Опаковаха въздух от различни части на България по случай Меж...
Гражданските деятели от „ Дишай, България “ оферират да се вкара опция за денонощни инспекции по сигнали за замърсяване на въздуха, както и да се усилят глобите за нарушителите на закона.
Организациите от изпратиха опакован въздух от обитаемоте си места до министъра на околната среда Росица Карамфилова по случай 7 септември – Международния ден на чистия въздух на Организация на обединените нации. С този си акт те припомнят за нездравословните газове и прахуляк, които се постанова да дишат жителите на не малко българските градове и упорстват за въвеждане на по-широки благоприятни условия за надзор и по-ефективни санкции за ограничение на замърсяването в атмосферата.
Пакетите – в буркан, в плик или в кутия – са окомплектовани със специфична декларация, която припомня, че правото да дишаме и да живеем в здравословна среда е общовалидно право, което от доста години е отнето на доста от българските жители. Качеството на въздуха в България поражда съществени опасности, като съгласно СЗО 97% от популацията на страната е евентуално изложено на резултатите на нечистия въздух, било то от промишленост, превоз, битово отопление или различен вид изгаряне. 60% от градското население диша наднормени равнища на фини прахови частици ФПЧ10, а нашата страна е на едно от водещите места в света по умряли поради замърсен въздух. В съпътстващото писмо всяка от организациите припомня и за съответните нерешени проблеми в тази сфера в своя град.
Гражданските деятели от разнообразни елементи на страната упорстват за дейни дейности за смяна на обстановката. „ Дишай, България “ считат, че една от стъпките е обезпечаването на опция за моментални инспекции по цивилен сигнали на място от екипи от експерти на Регионална инспекция за опазване на околната среда през цялото денонощие, 7 дни в седмицата. Към сегашния миг доста от нарушаващите разпоредбите бизнеси и човеци се възползват от работното време на контролиращите органи и безнаказано изпускат нездравословни субстанции във въздуха през нощта и в почивните дни. Предвиждането на съответни наказания за замърсителите от всевъзможен темперамент също е измежду измененията, които не търпят изчакване. Потенциалните санкции би трябвало да подсигуряват с размера си предприемане на действителни ограничения от нарушителите за прекратяване на замърсяването.
Основните източници на замърсяване на въздуха в България остават: ТЕЦ-овете, употребяващи за горене въглища, биомаса и боклуци, които с изключение на районно могат да имат и трансгранично въздействие; избрани индустриални предприятия, непредприели нужните ограничения за пречистване; превозът, който е целогодишен замърсител в градовете с натоварен трафик; отоплението в бита с дърва, въглища и от време на време с отпадъци; практиките за горене на стърнища и самозапалването на сметища,
Н събира дружно цивилен сдружения с опит в битката за по-чист въздух от Пловдив, Русе, Велико Търново, Перник, Девня, Благоевград, Димитровград, Павликени, Гълъбово и София. Целта на организацията е да помогне да се координират напъните на неправителствения бранш в региона и да се покачат експертизата и успеваемостта на дейностите и поддръжката на локалните общности в напъните им за реализиране на по-чиста и здравословна среда на живот по места и в страната като цяло.
Международният ден на чистия въздух (), 7 септември, e избран за първи път с решение на Организация на обединените нации от 2019 година Замърсяването на въздуха е с най-голяма тежест в появяването на заболяванията, породени от околната среда и е една от главните аргументи за гибел и болести, които могат да бъдат избегнати в международен мащаб. 99% от международното население през днешния ден диша нечист въздух, предизвестява Световната здравна организация (СЗО). 7 милиона души умират всяка година заради замърсен въздух, като 90% от тях са в страни с ниски и междинни приходи.
Организациите от изпратиха опакован въздух от обитаемоте си места до министъра на околната среда Росица Карамфилова по случай 7 септември – Международния ден на чистия въздух на Организация на обединените нации. С този си акт те припомнят за нездравословните газове и прахуляк, които се постанова да дишат жителите на не малко българските градове и упорстват за въвеждане на по-широки благоприятни условия за надзор и по-ефективни санкции за ограничение на замърсяването в атмосферата.
Пакетите – в буркан, в плик или в кутия – са окомплектовани със специфична декларация, която припомня, че правото да дишаме и да живеем в здравословна среда е общовалидно право, което от доста години е отнето на доста от българските жители. Качеството на въздуха в България поражда съществени опасности, като съгласно СЗО 97% от популацията на страната е евентуално изложено на резултатите на нечистия въздух, било то от промишленост, превоз, битово отопление или различен вид изгаряне. 60% от градското население диша наднормени равнища на фини прахови частици ФПЧ10, а нашата страна е на едно от водещите места в света по умряли поради замърсен въздух. В съпътстващото писмо всяка от организациите припомня и за съответните нерешени проблеми в тази сфера в своя град.
Гражданските деятели от разнообразни елементи на страната упорстват за дейни дейности за смяна на обстановката. „ Дишай, България “ считат, че една от стъпките е обезпечаването на опция за моментални инспекции по цивилен сигнали на място от екипи от експерти на Регионална инспекция за опазване на околната среда през цялото денонощие, 7 дни в седмицата. Към сегашния миг доста от нарушаващите разпоредбите бизнеси и човеци се възползват от работното време на контролиращите органи и безнаказано изпускат нездравословни субстанции във въздуха през нощта и в почивните дни. Предвиждането на съответни наказания за замърсителите от всевъзможен темперамент също е измежду измененията, които не търпят изчакване. Потенциалните санкции би трябвало да подсигуряват с размера си предприемане на действителни ограничения от нарушителите за прекратяване на замърсяването.
Основните източници на замърсяване на въздуха в България остават: ТЕЦ-овете, употребяващи за горене въглища, биомаса и боклуци, които с изключение на районно могат да имат и трансгранично въздействие; избрани индустриални предприятия, непредприели нужните ограничения за пречистване; превозът, който е целогодишен замърсител в градовете с натоварен трафик; отоплението в бита с дърва, въглища и от време на време с отпадъци; практиките за горене на стърнища и самозапалването на сметища,
Н събира дружно цивилен сдружения с опит в битката за по-чист въздух от Пловдив, Русе, Велико Търново, Перник, Девня, Благоевград, Димитровград, Павликени, Гълъбово и София. Целта на организацията е да помогне да се координират напъните на неправителствения бранш в региона и да се покачат експертизата и успеваемостта на дейностите и поддръжката на локалните общности в напъните им за реализиране на по-чиста и здравословна среда на живот по места и в страната като цяло.
Международният ден на чистия въздух (), 7 септември, e избран за първи път с решение на Организация на обединените нации от 2019 година Замърсяването на въздуха е с най-голяма тежест в появяването на заболяванията, породени от околната среда и е една от главните аргументи за гибел и болести, които могат да бъдат избегнати в международен мащаб. 99% от международното население през днешния ден диша нечист въздух, предизвестява Световната здравна организация (СЗО). 7 милиона души умират всяка година заради замърсен въздух, като 90% от тях са в страни с ниски и междинни приходи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ