![[Greenleaf Music] Дони Макаслин е на сцената от дете, от](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3066700.jpg)
Посланик на мира
[Greenleaf Music] Дони Макаслин е на сцената от дете, от години е известна фигура в джаза и е номиниран три пъти за " Грами ".
През последните години името му се свързва най-често с това на Дейвид Боуи. Макаслин и квартетът му свирят в песента Sue (In The Season of Crime) през 2014 година и във финалния албум на актьора – Blackstar (2016). Преди да работи с тях, той ги гледа тайно онлайн в Ню Йорк, а след това музикантите подписват контракти да не разкриват нищо пред никого по време на записите. По време на целия развой Боуи се бори с раковото заболяване, което докара до гибелта му на 10 януари 2016 година, единствено два дни след появяването на албума. За всички до него в студиото положението му е било отворена загадка.
Приносът му е огромен – в случай че преслушате разтварящите границите на джаза албуми Beyond Now и Casting For Gravity, ще разберете какъв брой доста от Дони е в последните планове на Боуи. Двамата работят дружно и по мюзикъла Lazarus.
Макаслин идва в България за присъединяване си Plovdiv Jazz Fest на 2 ноември в Дом на културата " Борис Христов ".
Роден сте в музикално семейство и сте обвързван с джаза още от дете. В какъв миг започнахте да се отваряте и към други жанрове?
Може би в тийнейджърските ми години. Градът, в който съм роден, Санта Клара в Калифорния, е извънредно мултикултурен – тъй че от дребен съм привикнал с латиноамериканската музика, с арендбито и фънка. Имах достъп до доста и, то друга, музика, даже и в останалото време да съм изучавал Дюк Елингтън и по-авангардни композитори.
В момента в киното полемиката към насилието върху дами е извънредно настояща тематика. Можете ли да извършите съпоставяне с това, което сте следили в музикалната промишленост?
За благополучие в джаза сме по-изолирани от това, което се случва на по-комерсиално равнище – да вземем за пример работа с продуценти и мениджъри, които да извиват ръцете на музикантите или да се възползват от ситуацията си. Ако би трябвало да приказвам напълно от моя опит, не съм ставал очевидец на закани, не съм чувал някой да опише травматична история като тези, които излизат нескрито сега. Но сигурно дамите в джаза носят двойна тежест, тъй като във времето това е извънредно доминирана от мъжете сцена. При всички положения в този момент тя е доста по-приемаща – сега има дами в безусловно всяка област в музиката. Мария Шнайдер да вземем за пример е едно от най-влиятелните имена в жанра, около нея и стартира запознанството ми с Дейвид Боуи.
Трябва ли хората на изкуството да са повече политически ангажирани?
Абсолютно! Всичко, което се случва, изисква все по-голяма ангажираност и потребност да заявиш позицията си. Имаме за президент човек, който изявява расистки и женомразки послания – за това няма опрощение, това изисква реакция от всеки. Като че ли има малко по-друга атмосфера в Европа. Сега съм в Сент Етиен, Франция, и имам възприятието, че Европа е много по-напред като изкуство и мислене за изкуството. Разбира се, виждам, че политически тук също има доста проблеми. Един от огромните парадокси за мен е, че страните, които са колонизирали и дестабилизирали региони, в този момент не желаят да поемат отговорност и да одобряват нуждаещите се от помощ.
Покрай " Камшичен удар ", La La Land, биографичните филми за Майлс Дейвис и Чет Бейкър джазът има по -често наличие в поп културата. Помага ли това за построяването на нов а публика ?
Трудно ми е да преценява, само че постоянно мисля дали това е по този начин. Със сигурност това способства за доста по-голяма гласност, само че дали в действителност се отразява на самата аудитория? Все отново не всеки, който реши да ревизира музиката, ще си купи билет за концерт.
Казвали сте, че когато сте започвал да работите с Дейвид Боуи, не сте познавали кариерата му оттатък шлагерите. Но в действителност оказа помощ ли ви това да го възприемате като просто музикант в студиото вместо като легенда, за която би трябвало да работите?
Донякъде, само че е мъчно може да избягаш от " Това е Дейвид Боуи! " момента. Това, което в действителност оказа помощ, бяха извънредно ясните му хрумвания. Той просто искаше да се фокусираме върху музиката. Не искаше да пресъздадем нещо друго, а да свирим по този начин, както свирим по принцип. Той оценяваше самостоятелния метод на всеки от нас. Работата по Blackstar беше доста надълбоко преживяване.
В последната ария от финалния му албум се пее " Seeing more and feeling less / Saying no but meaning yes / This is all I ever meant / That`s the message that I sent " *. А какво е посланието на вашата музика ?
Не съм се замислял до момента, само че... обич, състрадание, примирение, да отведа слушателя на странствуване, което да има своята мрачна страна, само че и да може да носи разтуха.
Ако би трябвало да изберете типичен джаз албум, който по някакъв метод разяснява сегашното, кой бихте предложили?
Хм, може би A Love Supreme на Джон Колтрейн. Този албум изцяло промени живота ми, импровизациите в него са велики. Да го слушаш може да бъде духовно прекарване, може да промени живота ти.
Квартетът на Дони Макаслин ще излезе на сцената на Дом на културата " Борис Христов " на 2 ноември от 20:00 ч. Plovdiv Jazz Fest стартира на 1 ноември и приключва на 4 ноември. Другите участващи са Джейсън Моран Бенд, Хилда Казасян (1 ноември), " Христо Йоцов план " (2 ноември), " Антони Дончев план ", общ план на Стефан Вълдобрев, Свилен Ноев, Орлин Павлов, Павел Терзийски и " Октет Пловдив ", Alexandroff Ragtime Band (3 ноември), " Джошуа Редман трио " (4 ноември). Всички елементи към събитието на plovdivjazzfest.com
* " Да виждам повече и да усещам по-малко / Да споделям не, само че да имам поради да / Това е всичко, което желаех да кажа / Това е посланието, което изпратих "
През последните години името му се свързва най-често с това на Дейвид Боуи. Макаслин и квартетът му свирят в песента Sue (In The Season of Crime) през 2014 година и във финалния албум на актьора – Blackstar (2016). Преди да работи с тях, той ги гледа тайно онлайн в Ню Йорк, а след това музикантите подписват контракти да не разкриват нищо пред никого по време на записите. По време на целия развой Боуи се бори с раковото заболяване, което докара до гибелта му на 10 януари 2016 година, единствено два дни след появяването на албума. За всички до него в студиото положението му е било отворена загадка.
Приносът му е огромен – в случай че преслушате разтварящите границите на джаза албуми Beyond Now и Casting For Gravity, ще разберете какъв брой доста от Дони е в последните планове на Боуи. Двамата работят дружно и по мюзикъла Lazarus.
Макаслин идва в България за присъединяване си Plovdiv Jazz Fest на 2 ноември в Дом на културата " Борис Христов ".
Роден сте в музикално семейство и сте обвързван с джаза още от дете. В какъв миг започнахте да се отваряте и към други жанрове?
Може би в тийнейджърските ми години. Градът, в който съм роден, Санта Клара в Калифорния, е извънредно мултикултурен – тъй че от дребен съм привикнал с латиноамериканската музика, с арендбито и фънка. Имах достъп до доста и, то друга, музика, даже и в останалото време да съм изучавал Дюк Елингтън и по-авангардни композитори.
В момента в киното полемиката към насилието върху дами е извънредно настояща тематика. Можете ли да извършите съпоставяне с това, което сте следили в музикалната промишленост?
За благополучие в джаза сме по-изолирани от това, което се случва на по-комерсиално равнище – да вземем за пример работа с продуценти и мениджъри, които да извиват ръцете на музикантите или да се възползват от ситуацията си. Ако би трябвало да приказвам напълно от моя опит, не съм ставал очевидец на закани, не съм чувал някой да опише травматична история като тези, които излизат нескрито сега. Но сигурно дамите в джаза носят двойна тежест, тъй като във времето това е извънредно доминирана от мъжете сцена. При всички положения в този момент тя е доста по-приемаща – сега има дами в безусловно всяка област в музиката. Мария Шнайдер да вземем за пример е едно от най-влиятелните имена в жанра, около нея и стартира запознанството ми с Дейвид Боуи.
Трябва ли хората на изкуството да са повече политически ангажирани?
Абсолютно! Всичко, което се случва, изисква все по-голяма ангажираност и потребност да заявиш позицията си. Имаме за президент човек, който изявява расистки и женомразки послания – за това няма опрощение, това изисква реакция от всеки. Като че ли има малко по-друга атмосфера в Европа. Сега съм в Сент Етиен, Франция, и имам възприятието, че Европа е много по-напред като изкуство и мислене за изкуството. Разбира се, виждам, че политически тук също има доста проблеми. Един от огромните парадокси за мен е, че страните, които са колонизирали и дестабилизирали региони, в този момент не желаят да поемат отговорност и да одобряват нуждаещите се от помощ.
Покрай " Камшичен удар ", La La Land, биографичните филми за Майлс Дейвис и Чет Бейкър джазът има по -често наличие в поп културата. Помага ли това за построяването на нов а публика ?
Трудно ми е да преценява, само че постоянно мисля дали това е по този начин. Със сигурност това способства за доста по-голяма гласност, само че дали в действителност се отразява на самата аудитория? Все отново не всеки, който реши да ревизира музиката, ще си купи билет за концерт.
Казвали сте, че когато сте започвал да работите с Дейвид Боуи, не сте познавали кариерата му оттатък шлагерите. Но в действителност оказа помощ ли ви това да го възприемате като просто музикант в студиото вместо като легенда, за която би трябвало да работите?
Донякъде, само че е мъчно може да избягаш от " Това е Дейвид Боуи! " момента. Това, което в действителност оказа помощ, бяха извънредно ясните му хрумвания. Той просто искаше да се фокусираме върху музиката. Не искаше да пресъздадем нещо друго, а да свирим по този начин, както свирим по принцип. Той оценяваше самостоятелния метод на всеки от нас. Работата по Blackstar беше доста надълбоко преживяване.
В последната ария от финалния му албум се пее " Seeing more and feeling less / Saying no but meaning yes / This is all I ever meant / That`s the message that I sent " *. А какво е посланието на вашата музика ?
Не съм се замислял до момента, само че... обич, състрадание, примирение, да отведа слушателя на странствуване, което да има своята мрачна страна, само че и да може да носи разтуха.
Ако би трябвало да изберете типичен джаз албум, който по някакъв метод разяснява сегашното, кой бихте предложили?
Хм, може би A Love Supreme на Джон Колтрейн. Този албум изцяло промени живота ми, импровизациите в него са велики. Да го слушаш може да бъде духовно прекарване, може да промени живота ти.
Квартетът на Дони Макаслин ще излезе на сцената на Дом на културата " Борис Христов " на 2 ноември от 20:00 ч. Plovdiv Jazz Fest стартира на 1 ноември и приключва на 4 ноември. Другите участващи са Джейсън Моран Бенд, Хилда Казасян (1 ноември), " Христо Йоцов план " (2 ноември), " Антони Дончев план ", общ план на Стефан Вълдобрев, Свилен Ноев, Орлин Павлов, Павел Терзийски и " Октет Пловдив ", Alexandroff Ragtime Band (3 ноември), " Джошуа Редман трио " (4 ноември). Всички елементи към събитието на plovdivjazzfest.com
* " Да виждам повече и да усещам по-малко / Да споделям не, само че да имам поради да / Това е всичко, което желаех да кажа / Това е посланието, което изпратих "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ