Борим се заедно за мир и социална справедливост!
Гръцки комитет за международнo разведряване и мир
ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА “Под същото небе ” В ГАБРОВО
Габрово, 7 юли 2023г.
Намираме към момента се в отзвука на едно огромно и ужасяващо закононарушение посред Средиземно море.
Потопяването на едно гнило корабче и жестоката гибел на доста стотици дами, мъже и дребни деца в бреговете на Гърция.
Едно ново закононарушение измежду десетки, стотици други такива.
Средиземно море, морето което съединява крайбрежията на десетки страни.
Което в хилядолетията е отхранило доста нации, станало е люлка на велики цивилизации. Но което, вместо да бъде пространството за мирните пориви на народите, за тяхното другарство и благополучие, за техните креативен и съзидателни каузи, се трансформира в влажен гроб за хиляди беззащитни хора.
Средиземно море, морето в което са ситуирани десетки военни бази.
В което плават стотици военни кораби, а небесата му се раздират от хиляди военни самолети, чиито оръдия и бомби бълват всекидневно гибел.
Но, не е ли по този начин и Черно море?
Не са ли по този начин и на доста други земи и морета, океани и родини?
" Барабаните на войната " се чуват все по-силно и по-силно.
Заедно с пищящия, непоносим тон на сирените покриват градовете на Близкия изток, на Африка, на Украйна…
Наистина, чий ред е в този момент?
Империалистическата война в Украйна сред НАТО и Русия ескалира рисково, очевидно е нейното цялостно разрастване с пагубни последствия за народите.
Кошмарът от Хирошима и Нагасаки идва все по-често в сънищата на елементарните хора.
Ние не желаеме да забележим още веднъж дребни момиченца, както изумената от „ болеста на бомбата “ дванайсетгодишна Садако Сасаки, да сгъва хиляди хартиени птици с една молитва и благопожелание, да оживее.
Всеки един от нас, всеки елементарен човек се запитва?
Кой е отговорен, коя е повода?
Защо два народа – украинци и руснаци – които за 70 години са живяли като братя, през днешния ден да се избиват един различен? В чий интерес става всичко това?
Кой печели в последна сметка?
Всички ние, елементарните хора, които сътворяваме богатствата,
които желаеме да имаме една съзидателна работа,
които желаеме да имаме един топъл дом за нашите деца, учебни заведения и лечебни заведения...
Всички ние, които желаеме да живеем, само че и да умираме с достолепие...
Всички ние, сме се замисляли хиляди пъти,
за какво облагите на едно незначително малцинство да са над живота на болшинството?
Защо би трябвало " да се убиват народите за благосъстоянията на господаря ", както е споделил, роденият в България, популярен гръцки стихотворец Костас Варналис.
Особено ние, тук на Балканите!
Тук, където нашите нации са претърпяли доста пъти изкореняването и бежанството, където нашите нации са напуснали насилственно своите свети земи, родини които са обикнали, където са се раждали и израствали.
Ето за какво ние не би трябвало и не можем да бъдем безразлични!
Знаем добре, че никой не се взема решение самичък да стане емигрант.
„ Никой не качва децата си в една лодка, в случай че водата е по-безопасна от сушата... “, както споделя поетесата от Кения Уарсан Сайр, в едно от стихотворенията си.
Ето за какво ние сме срещу войните на империалистите!
Но сме и срещу и техния мир!
Защото техният мир е не по-малко рисков от техните войни.
Ето за какво изричаме колкото по-силно межем думите на Бертолд Брехт:
„ Войната се ражда от техния мир, както синът от майката.
Има същите злокобни белези.
Тяхната война убива това, което техният мир е оставил непокътнато. "
Затова сме и срещу политиката на Европейски Съюз, срещу неговото неотдавнашно решение, което погребва Женевската спогодба за политическото леговище и за правата на бежанците.
Ние сме хора!
Отричаме, не приемеме нашето благополучие да се основава на страданията и бедността на други хора!
Отричаме, не приемеме благосъстоянията на едно незначително малцинство да са над живота на огромното болшинството!
Знаем, че точно тези несметни благосъстояния са повода за ограбването на народите, за войните, за гибелта която те сеят, за караваните от бежанци.
Тези благосъстояния не им принадлежат, принадлежат на народите които са техните създателите!
Отричме идеологията на националистите,
които сеят своята расистка злоба.
Мизантропските им викове славят омразата и приготвят войните.
Ние не желаеме хората да се разделят на бели и черни, на разноверци и единоверци, на висши и низши.
За нас всички хора са равни!
Благодарим на художественната група “Файър Арт ”, благодарим на Културния център “Назъм Хикмет ” от Истанбул, на художниците и уредниците на тази прелестна галерия, по тази причина че ни дадоха възможноста да се обърнем към вас и да ви поздравим.
Културната активност и художественото творчество вървят по еднакъв път, в една и съща тенденция с битката за мир.
Вървят дружно, ръка за ръка, едното добавя другото.
Вашите произведения са като Горящото сърце на Данко, героя на Максим Горки.
Осветяват и оказват помощ на хората да намерят пътя към едно ярко и положително бъдеще.
Борим се дружно за мир и обществена правдивост!
Борим се за другарството, съдействието и солидарността сред народите, за едно общество без експлоататори и употреба.
Знаем добре, че взаимопомощта и солидарността, това са огромните оръжия на народите, това е тяхната огромна мощ.
Борим се народите да повярват в тази своя мощ.
Оптимисти сме, знаем че народите ще победят!
ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА “Под същото небе ” В ГАБРОВО
Габрово, 7 юли 2023г.
Намираме към момента се в отзвука на едно огромно и ужасяващо закононарушение посред Средиземно море.
Потопяването на едно гнило корабче и жестоката гибел на доста стотици дами, мъже и дребни деца в бреговете на Гърция.
Едно ново закононарушение измежду десетки, стотици други такива.
Средиземно море, морето което съединява крайбрежията на десетки страни.
Което в хилядолетията е отхранило доста нации, станало е люлка на велики цивилизации. Но което, вместо да бъде пространството за мирните пориви на народите, за тяхното другарство и благополучие, за техните креативен и съзидателни каузи, се трансформира в влажен гроб за хиляди беззащитни хора.
Средиземно море, морето в което са ситуирани десетки военни бази.
В което плават стотици военни кораби, а небесата му се раздират от хиляди военни самолети, чиито оръдия и бомби бълват всекидневно гибел.
Но, не е ли по този начин и Черно море?
Не са ли по този начин и на доста други земи и морета, океани и родини?
" Барабаните на войната " се чуват все по-силно и по-силно.
Заедно с пищящия, непоносим тон на сирените покриват градовете на Близкия изток, на Африка, на Украйна…
Наистина, чий ред е в този момент?
Империалистическата война в Украйна сред НАТО и Русия ескалира рисково, очевидно е нейното цялостно разрастване с пагубни последствия за народите.
Кошмарът от Хирошима и Нагасаки идва все по-често в сънищата на елементарните хора.
Ние не желаеме да забележим още веднъж дребни момиченца, както изумената от „ болеста на бомбата “ дванайсетгодишна Садако Сасаки, да сгъва хиляди хартиени птици с една молитва и благопожелание, да оживее.
Всеки един от нас, всеки елементарен човек се запитва?
Кой е отговорен, коя е повода?
Защо два народа – украинци и руснаци – които за 70 години са живяли като братя, през днешния ден да се избиват един различен? В чий интерес става всичко това?
Кой печели в последна сметка?
Всички ние, елементарните хора, които сътворяваме богатствата,
които желаеме да имаме една съзидателна работа,
които желаеме да имаме един топъл дом за нашите деца, учебни заведения и лечебни заведения...
Всички ние, които желаеме да живеем, само че и да умираме с достолепие...
Всички ние, сме се замисляли хиляди пъти,
за какво облагите на едно незначително малцинство да са над живота на болшинството?
Защо би трябвало " да се убиват народите за благосъстоянията на господаря ", както е споделил, роденият в България, популярен гръцки стихотворец Костас Варналис.
Особено ние, тук на Балканите!
Тук, където нашите нации са претърпяли доста пъти изкореняването и бежанството, където нашите нации са напуснали насилственно своите свети земи, родини които са обикнали, където са се раждали и израствали.
Ето за какво ние не би трябвало и не можем да бъдем безразлични!
Знаем добре, че никой не се взема решение самичък да стане емигрант.
„ Никой не качва децата си в една лодка, в случай че водата е по-безопасна от сушата... “, както споделя поетесата от Кения Уарсан Сайр, в едно от стихотворенията си.
Ето за какво ние сме срещу войните на империалистите!
Но сме и срещу и техния мир!
Защото техният мир е не по-малко рисков от техните войни.
Ето за какво изричаме колкото по-силно межем думите на Бертолд Брехт:
„ Войната се ражда от техния мир, както синът от майката.
Има същите злокобни белези.
Тяхната война убива това, което техният мир е оставил непокътнато. "
Затова сме и срещу политиката на Европейски Съюз, срещу неговото неотдавнашно решение, което погребва Женевската спогодба за политическото леговище и за правата на бежанците.
Ние сме хора!
Отричаме, не приемеме нашето благополучие да се основава на страданията и бедността на други хора!
Отричаме, не приемеме благосъстоянията на едно незначително малцинство да са над живота на огромното болшинството!
Знаем, че точно тези несметни благосъстояния са повода за ограбването на народите, за войните, за гибелта която те сеят, за караваните от бежанци.
Тези благосъстояния не им принадлежат, принадлежат на народите които са техните създателите!
Отричме идеологията на националистите,
които сеят своята расистка злоба.
Мизантропските им викове славят омразата и приготвят войните.
Ние не желаеме хората да се разделят на бели и черни, на разноверци и единоверци, на висши и низши.
За нас всички хора са равни!
Благодарим на художественната група “Файър Арт ”, благодарим на Културния център “Назъм Хикмет ” от Истанбул, на художниците и уредниците на тази прелестна галерия, по тази причина че ни дадоха възможноста да се обърнем към вас и да ви поздравим.
Културната активност и художественото творчество вървят по еднакъв път, в една и съща тенденция с битката за мир.
Вървят дружно, ръка за ръка, едното добавя другото.
Вашите произведения са като Горящото сърце на Данко, героя на Максим Горки.
Осветяват и оказват помощ на хората да намерят пътя към едно ярко и положително бъдеще.
Борим се дружно за мир и обществена правдивост!
Борим се за другарството, съдействието и солидарността сред народите, за едно общество без експлоататори и употреба.
Знаем добре, че взаимопомощта и солидарността, това са огромните оръжия на народите, това е тяхната огромна мощ.
Борим се народите да повярват в тази своя мощ.
Оптимисти сме, знаем че народите ще победят!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ