Кой топи ледниците на Гренландия?
Гренландия е най-голямата маса лед в северното полукълбо, покриваща повърхност към седем пъти територията на Обединеното кралство и достигаща до 3 километра дебелина. Това значи, че междинното равнище на морското ниво по целия свят ще се повиши с почти 7 метра в случай че всичкия лед на острова се разтопи. Понастоящем ледът на Гренландия прибавя едвам 1 мм годишно към нарастването на междинното световно равнище на океаните.
Топенето на ледниковия пласт на острова може да се форсира и паралелно с това равнищата на океаните да се покачат доста повече, в сравнение с се предполагаше до този миг. На това мнение е проф. Мартин Трантер от Университета в Бристъл.
Според откривателите на Гренландия, стоплянето на климата окуражава водораслите да порастват по повърхността на острова, което води до нейното потъмняване. В съпоставяне с чистия бял сняг, тъмният, обраснал с водорасли, сняг гълтам доста повече слънчева радиация, като по този метод се топи в пъти по-бързо. Белият сняг отразява до 90% от слънчевата лъчи, до момента в който потъмнелият сняг отразява единствено към 35%, а в някой случай единствено 1% (при най-затъмнените участъци).
„ Когато летяхме с хеликоптер над острова, първото ми усещане беше, че снегът наоколо до крайбрежието е изненадващо сив, да не кажа замърсен. “, сподели екипът от откриватели на острова.
Водораслите, растящи на ледниците на острова, са видяни за пръв път преди повече от век, само че тяхното влияние остава подценено. Само през последните няколко години учените започнаха да изследват по какъв начин тези дребни растения биха могли да повлияят на топенето на ледниците.
В момента на острова се прави петгодишен проучвателен план, воден от Обединеното кралство, чиято цел е да изследва другите типове водорасли, по какъв метод се популяризират и защо време. След това получената информация ще бъде вкарана в базата данни, като по този метод компютърните предвиждания за бъдещето повишаване на морското ниво ще бъдат усъвършенствани.
Засега се счита, че в най-лошият случай морското ниво ще се повиши с 98 см до края на века.
През последните 20 години Гренландия изгуби извънредно доста лед, като даже снеговалежите през зимата не могат да компенсират загубата. „ Това е смяна в естественото равновесие. “, споделят откривателите.
В допълнение, по-ранни изследвания открили, че известна част от ледения лист на острова е покрита с голям брой, доведени от вятъра, прахуляк и сажди – в резултат на канадските прерийни пожари и индустриалните планове на Китай, Америка и Европа. Това също способства към потъмняването на снега, което е извънредно нежелателен резултат.
Междувременно различен фактор, който може да докара до разтопяването на ледниците на огромния остров, бе разпознат от австрийски член на изследователския екип, Стефан Хофер, докторант в Бристъл.
В обява, неотдавна оповестена в Science Advances, той проучва сателитните изображения на Земята. Оттам излиза наяве, че през последните 20 години е имало 15% спад в покритието на облаците над Гренландия през летните месеци.
„ Когато кажем, че ледниковият лист се топи, нямаме поради, че всичко ще се разтопи в границите на идващото десетилетие или идващите 100 години или даже идващите 1000, само че не всичко би трябвало да се разтопи, с цел да пострадат милиони хора. Само малко количество би трябвало да се стопи, с цел да пострадат хиляди от крайбрежните общности по света. “
Ето за какво Гренландия, въпреки и отдалечена, е фокус на голям брой проучвания и за в бъдеще се надяваме да намерим решение на задаващия се проблем.
Топенето на ледниковия пласт на острова може да се форсира и паралелно с това равнищата на океаните да се покачат доста повече, в сравнение с се предполагаше до този миг. На това мнение е проф. Мартин Трантер от Университета в Бристъл.
Според откривателите на Гренландия, стоплянето на климата окуражава водораслите да порастват по повърхността на острова, което води до нейното потъмняване. В съпоставяне с чистия бял сняг, тъмният, обраснал с водорасли, сняг гълтам доста повече слънчева радиация, като по този метод се топи в пъти по-бързо. Белият сняг отразява до 90% от слънчевата лъчи, до момента в който потъмнелият сняг отразява единствено към 35%, а в някой случай единствено 1% (при най-затъмнените участъци).
„ Когато летяхме с хеликоптер над острова, първото ми усещане беше, че снегът наоколо до крайбрежието е изненадващо сив, да не кажа замърсен. “, сподели екипът от откриватели на острова.
Водораслите, растящи на ледниците на острова, са видяни за пръв път преди повече от век, само че тяхното влияние остава подценено. Само през последните няколко години учените започнаха да изследват по какъв начин тези дребни растения биха могли да повлияят на топенето на ледниците.
В момента на острова се прави петгодишен проучвателен план, воден от Обединеното кралство, чиято цел е да изследва другите типове водорасли, по какъв метод се популяризират и защо време. След това получената информация ще бъде вкарана в базата данни, като по този метод компютърните предвиждания за бъдещето повишаване на морското ниво ще бъдат усъвършенствани.
Засега се счита, че в най-лошият случай морското ниво ще се повиши с 98 см до края на века.
През последните 20 години Гренландия изгуби извънредно доста лед, като даже снеговалежите през зимата не могат да компенсират загубата. „ Това е смяна в естественото равновесие. “, споделят откривателите.
В допълнение, по-ранни изследвания открили, че известна част от ледения лист на острова е покрита с голям брой, доведени от вятъра, прахуляк и сажди – в резултат на канадските прерийни пожари и индустриалните планове на Китай, Америка и Европа. Това също способства към потъмняването на снега, което е извънредно нежелателен резултат.
Междувременно различен фактор, който може да докара до разтопяването на ледниците на огромния остров, бе разпознат от австрийски член на изследователския екип, Стефан Хофер, докторант в Бристъл.
В обява, неотдавна оповестена в Science Advances, той проучва сателитните изображения на Земята. Оттам излиза наяве, че през последните 20 години е имало 15% спад в покритието на облаците над Гренландия през летните месеци.
„ Когато кажем, че ледниковият лист се топи, нямаме поради, че всичко ще се разтопи в границите на идващото десетилетие или идващите 100 години или даже идващите 1000, само че не всичко би трябвало да се разтопи, с цел да пострадат милиони хора. Само малко количество би трябвало да се стопи, с цел да пострадат хиляди от крайбрежните общности по света. “
Ето за какво Гренландия, въпреки и отдалечена, е фокус на голям брой проучвания и за в бъдеще се надяваме да намерим решение на задаващия се проблем.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ