Заради САЩ и Китай Гренландия се замисли за бъдещето
Гренландия не е привикнала да е център на вниманието, до момента в който американският президент не изиска да я купи и не аргументи дипломатическо напрежение сред Дания и Съединените щати. Макар за Копенхаген концепцията да е неуместна, въпреки всичко се стигна до решението да бъде отворено консулство на острова тази година за пръв път от 1953 година насам.
Това се случи в миг, когато и Китай демонстрира интерес към по-близки стопански връзки с острова. Какво значи това внимание и какви последствия ще има за стопанската система и за придвижването за самостоятелност на най-големия (след Австралия) остров на света изяснява Би Би Си.
Най-слабо обитаемата територия в света (с население 56 хиляди души) е ситуирана главно в Полярния кръг и три четвърти от нея са с непрекъсната ледена завивка. Една трета от хората живеят в столицата Нуук, а до другите крайбрежни градове не стигат пътища - до тях би трябвало или да се лети, или да се стигне с лодка, а това постоянно е невероятно през зимата. Гренландия е самостоятелна територия на Дания, от която става част през 1814 година Парламентът в Копенхаген управлява външната ѝ политика, а личният ѝ законодателен орган се занимава с вътрешните проблеми. Гренландската стопанска система зависи от две неща - лов на риба и годишен грант от датското държавно управление.
Две аргументи
Според коментатори аргументите Съединени американски щати и Китай да гледат към Гренландия в този момент са две - икономическа и стратегическа. И двете са свързани с климатичните промени, написа Би Би Си.
Залежи от редки земни метали в огромни количества като неодим, празеодим, диспрозий и тербий, употребявани в изработката на телефони, компютри и електрически автомобили, се срещат на острова, има и желязна руда, платина. Освен това Гренландия се намира сред Северна Америка, Европа и Русия.
Климатичните промени допускат по-лесен достъп до тези минерали и повече благоприятни условия за мореплаване на товарни и военноморски съдове. Датският геолог Миник Росинг предизвестява, че даже при размразяване на ледовете дългите арктически зими лимитират минното дело и би лишило доста време нова мина да стартира активност. Според него " минералите са дребна част " от обяснението за какво Съединени американски щати се интересуват; евентуално по-важни са стратегическите аргументи, " те просто желаят да участват ".
© Associated Press
" Да не се продаваме "
Датското държавно управление отхвърля да разяснява, само че опозиционният народен представител в Копенхаген е изразил безпокойствие, че американското консулство в Гренландия ще усили апелите за самостоятелност на Гренландия. Анкетите не са еднопосочни - те правят оценка каузи на гренландците, които желаят обособяване, сред 64 и 38%, отбелязва Би Би Си. Есперсен, който е от крайнодясната Датска национална партия, счита, че американците наливат масло в огъня; " желаят да са подготвени, когато Гренландия разгласи самостоятелност ".
Според него и Китай може да основава проблеми на острова и, наподобява, датските управляващи са съгласни, откакто през 2017 година се съгласиха да построят две нови летища в Гренландия, вместо договорката да бъде предоставена на китайска компания.
" Притеснявам се от (бъдещото консулство на САЩ), тъй като евентуално ще има повече американски дипломати, в сравнение с е нашият личен състав във външнополитическата работа ", споделя депутатът в Копенгахен Ая Кемниц Ларсен от гренландската " Инуит атакатигилит " ( " Народна общественост " ), която желае самостоятелност. Според Ларсен американското наличие може да стане прекомерно преобладаващо. Тя декларира, че независимостта е дълготрайната ѝ цел, само че няма да стане бързо, а не трябва и гренландците да се продават, " дали ще е на Съединени американски щати или Китай ", с цел да се измъкнат от датското кралство. " Това не е самостоятелност. "
И съгласно датския икономист Уфе Палудан американските или китайските вложения биха имали " голям дестабилизиращ резултат " върху гренландското общество.
Това се случи в миг, когато и Китай демонстрира интерес към по-близки стопански връзки с острова. Какво значи това внимание и какви последствия ще има за стопанската система и за придвижването за самостоятелност на най-големия (след Австралия) остров на света изяснява Би Би Си.
Най-слабо обитаемата територия в света (с население 56 хиляди души) е ситуирана главно в Полярния кръг и три четвърти от нея са с непрекъсната ледена завивка. Една трета от хората живеят в столицата Нуук, а до другите крайбрежни градове не стигат пътища - до тях би трябвало или да се лети, или да се стигне с лодка, а това постоянно е невероятно през зимата. Гренландия е самостоятелна територия на Дания, от която става част през 1814 година Парламентът в Копенхаген управлява външната ѝ политика, а личният ѝ законодателен орган се занимава с вътрешните проблеми. Гренландската стопанска система зависи от две неща - лов на риба и годишен грант от датското държавно управление.
Две аргументи
Според коментатори аргументите Съединени американски щати и Китай да гледат към Гренландия в този момент са две - икономическа и стратегическа. И двете са свързани с климатичните промени, написа Би Би Си.
Залежи от редки земни метали в огромни количества като неодим, празеодим, диспрозий и тербий, употребявани в изработката на телефони, компютри и електрически автомобили, се срещат на острова, има и желязна руда, платина. Освен това Гренландия се намира сред Северна Америка, Европа и Русия.
Климатичните промени допускат по-лесен достъп до тези минерали и повече благоприятни условия за мореплаване на товарни и военноморски съдове. Датският геолог Миник Росинг предизвестява, че даже при размразяване на ледовете дългите арктически зими лимитират минното дело и би лишило доста време нова мина да стартира активност. Според него " минералите са дребна част " от обяснението за какво Съединени американски щати се интересуват; евентуално по-важни са стратегическите аргументи, " те просто желаят да участват ".
© Associated Press
" Да не се продаваме "
Датското държавно управление отхвърля да разяснява, само че опозиционният народен представител в Копенхаген е изразил безпокойствие, че американското консулство в Гренландия ще усили апелите за самостоятелност на Гренландия. Анкетите не са еднопосочни - те правят оценка каузи на гренландците, които желаят обособяване, сред 64 и 38%, отбелязва Би Би Си. Есперсен, който е от крайнодясната Датска национална партия, счита, че американците наливат масло в огъня; " желаят да са подготвени, когато Гренландия разгласи самостоятелност ".
Според него и Китай може да основава проблеми на острова и, наподобява, датските управляващи са съгласни, откакто през 2017 година се съгласиха да построят две нови летища в Гренландия, вместо договорката да бъде предоставена на китайска компания.
" Притеснявам се от (бъдещото консулство на САЩ), тъй като евентуално ще има повече американски дипломати, в сравнение с е нашият личен състав във външнополитическата работа ", споделя депутатът в Копенгахен Ая Кемниц Ларсен от гренландската " Инуит атакатигилит " ( " Народна общественост " ), която желае самостоятелност. Според Ларсен американското наличие може да стане прекомерно преобладаващо. Тя декларира, че независимостта е дълготрайната ѝ цел, само че няма да стане бързо, а не трябва и гренландците да се продават, " дали ще е на Съединени американски щати или Китай ", с цел да се измъкнат от датското кралство. " Това не е самостоятелност. "
И съгласно датския икономист Уфе Палудан американските или китайските вложения биха имали " голям дестабилизиращ резултат " върху гренландското общество.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ