GRECO орган за наблюдение на борбата с корупцията на Съвета

GRECO орган за наблюдаване на битката с корупцията на Съвета на Европа. Групата цели да усъвършенства потенциала на членовете си за битка с корупцията като осъществува мониторинг и следи за сходството с антикорупционните стандарти на Съвета на Европа. GRECO оказва помощ да се разпознават минусите в националните политики за битка с корупцията, с оглед поощряване на нужните законодателни, институционални и на практика промени. България е член на GRECO от 1999 година и е била обект на четири кръга оценки досега. Настоящият отчет е петият подобен. Предишният отчет е оповестен през 2014 г. 

 

Най-притеснителният извод от отчета са пропуските в държавната система за битка с корупцията, които я вършат неефективна. 

 

GRECO показват, че полицията и Министерството на вътрешните работи са тясно свързани между тях и че министърът на вътрешните работи има необятни пълномощия над полицията. Оперативната самостоятелност на полицията би трябвало да бъде засилена, с цел да се предотврати непозволено политическо въздействие върху нейните дейности. Понастоящем не е налице специфична тактика за битка с корупцията за полицията и липсва изцяло картографиране на корупционните опасности в другите полицейски структури, показват в отчета. 

 

От Групата показват, че политиците по високите етажи не са обект на правила, не се въздействат от етичен кодекс, а имуществените им заявления се ревизират единствено по документите, съдържащи се в наличните база данни. Посочва се още, че липсва бистрота за връзките сред лобисти и други страни, които въздействат върху държавната политика. Няма правила за хората, които поучават държавния хайлайф. Няма система за инспекция на честността на чиновниците в администрацията, заемащи позиции с висок корупционен риск.

 

От GRECO откриват, че не са ясни функционалностите на антикорупционните ни органи. КПОНПИ съгласно тях има доста пълномощия, само че я дефинират като неефективна значително. От там предлагат процесът на асортимент и назначение на всички членове в КПКОНПИ да се основава на заслуги, бистрота, и да предстои на гаранции, които “предотвратяват непозволено политическо въздействие ”. 

 

От GRECO са уверени, че “отговорът на българското наказателно правораздаване на случаите на корупция е неудовлетворителен и би трябвало да бъде незабавно прегледан ”. 

 

GRECO предлага да се вкара ефикасен механизъм, с цел да се подсигурява преди всичко, че самодейните следствия и ефикасното наказателно гонене на закононарушения, свързани с корупция, включващи лица, заемащи висши държавни длъжности, се организират систематично. Освен това от Групата приканват да се отстраняват процесуалните спънки, които попречват или пречат да се стартира наказателно следствие и произвеждане по такива случаи, както и за такива закононарушения да се постановат ефикасни и пропорционални наказателноправни наказания.

 

Свободата на медиите в България се прави оценка като нежна и нестабилна. Високата степен на медийна взаимозависимост от приходите от реклама, където страната държи огромен дял, и непрозрачното систематизиране на средства към медиите, са други принадлежности за въздействие върху новинарските репортажи. 

Разследващите публицисти, които отразяват проведената престъпност и корупцията, постоянно са обект на отрицателни акции, стратегически каузи срещу общественото присъединяване (SLAPP), закани и от време на време физически набези, които наподобява не са последвани от съответни правни и политически отговори от страна на управляващите. 

Въпреки че наподобява да е налице законодателната рамка за отбрана на публицистите, липсват ефикасни принадлежности за отбрана на медиите от нарушавания на свободата на печата.