Границата между професионалистите фотографи и добрите любители вече е доста

Границата сред експертите фотографи и положителните „ фенове ” към този момент е много размита
(снимка: CC0 Public Domain)

Ще станат ли безогледалните камери всеобщи? Наистина ли са по-добри от досегашната „ класика ” на DSLR? Решението на Sony от последните дни да постави завършек на своите DSLR модели провокира разгорещени пристрастености и бурни полемики. Може би въпреки всичко безогледалните ще надделеят, но… дали ще е по избор на потребителите?

Всички издания за технологии и електроника отразиха решението на японската компания, наблягайки неговата „ голяма значимост ”. Компанията е основен състезател в света на фото-техниката и е точно компанията, въвела ерата на безогледалните камери. За тези камери се твърди, че подсигуряват по-бърз автофокус, бързо снимане и повече изчислителна мощ.

Огледалце, огледалце, довиждане

Някои експерти считат, че преходът към безогледална технология е толкоз фундаментален, колкото прекосяването от апаратите с лента към цифровите.

Огледално-рефлексните фотоапарати употребяват вътрешно огледало, с цел да отразяват светлината от обектива във визьор, с цел да може фотографът да композира фотосите си. Когато натисне бутона за снимане, огледалото се извърта и пандизът се отваря, излагайки кино лентата на светлината. При прехода от камери с филм към цифрови фотоапарати бе „ заимстван ” дизайнът на огледално-рефлексните устройства.

Известно време Sony „ опитва ” с друга технология, станала известна като DSLT. При нея огледалото е в действителност полупрозрачното огледало, което праща част от светлината към визьора за кадриране, а другата част от светлината минава непосредствено към датчика за изображения.

Предимства на безогледалното снимане

Едно огромно преимущество на безогледалните камери е по-добрият автофокус. Така е, тъй като датчикът за изображения работи непрекъснато и е обвързван с все по-усъвършенствани процесори. Sony оказа помощ да се развият и други преимущества като автофокус с следене на очите – нещо, което работи добре и икономисва време.

След Sony и Canon потърси сходно улеснение с моделите си R5 и R6, при които има и вграден изкуствен интелект. Освен това безогледалните камери също са по-добри при потреблението на автофокус в целия диапазон на фрагмента, а освен в централната зона.
още по тематиката
Безогледалните фотоапарати могат да снимат тихо, като употребяват електронен „ затвор ”. Това е желано от значително хора, а за някои фотографи е скъпо.

Електронните визьори на безогледалните камери могат да усилят приглушената светлина, тъй че човек може да следи фокуса и композицията, даже когато е мрачно.

Също по този начин безогледалните камери могат да снимат необикновено бързо фотоси с огромна разграничителна дарба. Някои модели могат да снимат умерено със скорост 30 фрагмента в секунда – т.е. със същата скорост като видео. Само допреди няколко години снимането на повече от 6 фрагмента в секунда беше „ забележително достижение ”.

Разделение измежду потребителите

Възходът не безогледалната технология към този момент провокира разделяне измежду съществено снимащите, където границата сред експертите и положителните „ фенове ” към този момент е много размита. Някои споделят, че DSLR е в историята, че е „ архивна ” технология, почтена единствено за музея. Други пък са безапелационни, че няма да мигрират към безогледални камери, в случай че не се окажат принудени.

Едно от неудобствата на безогледалните камери е, че батериите се изтощават по-бързо. Така е, тъй като камерата би трябвало да зарежда датчика и екрана на електронния визьор. Друг минус е, че сцените, които демонстрират електронните визьори, могат да изостават от действителността.

Коментарите на експертите хвърлят още светлина върху близкото бъдеще на пазара на фотоапарати. За доста от тях автофокусът не е от голяма важност. Те боравят със семпли композиции, тъй че въпросната функционалност не им носи огромна добавена стойност. От друга страна, значими са им резолюцията, дълбочината на цвета, динамичният обсег, свързаността. По тези индикатори безогледалните апарати не дават на фотографите нищо ново, което да ги стимулира да харчат парите си за новата технология.

Теглото не е фактор. Вярно е, че безогледалните камери са по-леки от DSLR моделите. Когато обаче върху тялото на фотоапарата се прикачи подобаващ обектив – а обективите са с доста оптика и са тежки – тогава разликата става незначителна за ръцете на фотографа.

За доста от експертите и скоростта не е фактор. За тях е значимо да създадат добра подготовка за фрагментите си, с хубава комбинация и светлина, тъй че всеки кадър да е изкусен – въобще не са им нужни десетки фрагменти, които по-късно да преглеждат дълго време на огромния екран.

Преход по насила

Така професионалните фотографи стигат до извода, че нямат особени претекстове да бързат да минават към безогледални устройства.

Но прекосяването към новата технология вероятно е неизбежно, означават някои от тях: DSLR апаратите остаряват и след няколко години към този момент ще са амортизирани, по тази причина ще би трябвало да се подменят – както и обективите към тях.

Когато опциите за замяна и корекция станат труднодостъпни или скъпи, вероятно фотографите ще бъдат принудени да се преоборудват генерално. И тогава ще би трябвало да купят това, което пазарът може да предложи.