правила, санкции и надзор, без да демонстрират задоволително прочувствена угриженост, постоянно реализират противоположния на стремежи резултат. Този властнически жанр на образование може да докара до послушание в ранна възраст, само че в дълготраен проект провокира опозиция, борба и отчуждение.

Децата на прекомерно строги родители постоянно се научават да лъжат и манипулират, единствено с цел да избегнат наказване, вместо да изградят открити връзки. Те се дистанцират, тъй като родителят е възприеман повече като " командващ ", в сравнение с като непосредствен човек.
Емоционална операция
Използването на прочувствен шантаж е друга постоянно срещана неточност. Фрази като " Ако не направиш това, мама няма да те обича " или вменяването на виновност за неуспехите на родителя имат тежки последствия.

Този вид операция учи детето, че любовта е изискване, а не даденост. То се научава да се преценява не от любов, а от боязън да не загуби утвърждението на родителя. В зрелост това води до отбягване на контакт, защото всяко другарство се възприема като евентуален опит за операция.
Нарушаване на персоналните граници
Родители, които отхвърлят да признаят потребността на детето от персонално пространство – физическо и прочувствено – също рискуват отчуждение. Пренебрегването на персоналния живот, управлението на решенията и потискането на независимостта карат порасналото дете да потърси свободата си, като прекъсне връзките.
Емоционална отдалеченост и индиферентност
Обратната прекаленост на свръхконтрола – незаинтересованото родителство – е също толкоз разрушителна. Когато родителят е прочувствено неприветлив и дистанциран, детето пораства с чувството, че не е значимо.

Тези деца постоянно стават по-самостоятелни, само че като възрастни им е извънредно мъчно да основават здрави и дълбоки прочувствени връзки, в това число и с родителите си, които в никакъв случай не са ги научили по какъв начин да го вършат.