Седмицата: Включиха ни на вибратор… Мииирно, строй се!
Грешка! Голяма неточност, както пееше Джанго Зе. За момент си помислехме, че президентът Румен Радев се е кротнал, даже когато отново е началник и на изпълнителната власт. Че си е прибрал юмрука вид политпартийна брадва на топло в новия петгодишен президентски мандат. И че ще го извади по-нататък, когато му опре ножа до кокала да взема решение какви ще ги прави след края на президентстването му. А до тогава единствено ще поддържа огъня с лека пукотевица от високо - от аероплан. Ама като от селскостопанска машина – с напръскване на невидима отрова, а не като от изтребител. И хоп, оказа се, че президентът Радев – от ден на ден и „ държавен министър председател “, единствено се е снишил, както пък все „ пееше “ един различен „ общественик “ – Бай Тошо му викахме, някои и Тато го зовяха.
И се разбърза Румен Радев напълно по военно му. С мииирно, строй се и преброй се! Не единствено към новия си длъжностен кабинет, дето фуражка до фуражка са подредени и единствено на места има по някой без зелени чорапи, но на философския принцип с изключението да се удостовери правилото. Преброяването настана с изхвърлянето на де що има назначено през предходните седем месеца, когато пък сякаш отрочето на президента, дето щеше да продължава смяната, която по този начин и не стартира, дружно с съдружните си „ приятели “, също развъртяха метлата, с цел да освободят място за личния си отпадък.
И си конструира Румен Радев сякаш щаб за решение на рецесиите, но съвсем боен щаб. Който взе „ на нож “ поголовно освен „ вражеската “ администрация, дето в действителност му разчистваше за втория мандат. А и самите му „ мандатоносители “ – тия дето го понесоха и го качиха по стълбите до Гербовата зала на „ Дондуков “ 2 и за първия, и за втория мандат. Сега същите – Българска социалистическа партия на Корнелия Нинова, и Политическа партия на просто Кирчо и Асен, бяха изритани надолу и по тези стъпала, и по техните им стълби на властта.
И внезапно всичко се оказа „ сякаш “. По-точно, по научно му – квази се оказа. Както го споделиха политолози, в България сега течала квази-военна интервенция по преодоляване на страната. Ма туй квази в тази ситуация с „ военната интервенция “ си е единствено за парлама, да не рече някой, че упрекват баш президента, че пали война.
Иначе всичко си е напълно квази и с „ новата “ власт на Румен Радев – отново сякаш служебна. Всичко си е „ сякаш “, „ лъже “, „ мнимо “, „ неистинско “, „ сякаш “, каквито са и смислите на нещо с туй „ квази “ начело. И ще бъдем не квази, а напълно същински излъгани, в случай че даже единствено за два месеца (до изборите) си помислим, че това квази служебно държавно управление ще ни „ оправи “ рецесиите.
Нищо сходно! Всъщност, както го рекоха отново политолози, би трябвало да се подготвим за „ една доста дълга рецесия с непрекъснати политически флуктуации. Туй пък флуктуация (вариране) ще да е нещо като равнището на река Дунав – нагоре-надолу, но по-често. Синоними са му съмнение, отклоняване, вибриране, осцилация, трептене.
И аууу, ей го на! От синоним на синоним, от дума на дума и от каузи на каузи на новата служебна власт, внезапно всичко излиза наяве баш като на Дунава след мъгла. ВКЛЮЧЕНИ съдебномедицинска експертиза НА ВИБРАТОР! Мииирно, строй се! Всеки да си го получи и предизборно, и следизборно туй „ устройство или апарат за предизвикателство на механични вибрации “. По-известно като „ трептящ продължен предмет, служител за самозадоволяване “. Но без пререждане, апелирам, че не иде тирада за туй механично самозадоволяване, а за онуй, като от времето отново на Тато, само че в „ по-държавнически “ и в „ по-партийнополитически “ смисъл, че то тогава страна и политика нямаше – имаше партия, една партия-майка, че и татко.
Та тогава, в непрекъснатите „ дефицити “ на соца, в непрекъснатите неналичия на всичко, се роди онуй „ самозадоволяване “. Примерно, като го няма даже и аленият пипер, да не приказваме за цветни тв приемници, дето се разиграваха по 2-3 бройки „ на лотария “ в работническите колективи, само че посредством заплащането им от „ печелившите “, то следва следното. Насади си чушки в двора, на балкона, дори и пред блока – позволено ти е, даже си свикан! Копай ги, поливай ги, отгледай ги до алено, набери си, изсуши ги, смели ги на червен пипер… и яж. От тогава е и извършването на покупки посредством самозадоволяване, само че на правилото – задоволи се с квото има. Тръгваш заран с празната торба примерно за лук, прибираш се с цялостна – но с пирони. Това е имало, туй са „ пуснали “, както му се викаше на имането.
Ей по този начин ще е и в този момент с чисто новите вибратори, дето ни ги включи квази кроткият и оправен президенто-премиер. Като излезеш примерно заран с кофа да си напазаруваш газ, ще би трябвало да си купиш цялостен „ Газпром “ – единствено него, от ден на ден проличава, отново ще ни го оферират в сякаш новия, сякаш диверсифициран магазин. Щото другият вид, съгласно новата власт, е да чакаме „ старите “ танкери на предходната власт, дето не се знае какъв брой са, къде са и дали въобще ги има.
В по-висшата – демократична форма въпреки всичко на квази вибрирането ни, несъмнено самозадоволяването ще тече на равнище парламентарни избори. Докато се стягаме за „ почтен избор “, какъвто по конституция една служебна власт точно би трябвало да обезпечи, ще се задоволяваме с новоовладяването от същата президентска власт на държавните, че и на политпартийните институции, както и с местенето по всички страни (според джоба им) на „ интернационалното състояние “. После (на 2 октомври т.г.) в действителност ще тръгнем с торбата на избори. И ще се върнем с нищо в нея, или с нещо напълно друго, от това което ни е било нужно, щото отново изборът ще е никакъв. То и пред блока няма по какъв начин да си посадим и да си отгледаме политици, че то и почва за такива не остана след самозадоволяването на Тато от едно време. Пробвахме и с импорт, само че и те не виреят – еле пък, когато по „ харвардски “ са се селектирали.
И по този начин с опразнените кошници в последно време и от „ бащинията “ в политпартийната система таман на президента Румен Радев ще стигнем до „ огромния недостиг “ във тип на голям вибратор. Когато непроменяемо политическата рецесия задълбочи така и така дълбоките стопански пробойни. И не инцидентно се твърди, че правните съветници в президентството към този момент търсели учредения за въвеждане на изключително състояние. Ама не за ковида, а за хаоса, дето все по-заразен го вършат. Та да може да си ни вибрират, да си ни самозадоволяват кой както си изиска. Е, не тъкмо всеки, че то вибраторът най-малко в идващите пет години се обрисува в квази мекия пестник на и постоянния президент, и изключителния министър председател Румен Радев да е.
И се разбърза Румен Радев напълно по военно му. С мииирно, строй се и преброй се! Не единствено към новия си длъжностен кабинет, дето фуражка до фуражка са подредени и единствено на места има по някой без зелени чорапи, но на философския принцип с изключението да се удостовери правилото. Преброяването настана с изхвърлянето на де що има назначено през предходните седем месеца, когато пък сякаш отрочето на президента, дето щеше да продължава смяната, която по този начин и не стартира, дружно с съдружните си „ приятели “, също развъртяха метлата, с цел да освободят място за личния си отпадък.
И си конструира Румен Радев сякаш щаб за решение на рецесиите, но съвсем боен щаб. Който взе „ на нож “ поголовно освен „ вражеската “ администрация, дето в действителност му разчистваше за втория мандат. А и самите му „ мандатоносители “ – тия дето го понесоха и го качиха по стълбите до Гербовата зала на „ Дондуков “ 2 и за първия, и за втория мандат. Сега същите – Българска социалистическа партия на Корнелия Нинова, и Политическа партия на просто Кирчо и Асен, бяха изритани надолу и по тези стъпала, и по техните им стълби на властта.
И внезапно всичко се оказа „ сякаш “. По-точно, по научно му – квази се оказа. Както го споделиха политолози, в България сега течала квази-военна интервенция по преодоляване на страната. Ма туй квази в тази ситуация с „ военната интервенция “ си е единствено за парлама, да не рече някой, че упрекват баш президента, че пали война.
Иначе всичко си е напълно квази и с „ новата “ власт на Румен Радев – отново сякаш служебна. Всичко си е „ сякаш “, „ лъже “, „ мнимо “, „ неистинско “, „ сякаш “, каквито са и смислите на нещо с туй „ квази “ начело. И ще бъдем не квази, а напълно същински излъгани, в случай че даже единствено за два месеца (до изборите) си помислим, че това квази служебно държавно управление ще ни „ оправи “ рецесиите.
Нищо сходно! Всъщност, както го рекоха отново политолози, би трябвало да се подготвим за „ една доста дълга рецесия с непрекъснати политически флуктуации. Туй пък флуктуация (вариране) ще да е нещо като равнището на река Дунав – нагоре-надолу, но по-често. Синоними са му съмнение, отклоняване, вибриране, осцилация, трептене.
И аууу, ей го на! От синоним на синоним, от дума на дума и от каузи на каузи на новата служебна власт, внезапно всичко излиза наяве баш като на Дунава след мъгла. ВКЛЮЧЕНИ съдебномедицинска експертиза НА ВИБРАТОР! Мииирно, строй се! Всеки да си го получи и предизборно, и следизборно туй „ устройство или апарат за предизвикателство на механични вибрации “. По-известно като „ трептящ продължен предмет, служител за самозадоволяване “. Но без пререждане, апелирам, че не иде тирада за туй механично самозадоволяване, а за онуй, като от времето отново на Тато, само че в „ по-държавнически “ и в „ по-партийнополитически “ смисъл, че то тогава страна и политика нямаше – имаше партия, една партия-майка, че и татко.
Та тогава, в непрекъснатите „ дефицити “ на соца, в непрекъснатите неналичия на всичко, се роди онуй „ самозадоволяване “. Примерно, като го няма даже и аленият пипер, да не приказваме за цветни тв приемници, дето се разиграваха по 2-3 бройки „ на лотария “ в работническите колективи, само че посредством заплащането им от „ печелившите “, то следва следното. Насади си чушки в двора, на балкона, дори и пред блока – позволено ти е, даже си свикан! Копай ги, поливай ги, отгледай ги до алено, набери си, изсуши ги, смели ги на червен пипер… и яж. От тогава е и извършването на покупки посредством самозадоволяване, само че на правилото – задоволи се с квото има. Тръгваш заран с празната торба примерно за лук, прибираш се с цялостна – но с пирони. Това е имало, туй са „ пуснали “, както му се викаше на имането.
Ей по този начин ще е и в този момент с чисто новите вибратори, дето ни ги включи квази кроткият и оправен президенто-премиер. Като излезеш примерно заран с кофа да си напазаруваш газ, ще би трябвало да си купиш цялостен „ Газпром “ – единствено него, от ден на ден проличава, отново ще ни го оферират в сякаш новия, сякаш диверсифициран магазин. Щото другият вид, съгласно новата власт, е да чакаме „ старите “ танкери на предходната власт, дето не се знае какъв брой са, къде са и дали въобще ги има.
В по-висшата – демократична форма въпреки всичко на квази вибрирането ни, несъмнено самозадоволяването ще тече на равнище парламентарни избори. Докато се стягаме за „ почтен избор “, какъвто по конституция една служебна власт точно би трябвало да обезпечи, ще се задоволяваме с новоовладяването от същата президентска власт на държавните, че и на политпартийните институции, както и с местенето по всички страни (според джоба им) на „ интернационалното състояние “. После (на 2 октомври т.г.) в действителност ще тръгнем с торбата на избори. И ще се върнем с нищо в нея, или с нещо напълно друго, от това което ни е било нужно, щото отново изборът ще е никакъв. То и пред блока няма по какъв начин да си посадим и да си отгледаме политици, че то и почва за такива не остана след самозадоволяването на Тато от едно време. Пробвахме и с импорт, само че и те не виреят – еле пък, когато по „ харвардски “ са се селектирали.
И по този начин с опразнените кошници в последно време и от „ бащинията “ в политпартийната система таман на президента Румен Радев ще стигнем до „ огромния недостиг “ във тип на голям вибратор. Когато непроменяемо политическата рецесия задълбочи така и така дълбоките стопански пробойни. И не инцидентно се твърди, че правните съветници в президентството към този момент търсели учредения за въвеждане на изключително състояние. Ама не за ковида, а за хаоса, дето все по-заразен го вършат. Та да може да си ни вибрират, да си ни самозадоволяват кой както си изиска. Е, не тъкмо всеки, че то вибраторът най-малко в идващите пет години се обрисува в квази мекия пестник на и постоянния президент, и изключителния министър председател Румен Радев да е.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ