Когато гръцката държава работи
Гръцката страна " съзря " тези дни по неочакван метод. Тя беше призована в доста сложна обстановка да се оправи с една невиждана рецесия. Направи го с професионализъм, мъжество и в задоволителна степен. Харесва ни да приказваме, че страната ни е " руина ". Тя е това, което й се каже да бъде.
Ако политическата инструкция е да действа като неправителствена организация и да следи безучастно процесите, тогава е несъмнено, че държавните механизми ще бездействат. Особено когато на хората се заплаща минимално и в доста неподходящи условия.
Когато има политическа воля, ясни разпоредби и водачество, гръцката страна се оправя напълно обичайно. Затруднява се да преодолее зимния сън от последните години, само че в края на краищата се оправя. Очевидно има и съществени проблеми. Когато преминаваш от " обратно " към " напред ", естествено е всякакви чиновници да те гледат с недоумение. " Какво тъкмо имате поради? ", питат и допълват: " Да не вземем да си намерим белята, в случай че го създадем това? "
Нужно е внимание. Професионализмът, респектът към разпоредбите и законите не падат от небето. Нужна е суровост, дисциплинираност и непрекъснато образование.
Държавата обаче съзря, тъй като докара до дъно една задача, която е неприятна, съвсем нечовешка. Никой не желае да гони фамилии и деца, които са изгубили домовете си и търсят едно по-добро бъдеще. Никой. Една страна обаче има национални ползи, които би трябвало да отбрани, от време на време непременно. Освен това пред себе си нямаме елементарна филантропична рецесия, а една мощна и безпощадна страна, която е решила да употребява тези злополучни хора като инструмент, с цел да изнудва Гърция и Европа. Голямото болшинство от публичното мнение схваща какво се случва и поддържа строгата политическа отбрана на границите. Реакциите и рецензията също са потребни, тъй като е добре да се има едно мислено и да не се изпуска топката.
Никой обаче не може да отговори на въпроса какво трябваше да направи което и да било гръцко държавно управление сега, в който Анкара отвори портите. Да остави бежанските потоци, до момента в който страната не може да издържи повече? Да чака европейските водачи да се разсънят от дълбокия сън, да се съберат, да се договорят да трансформират Дъблинските регламенти, да одобряват един нов проект за систематизиране на бежанците и след това да се събудим всички дружно? Нямаше друго решение и това го знае добре и опозицията.
Навлезли сме в ера на огромни, непредвидими и асиметрични закани. За да ги посрещнем се нуждаем от страна, която може да работи професионално и от време на време даже сурово. /БТА
Ако политическата инструкция е да действа като неправителствена организация и да следи безучастно процесите, тогава е несъмнено, че държавните механизми ще бездействат. Особено когато на хората се заплаща минимално и в доста неподходящи условия.
Когато има политическа воля, ясни разпоредби и водачество, гръцката страна се оправя напълно обичайно. Затруднява се да преодолее зимния сън от последните години, само че в края на краищата се оправя. Очевидно има и съществени проблеми. Когато преминаваш от " обратно " към " напред ", естествено е всякакви чиновници да те гледат с недоумение. " Какво тъкмо имате поради? ", питат и допълват: " Да не вземем да си намерим белята, в случай че го създадем това? "
Нужно е внимание. Професионализмът, респектът към разпоредбите и законите не падат от небето. Нужна е суровост, дисциплинираност и непрекъснато образование.
Държавата обаче съзря, тъй като докара до дъно една задача, която е неприятна, съвсем нечовешка. Никой не желае да гони фамилии и деца, които са изгубили домовете си и търсят едно по-добро бъдеще. Никой. Една страна обаче има национални ползи, които би трябвало да отбрани, от време на време непременно. Освен това пред себе си нямаме елементарна филантропична рецесия, а една мощна и безпощадна страна, която е решила да употребява тези злополучни хора като инструмент, с цел да изнудва Гърция и Европа. Голямото болшинство от публичното мнение схваща какво се случва и поддържа строгата политическа отбрана на границите. Реакциите и рецензията също са потребни, тъй като е добре да се има едно мислено и да не се изпуска топката.
Никой обаче не може да отговори на въпроса какво трябваше да направи което и да било гръцко държавно управление сега, в който Анкара отвори портите. Да остави бежанските потоци, до момента в който страната не може да издържи повече? Да чака европейските водачи да се разсънят от дълбокия сън, да се съберат, да се договорят да трансформират Дъблинските регламенти, да одобряват един нов проект за систематизиране на бежанците и след това да се събудим всички дружно? Нямаше друго решение и това го знае добре и опозицията.
Навлезли сме в ера на огромни, непредвидими и асиметрични закани. За да ги посрещнем се нуждаем от страна, която може да работи професионално и от време на време даже сурово. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ