Започва битката за парите в ЕС
Гръцкият министър председател Алексис Ципрас, немският канцер Ангела Меркел и българският министър председател Бойко Борисов организираха тристранна среща по въросите на миграцията.
© Yves Herman Още по тематиката
Цитат на деня: Срещата с Ердоган във Варна не е за приказки и пиянство на шербет
от Дневник,23 фев 2018
Европейската национална партия ще дефинира през ноември своя претендент за правоприемник на Юнкер
от Дневник,23 фев 2018
Европейски Съюз се нуждае от няколко милиарда евро за укрепването на границите, разгласи Юнкер
от Дневник,23 фев 2018
Eвропейските водачи ще обсъдят дълготрайния бюджет на Европейски Съюз след Брекзит
от Дневник,23 фев 2018
Юнкер ще обиколи Западните Балкани, на 1 март ще се срещне в София с водачите от района
от Дневник,22 фев 2018 Битката за парите в Европейския съюз в никакъв случай не е приятна панорама. Въпреки че eвросъюзът се хвали със своите полезности, един път на седем години, когато се разпределят средствата за идващия програмен интервал, стартира искрено надхитряне и извиване на ръце.
Този развой стартира публично през днешния ден с неофициалната среща на 27-те водачи на страните членки в Брюксел, с цел да обсъдят вероятните институционална промени в Европейски Съюз и да обменят отзиви към бъдещия дълголетен бюджет на eвросъюза за интервала 2021-27 година Най-важният въпрос пред тях беше за размера на бюджета – дали той би трябвало да бъде орязан с парите, които Англия няма да внася след напускането си на Европейски Съюз, или всички страни членки би трябвало да заплащат повече.
Не си даваме парите
" По-изгодно е за България да се усили вноската за бюджета, тъй като ние получаваме повече. Ще се борим и за кохезията ", сподели министър председателят Бойко Борисов на влизане на съвещанието на Европейския съвет. През 2015 година България да вземем за пример е внесла 424 млн. евро в общия европейски бюджет, а е получила над 6 пъти повече - 2.73 милиарда евро.
За да се резервира обаче актуалният размер на средства в европейския бюджет, страните членки би трябвало да усилят вноските си с към 10%. Това среща твърда опозиция от по-голямата част от страните, които дават повече, в сравнение с вземат. Твърдо срещу са Холандия, Австрия, Швеция, Белгия и Дания. Германия и Италия са за нарастване на вноските, само че единствено в случай че по-голямата част от бюджета е ориентирана към общоевропейски политики, т.е. те упорстват за по-сериозно орязване на средствата, с които се финансират по-бедните страни членки или тези за селското стопанство. Франция също е за, само че желае спомагателните вноски да бъдат ориентирани към общ бюджет на еврозоната (поне доколкото може да се съди от речта на френския президент Еманюел Макрон предишния септември в Сорбоната).
За нарастване на вноските естествено са всички източноевропейски страни, които са чисти получателки.
" Спомнете си вашите мнения и изявления, които имаше в България, когато декларирахме, че тази година се надяваме да влезем в чакалнята на еврозоната - " да, но в случай че нещо се случи с Гърция или някоя друга страна, ние би трябвало да даваме от нашите пари ", илюстрира Бойко Борисов настроенията измежду страните донори в бюджета на Европейски Съюз. И по-късно добави, че в случай че страни като Холандия биха се съгласили на по-високи заплащания, то за тях ще са значими и солидарността на източноевропейските страни във връзка с миграцията да вземем за пример.
Ако страните членки не се договорят да внасят повече средства в бюджета на Европейски Съюз и да финансират нови политики, за които към този момент са се съгласили – като защита, миграция, обучение и така нататък, това би означавало стесняване на парите за съществуващите политики с 45%, сподели тази седмица ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Ако това се случи, остарели политики като доближаването и селскостопанската, от които България получава обилни средства, ще бъдат орязани двойно.
Шамар за Европейска комисия
Другите два въпроса, които бяха разисквани от водачите на 27-те, бяха предложенията на Европейска комисия за въвеждането на транснационални листи за изборите за Eвропейския парламент, както и за така наречен водещ претендент за ръководител на Европейската комисия. При транснационалните листи партиите биха издигали претенденти, за които да се гласоподава във всички страни, а не, както е в този момент, във всяка страна да се гласоподава за обособена национална листа. Повечето страни членки обаче са декларирали, че сходна концепция е ненавременна.
Фигурата на водещия претендент, т.е. избраника на европейските партии (като Европейската национална партия или Партията на европейските социалисти), се появи през 2014 година по концепция на европейските партии. Въпреки нежеланието на част от страните като Англия и Унгария Жан-Клод Юнкер, повдигнат от спечелилата най-вече гласове ЕНП, беше определен за ръководител на Европейската комисия. Европейска комисия и политическите партии упорстваха този развой да стане автоматизиран, т.е. страните членки да утвърждават този претендент и да нямат право да го сменят.
Повечето страни членки обаче са срещу този автоматизъм, защото това би засилило властта на европейските институции по отношение на тази на страните членки.
На процедура това значи непосредствено отменяне на концепциите на Европейската комисия за съществени институционални промени в Европейски Съюз, което е мощен удар против Юнкер. Председателят на Европейската комисия се надяваше това да бъде един от неговите отпечатъци в историята.
© Yves Herman Още по тематиката
Цитат на деня: Срещата с Ердоган във Варна не е за приказки и пиянство на шербет
от Дневник,23 фев 2018
Европейската национална партия ще дефинира през ноември своя претендент за правоприемник на Юнкер
от Дневник,23 фев 2018
Европейски Съюз се нуждае от няколко милиарда евро за укрепването на границите, разгласи Юнкер
от Дневник,23 фев 2018
Eвропейските водачи ще обсъдят дълготрайния бюджет на Европейски Съюз след Брекзит
от Дневник,23 фев 2018
Юнкер ще обиколи Западните Балкани, на 1 март ще се срещне в София с водачите от района
от Дневник,22 фев 2018 Битката за парите в Европейския съюз в никакъв случай не е приятна панорама. Въпреки че eвросъюзът се хвали със своите полезности, един път на седем години, когато се разпределят средствата за идващия програмен интервал, стартира искрено надхитряне и извиване на ръце.
Този развой стартира публично през днешния ден с неофициалната среща на 27-те водачи на страните членки в Брюксел, с цел да обсъдят вероятните институционална промени в Европейски Съюз и да обменят отзиви към бъдещия дълголетен бюджет на eвросъюза за интервала 2021-27 година Най-важният въпрос пред тях беше за размера на бюджета – дали той би трябвало да бъде орязан с парите, които Англия няма да внася след напускането си на Европейски Съюз, или всички страни членки би трябвало да заплащат повече.
Не си даваме парите
" По-изгодно е за България да се усили вноската за бюджета, тъй като ние получаваме повече. Ще се борим и за кохезията ", сподели министър председателят Бойко Борисов на влизане на съвещанието на Европейския съвет. През 2015 година България да вземем за пример е внесла 424 млн. евро в общия европейски бюджет, а е получила над 6 пъти повече - 2.73 милиарда евро.
За да се резервира обаче актуалният размер на средства в европейския бюджет, страните членки би трябвало да усилят вноските си с към 10%. Това среща твърда опозиция от по-голямата част от страните, които дават повече, в сравнение с вземат. Твърдо срещу са Холандия, Австрия, Швеция, Белгия и Дания. Германия и Италия са за нарастване на вноските, само че единствено в случай че по-голямата част от бюджета е ориентирана към общоевропейски политики, т.е. те упорстват за по-сериозно орязване на средствата, с които се финансират по-бедните страни членки или тези за селското стопанство. Франция също е за, само че желае спомагателните вноски да бъдат ориентирани към общ бюджет на еврозоната (поне доколкото може да се съди от речта на френския президент Еманюел Макрон предишния септември в Сорбоната).
За нарастване на вноските естествено са всички източноевропейски страни, които са чисти получателки.
" Спомнете си вашите мнения и изявления, които имаше в България, когато декларирахме, че тази година се надяваме да влезем в чакалнята на еврозоната - " да, но в случай че нещо се случи с Гърция или някоя друга страна, ние би трябвало да даваме от нашите пари ", илюстрира Бойко Борисов настроенията измежду страните донори в бюджета на Европейски Съюз. И по-късно добави, че в случай че страни като Холандия биха се съгласили на по-високи заплащания, то за тях ще са значими и солидарността на източноевропейските страни във връзка с миграцията да вземем за пример.
Ако страните членки не се договорят да внасят повече средства в бюджета на Европейски Съюз и да финансират нови политики, за които към този момент са се съгласили – като защита, миграция, обучение и така нататък, това би означавало стесняване на парите за съществуващите политики с 45%, сподели тази седмица ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Ако това се случи, остарели политики като доближаването и селскостопанската, от които България получава обилни средства, ще бъдат орязани двойно.
Шамар за Европейска комисия
Другите два въпроса, които бяха разисквани от водачите на 27-те, бяха предложенията на Европейска комисия за въвеждането на транснационални листи за изборите за Eвропейския парламент, както и за така наречен водещ претендент за ръководител на Европейската комисия. При транснационалните листи партиите биха издигали претенденти, за които да се гласоподава във всички страни, а не, както е в този момент, във всяка страна да се гласоподава за обособена национална листа. Повечето страни членки обаче са декларирали, че сходна концепция е ненавременна.
Фигурата на водещия претендент, т.е. избраника на европейските партии (като Европейската национална партия или Партията на европейските социалисти), се появи през 2014 година по концепция на европейските партии. Въпреки нежеланието на част от страните като Англия и Унгария Жан-Клод Юнкер, повдигнат от спечелилата най-вече гласове ЕНП, беше определен за ръководител на Европейската комисия. Европейска комисия и политическите партии упорстваха този развой да стане автоматизиран, т.е. страните членки да утвърждават този претендент и да нямат право да го сменят.
Повечето страни членки обаче са срещу този автоматизъм, защото това би засилило властта на европейските институции по отношение на тази на страните членки.
На процедура това значи непосредствено отменяне на концепциите на Европейската комисия за съществени институционални промени в Европейски Съюз, което е мощен удар против Юнкер. Председателят на Европейската комисия се надяваше това да бъде един от неговите отпечатъци в историята.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ