Българи разбиват туризма и в Гърция с черен Airbnb“
Гръцката стопанска система се сблъсква със сериозен проблем. Става дума за незаконни краткосрочни наеми, по-известни като " черен Airbnb “, които процъфтяват в Северна Гърция. Според специалистите страната всяко лято губи стотици милиони евро доходи, които вместо да постъпят в бюджета, се изнасят отвън страната, пише локалната медия naftemporikiл, цитира Фокус.
Най-засегнат е районът Халкидики, където, съгласно Сдружението на хотелиерите, в префектурата действат към 10 000 неофициални кревати за туристи.
Тези парцели се отдават чартърен без лиценз, без заплащане на налози и такси, а притежателите – постоянно чужденци – настояват, че са " на посетители на другари или родственици “.
Според това, гръцките контролни управляващи нямат механизъм за ефикасна интервенция.
Според данни на локалните икономически камари точно България и Северна Македония са измежду най-активните вложители в недвижими парцели в Халкидики, които по-късно се трансформират в незаконни места за настаняване.
Председателят на Търговската камара на Халкидики, Янис Куфидис, прави оценка, че към 70% от покупко-продажбите с парцели в района през последните години се употребяват за " черен Airbnb “.
Според данни на Сдружението за недвижими парцели на Халкидики, през 2024 година са били продадени почти 1 800 парцела. Макар гръцките купувачи към момента да държат най-големия дял, незабавно след тях следват жителите на Северна Македония и България.
Експерти от RE/MAX Metron Halkidiki акцентират, че ползата от страна на българите остава устойчиво висок, за разлика от сръбските купувачи, чиято интензивност е понижена заради вътрешнополитически проблеми.
Така българските вложители последователно се трансформират във значим фактор за растежа на парахотелската промишленост в Северна Гърция – феномен, който подкопава конкурентоспособността на легалния туристически бранш и вреди на държавния бюджет, съгласно представители на промишлеността.
Управлението на тези парцели нормално се прави отдалечено от страните, в които живеят притежателите, написа изданието. Рекламата се прави в обществените мрежи и уеб сайтове на български, сръбски или македонски платформи. Все повече туристически организации също се включват.
" Проблемът е, че локациите нямат никакви признаци на комерсиална активност. Това прави невъзможни инспекциите от страна на Министерството на търговията или данъчните управляващи “, разясняват локалните управляващи.
