Преди 145 години на този ден залавят Левски в Къкринското ханче
Гражданско поклонение във връзка 145 години от залавянето на Васил Левски провежда община Ловеч през днешния ден, написа " Епицентър.бг ".
В местността Пази мост бе показан роман за срещата на Апостола с турските заптиета на път за село Къкрина. След това бяха поднесени венци и цветя на паметника на Васил Левски в двора на Къркинското ханче, заяви БНР.
Там националният воин е хванат на 27 декември 1872 година. Именно от ханчето стартира и безсмъртието на Апостола.
То е превърнато в музей през 1931г. и е първият у нас, отдаден на Левски и делото му.
Припомняме: Залавянето на Левски става в ранната заран на 27 декември 1872 година
На 26 декември 1872 година Васил Левски, съпроводен от Никола Цвятков напуща град Ловеч. Никола поел самичък, възседнал коня си, в чийто самар са били зашити архива на комитета и някои писма. Левски, облечен в остарели турски облекла и фес на главата вървял пешком и след към няколко километра настигнал Никола. Край месността „ Пази мост " са неприятно сюрпризирани от двама турски стражари (заптиета) също на коне. Левски се отбил настрани от пътя, с цел да не наподобява, че са дружно. При срещата, която станала при „ Пази мост ", старшият жандарм Али Чауш попитал Никола къде отива и като чул, че отива за Търново, го разпитал за другаря му. Последното подсказва, че Никола е бил прочут на стражаря, само че Левски не. Когато Никола споделил, че не познава другия пасажер, заптието попитал Левски кой е и къде отива. „ Отивам на лозето си да броя какъв брой кола отпадък са стоварили ". И добавил: „ Аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? Аз съм от Ловеч. "
Стражарите си тръгнали към Ловеч, без да се интересуват очевидно повече от срещнатите. Левски се отклонил към лозето, с цел да не се усъмнят турците и след известно време се върнал към първичния си маршрут, застигайки Цвятков. Сега той яхнал, а спътникът му спешавал.
Двамата пристигнали в Къкрина по мръкнало. Ханът бил цялостен с хора, които били в очевидно приповдигнато въодушевление. Апостолът и Никола Цвятков се пробвали да минат незабелязани в шумотевицата, само че един от селяните почнал да любознания. Христо Латинецът, който държал ханчето и бил член на тайния комитет се опитал да замаже ситуацията и споделил, че непознатият е Христо Иванов Крачулът. За злощастие последният се оказал кръстник на любопитния селяндур, който отишъл в одаята на Левски, с цел да го поздрави. Апостолът, обаче в действителност познавал Христо Иванов и съумял да излезе от състояние като най-после се съгласил, че доста се е трансформирал.
След като всички посетители се разотивали по къщите си, тримата седнали да вечерят и да се разговорят. Малко след 21 часа си легнали да спят. Никола сънувал призрачен сън и някъде преди среднощ се разбудил. Събудил Левски и Латинецът, само че Апостолът погледнал часовника си и открил, че едвам минава среднощ и отново легнали.
Цвятков не можел да заспи и отишъл да яде с желанието да не ляга до заминаването. След два часа през нощта той още веднъж събудил спътниците си и този път всички почнали да се приготвят за пътуването си. Христо отишъл да уведоми роднините си, че ще отсъства, а Левски излезнал през задната врата по потребност. Тъкмо се завръщал и чул по входната врата тракане. Николчо помислил, че Латинеца се връща, само че ударите зачестили и се чул зов
„ Ач капую бе ханджи ". Той разпознал гласа на заптието от „ Пази мост " и незабавно споделил това на Левски. Заградени били от доста заптиета. Левски взел от стената револвера на Христо Латинеца и излезнал през задната малка врата. Там прекосил двора, само че с цел да не подвига звук отваряйки северната портичка на хана, Дяконът се засилил да прескочи оплитам.
Заптиетата пазещи противоположната врата го забелязали и стреляли по него. Един от патроните засегнал лявото му ухо, само че не това е пагубното. За негово злощастие, до момента в който прескачал, потурите му се закачили за един от колците на оплитам и той паднал по лице на външната страна на оградата. Там в засада го чакали три заптиета, които му се нахвърлили съвсем по едно и също време. Левски за малко съумял да ги отблъсне като даже ранил един в ръката, само че другарите им бързо дошли. Последвал неравномерен конфликт и Апостолът на Свободата най-сетне бил хванат.
Това е най-разпространената история за залавянето на Левски и тя е пресъздадена по разказите на Никола Цвятков и Христо Латинеца, които дружно с Левски са задържани и отведени за Ловеч, след това Търново и към София, само че нямат неговата зла орис.
Истината за залавянето на Левски при Къкринското ханче се съдържа и в архивите от извършения разпит в София.
Въпрос: Как ви заловиха?
Отговор на Левски: Към 10 часа сутринта по турски (около 4-5 нашенски), когато излязох на открито, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката индивида, който ме хвана (това е Юсеин Бошнак, лидерът на групата заптиета, изпратена да го арестува). После започнах (опитах се) да тичам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме... "
Задържаните са изпратени първо в Търново, а от там – в София. Извънредната следствена комисия изземва функционалностите на съд и осъжда Васил Левски на гибел. Апостолът е обесен на 18 февруари 1873 година в покрайнините (тогава) на София.
Ханът в Къкрина запустява. По-късно е опожарен, само че през 1901 година проф. доктор Параскев Стоянов прави на място архитектурни заснемания по оживелите след пожара основи. През същата година ловчанлии слагат паметна плоча на мястото, където е хванат Апостола. Комитет за обновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина се заема през 1924 година с набиране на средства за възобновяване на хана. През 1926 година стартира построяването му отначало, а през 1931 година, с публична гала е открита музейната експозиция.
В местността Пази мост бе показан роман за срещата на Апостола с турските заптиета на път за село Къкрина. След това бяха поднесени венци и цветя на паметника на Васил Левски в двора на Къркинското ханче, заяви БНР.
Там националният воин е хванат на 27 декември 1872 година. Именно от ханчето стартира и безсмъртието на Апостола.
То е превърнато в музей през 1931г. и е първият у нас, отдаден на Левски и делото му.
Припомняме: Залавянето на Левски става в ранната заран на 27 декември 1872 година
На 26 декември 1872 година Васил Левски, съпроводен от Никола Цвятков напуща град Ловеч. Никола поел самичък, възседнал коня си, в чийто самар са били зашити архива на комитета и някои писма. Левски, облечен в остарели турски облекла и фес на главата вървял пешком и след към няколко километра настигнал Никола. Край месността „ Пази мост " са неприятно сюрпризирани от двама турски стражари (заптиета) също на коне. Левски се отбил настрани от пътя, с цел да не наподобява, че са дружно. При срещата, която станала при „ Пази мост ", старшият жандарм Али Чауш попитал Никола къде отива и като чул, че отива за Търново, го разпитал за другаря му. Последното подсказва, че Никола е бил прочут на стражаря, само че Левски не. Когато Никола споделил, че не познава другия пасажер, заптието попитал Левски кой е и къде отива. „ Отивам на лозето си да броя какъв брой кола отпадък са стоварили ". И добавил: „ Аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? Аз съм от Ловеч. "
Стражарите си тръгнали към Ловеч, без да се интересуват очевидно повече от срещнатите. Левски се отклонил към лозето, с цел да не се усъмнят турците и след известно време се върнал към първичния си маршрут, застигайки Цвятков. Сега той яхнал, а спътникът му спешавал.
Двамата пристигнали в Къкрина по мръкнало. Ханът бил цялостен с хора, които били в очевидно приповдигнато въодушевление. Апостолът и Никола Цвятков се пробвали да минат незабелязани в шумотевицата, само че един от селяните почнал да любознания. Христо Латинецът, който държал ханчето и бил член на тайния комитет се опитал да замаже ситуацията и споделил, че непознатият е Христо Иванов Крачулът. За злощастие последният се оказал кръстник на любопитния селяндур, който отишъл в одаята на Левски, с цел да го поздрави. Апостолът, обаче в действителност познавал Христо Иванов и съумял да излезе от състояние като най-после се съгласил, че доста се е трансформирал.
След като всички посетители се разотивали по къщите си, тримата седнали да вечерят и да се разговорят. Малко след 21 часа си легнали да спят. Никола сънувал призрачен сън и някъде преди среднощ се разбудил. Събудил Левски и Латинецът, само че Апостолът погледнал часовника си и открил, че едвам минава среднощ и отново легнали.
Цвятков не можел да заспи и отишъл да яде с желанието да не ляга до заминаването. След два часа през нощта той още веднъж събудил спътниците си и този път всички почнали да се приготвят за пътуването си. Христо отишъл да уведоми роднините си, че ще отсъства, а Левски излезнал през задната врата по потребност. Тъкмо се завръщал и чул по входната врата тракане. Николчо помислил, че Латинеца се връща, само че ударите зачестили и се чул зов
„ Ач капую бе ханджи ". Той разпознал гласа на заптието от „ Пази мост " и незабавно споделил това на Левски. Заградени били от доста заптиета. Левски взел от стената револвера на Христо Латинеца и излезнал през задната малка врата. Там прекосил двора, само че с цел да не подвига звук отваряйки северната портичка на хана, Дяконът се засилил да прескочи оплитам.
Заптиетата пазещи противоположната врата го забелязали и стреляли по него. Един от патроните засегнал лявото му ухо, само че не това е пагубното. За негово злощастие, до момента в който прескачал, потурите му се закачили за един от колците на оплитам и той паднал по лице на външната страна на оградата. Там в засада го чакали три заптиета, които му се нахвърлили съвсем по едно и също време. Левски за малко съумял да ги отблъсне като даже ранил един в ръката, само че другарите им бързо дошли. Последвал неравномерен конфликт и Апостолът на Свободата най-сетне бил хванат.
Това е най-разпространената история за залавянето на Левски и тя е пресъздадена по разказите на Никола Цвятков и Христо Латинеца, които дружно с Левски са задържани и отведени за Ловеч, след това Търново и към София, само че нямат неговата зла орис.
Истината за залавянето на Левски при Къкринското ханче се съдържа и в архивите от извършения разпит в София.
Въпрос: Как ви заловиха?
Отговор на Левски: Към 10 часа сутринта по турски (около 4-5 нашенски), когато излязох на открито, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката индивида, който ме хвана (това е Юсеин Бошнак, лидерът на групата заптиета, изпратена да го арестува). После започнах (опитах се) да тичам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме... "
Задържаните са изпратени първо в Търново, а от там – в София. Извънредната следствена комисия изземва функционалностите на съд и осъжда Васил Левски на гибел. Апостолът е обесен на 18 февруари 1873 година в покрайнините (тогава) на София.
Ханът в Къкрина запустява. По-късно е опожарен, само че през 1901 година проф. доктор Параскев Стоянов прави на място архитектурни заснемания по оживелите след пожара основи. През същата година ловчанлии слагат паметна плоча на мястото, където е хванат Апостола. Комитет за обновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина се заема през 1924 година с набиране на средства за възобновяване на хана. През 1926 година стартира построяването му отначало, а през 1931 година, с публична гала е открита музейната експозиция.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ