Грешката на Германия е, че пренесоха чувствата на благодарност към

...
Грешката на Германия е, че пренесоха чувствата на благодарност към
Коментари Харесай

Кристоф Хойсген*: Ако руското общество е нормално, то не може да се примири, че в негово име се извършват престъпления като в Буча

Грешката на Германия е, че придвижиха възприятията на признателност към Съюз на съветските социалистически републики и към Русия на Путин и неговия режим

Мемориал на жертвите на сталинизма и путинизма в Москва може да стане знак на това, че Русия е извлякла поучения от своята история, споделя известният посланик и анализатор

Интервю на Ярослав Шиман, „ Радио Свобода “

- Г-н Хойсген, светът в никакъв случай повече няма да бъде същият по-късно, което се случва в Украйна, но  дали силата ще надделее над правото, дали Путин може да върне часовника обратно - към политиката на великите сили от 19 век, или ще намерим мощ такива войнолюбци като Путин да бъдат сложени на мястото им?

- При канцлера Меркел ние, в Германия, направихме всичко допустимо да разгадаем спокойно обстановката с Украйна – през цялото време, още през 2014-15 година Путин обаче избра пътя на експанзията, пътя на военните закононарушения. Той направи избор в интерес на дейности, при които не можем да поддържаме естествени връзки с него и неговото държавно управление. Мащабното навлизане в Украйна значи, че този избор най-сетне е изработен от него, макар че могат да се напомнят по-ранни събития, най-много намесата на Кремъл във войната в Сирия на страната на режима на Асад. При тези условия не ни оставаше нищо друго с изключение на да създадем това, което на немски назоваваме Zeitenwende, т.е. исторически завой в региона на външната и отбранителната политика по отношение на Русия.
Струва ми се, че защото корените на политиката на Путин лежат в региона на непрекъснатите имперски желания, с цел да възстановява връзките със Запада, Русия би трябвало да премине през нормализиране на връзките със личното си минало. Да направи на национално равнище това, което обособени публични деятели и организации вършат в Русия от доста години, да вземем за пример Обществото " Мемориал ". В Германия след Втората международна война се организира Нюрнбергският развой, беше извършена целенасочена работа с популацията, с цел да знае и разбере какви закононарушения е направил нацисткият режим. Разбира се, не желая да върша директни аналогии, само че случилото се в Буча и други украински градове заслужава освен осъзнаване, само че и отменяне от страна на руснаците. В смисъл, че едно обикновено общество, една естествена страна не може да се помири, че в нейно име се правят сходни закононарушения. Ето за какво считам, че един мемориал на жертвите на сталинизма и путинизма в Москва би могъл да стане знак на това, че Русия е извлякла поучения от своята история. Някога в бъдещето, може би, даже по-скоро. Подобен на  паметника на жертвите на Холокоста, който се издига през днешния ден в центъра на Берлин.

- Носи ли  известна виновност Германия за това, че европейските страни тихомълком дълго време заиграваха с Кремъл, както и за днешните провокации – в частност, енергийната взаимозависимост от Русия, която Европа преодолява толкоз мъчно?

-  Тук се сблъскваме с историческия фактор. Както знаете Германия, нейната войска, която беше избила повече от 20 милиона руски жители, беше упрекната в колосални закононарушения, осъществени по време на Втората международна война.
Затова  нашата Ostpolitik, т.е. „ източна политика “, почнала още през далечната 1970 година е ориентирана към въстановяването на другарски връзки със страните, които станаха в средата на минали век жертви на нацистка експанзия. Друг значим миг: Русия през 80-те и 90-те години на 20 век одобри двете Германии да се обединят, от където произтече и възприятието на признателност на немското общество към Русия. 
Грешката, която ние направихме, се състои в това, че пренесохме тези наши усеща на признателност и благодарност към Съюз на съветските социалистически републики и към Русия на Путин и неговия режим. Ние проявихме доверчивост в нашите убеждения, че путиновият режим може да се впише в границите на една цивилизована политика, че можем с него да си сътрудничим, че можем да поддържаме взаимно преференциални търговско-икономически връзки и те биха могли да трансформират както режима, по този начин и цяла Русия. За тази своя доверчивост ние ще платим не дребна цена. 

-  За Германия в границите на Европейския съюз се приказва като за „ стопански колос и военно джудже “, промени ли си тази обстановка по отношение на войната в Украйна?

- В Германия дълго време съществуваше мощно публично предрешение към въоръжаването и изобщо към укрепването на армията. Първоначално аргументите бяха свързани с милитаристичното завещание и военни закононарушения на нацизма. А след това към това се добави и избрана ленност, недооценка на външните закани, отвращение да се излезе, както е съвременно да се споделя, от зоната на комфорта. В такива случаи „ прекатурвам “ аргумента: точно Германия, с нейния опит в диктатурата, би трябвало да укрепи отбраната си, с цел да се опълчи на новите диктатури и да помогне на техните жертви. Сега това е Украйна, която се опълчи на експанзията в толкоз увереност и в подобен мащаб, невиждани в Европа от времето на Втората международна война. 

- Как ще коментирате обстоятелството, че връзките на Германия с нейните източни съседи не постоянно са идилични. Наскоро в декларация на полското държавно управление, провокирала доста звук, се показва, че има намерение да упорства Германия да изплати репарации на Полша за вредите, породени на страната по време на Втората международна война...

- Е, сходни заявления би трябвало да се пренебрегват, тъй като това е извънредно въпрос на вътрешнополитически битки в самата Полша. Съжалявам, че в тази битка ръководещата партия „ Право и правдивост “ разпалва антигермански усеща и употребява сходна изразителност. Ясно е, че декларираните искания не се вписват в границите на настоящото интернационално право. Но аз съм оптимист и считам, че това е краткотрайно събитие, с Полша имаме положителни връзки от доста години, на равнище елементарни жители има доста образци за другарски връзки, смесени бракове и така нататък Моят 9-годишен наследник обича футбола и когато го попитах кой е обичаният му футболист, той отговори: „ Левандовски от Полша! “ Ние в действителност доста обичаме този футболист, той игра за „ Байерн Мюнхен “ дълги години. Но това е единствено един от образците.

- Наблюдавате ли антигермански настроения в други прилежащи страни?

- Няма мотив за съществено терзание. Мисля, че политиката на компромис, водена от Германия при Ангела Меркел, изигра огромна роля тук. Нашето държавно управление имаше предпочитание да договаря и не беше склонно да подценява или да се опълчва на каквито и да било възражения или опасения на нашите съседи. Независимо от историята, в демократичната политика е дълг на огромните и мощни страни да вземат поради ползите на по-малките страни. В противоположен случай е мъчно да се резервира мирът. Спомням си, че Хелмут Кол постоянно се вслушваше по европейските въпроси в препоръките на тогавашния министър-председател и външен министър на Люксембург. Това е значим урок за бъдещето - поддържане на баланс сред ползите на страни с друга политическа и икономическа " тежест ".

*Кристоф Хойсген e немски посланик, политик и ръководител на Мюнхенската конференция по сигурност.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР