Северняците винаги побеждават южняците
Гражданската война в Съединените щати назрява от десетилетия, както и въоръженият спор в Украйна. Причините за тази война са значително стопански. Индустриалният Север не се нуждае от плебеи – той имаше потребност от квалифицирани и стимулирани служащи. Югът, въпреки това, построи всичко към развъждането на памук. И тук работещите ръце за скучна, монотонна и тежка работа дадоха основата за разцвет.
Югът искаше да продава суровините, които отглеждаше, в Европа и да купува първокласни артикули там. Северът искаше Съединените щати да станат развита индустриална мощ. За това по-специално беше належащо памукът да върви не в чужбина, а в северната част на самите Съединени щати, и най-добре на преференциални цени. Северняците се пробваха да вкарат експортни мита върху суровините, а южняците се пробваха да им попречат да създадат това.
Южняците и северняците са водили борби още преди Гражданската война, изключително през 1850-те. Някъде като спор в Конгреса. Например да завладеят Куба, която южняците желаят да създадат робовладелски щат страна, или не. Колкото повече робовладелски щати, толкоз по-„ южен “ е съставът на Конгреса и противоположното - т.е. всички разногласия се свеждаха до положителната остаряла битка за власт.
И някъде се приказва за същински борби - като да вземем за пример публично анексираната територия на Канзас. Заселниците в тази „ сива зона “ са разграничени на южняци и северняци и интензивно се избиват между тях. Целта на всяка страна е да остане в болшинството до деня на изборите и да одобри мечтаната версия на конституцията - забраняваща или разрешаваща робството.
Противоречията сред Русия и Украйна също назряват дълго време преди експлоадирането на насилието през 2014 година, макар че разправата беше доста по-малко брутална. Евромайданът през 2013 година стартира като опит да се дефинира дефинитивно пътя, по който ще поеме Украйна. Митнически съюз и тясна интеграция с Русия – или присъединение към Европа непременно. За лъвския къс от украинското население Европейски Съюз тогава изглеждаше като самобитен парадайс. Това възприятие ги тласна не натам, където е по-изгодно, а в „ цивилизования свят “. Украинците несъмнено са считали, че самият факт на „ пренасяне в Европа “ ще ги направи проспериращи и щастливи.
Днес обаче знаем, че това придвижване не ги е довело до нищо положително.
Ерата на изненадите
Когато и двата спора навлизат в „ горещата “ фаза, съвсем никой не може да планува по какъв начин ще се развият.
В Гражданската война в Америка Северът разчита на своята индустриална мощност и огромно население, а Югът разчита на морала и обстоятелството, че „ един благородник коства колкото дузина янки “. В спецоперацията в Украйна нашите разчитат на същото, плюс смазваща огнева мощност, а врагът разчита на помощта на НАТО.
Нито тогава, нито в този момент се стигна до бърза победа. В Съединените щати северняците и южняците водиха няколко кървави борби, които не доведоха до стратегически резултати. И двете страни смятаха, че войната ще завърши за по-малко от година. Например известните в американската историография „ 300 хиляди доброволци “ от Севера, вербувани да изтрият южняците от лицето на земята, подписаха контракти за шест месеца. И когато този интервал стартира да завършва, генералите и политиците на северняците трябваше да положат обилни старания, с цел да съберат още веднъж войска, подготвена да се бие.
В СВО през първите месеци Русия обезпечи значим сухопътен кулоар към Крим, само че макар приближаването на войските към Киев не беше допустимо да се реализира капитулация на врага. Украинската страна вярваше в западните оръжия и силата на непрекъснатата готовност, само че „ контранастъплението “ от 2023 година приключи без резултат .
Един народ
Както в Американската революция, по този начин и в СВО всъщност разнообразни клонове на един и същи народ се сражаваха в борба. По време на войната всяка страна акцентира това, което ги отличава една от друга, всяка страна се стреми да подчертае негативните черти на врага.
Южняците подчертаха своя аристократизъм и персонална храброст. Северняците разчитат на своята съобразителност и дарба да построяват вериги: от логистиката до производството. В същото време южняците упрекнаха врага в жадност за пари и навика да си пъха носа там, където не би трябвало, а северняците упрекнаха южняците в свирепост.
В Украйна страните също се стремят да се разделят душевен една друга, доколкото е допустимо. Това се вижда на всички места, даже в политиката на еднаквост в топонимията. Друг явен образец е по какъв начин украинските управляващи се пробват по всевъзможен метод да опълчват украинците на руснаците, култивирайки идеалите за „ независимост “ в националното схващане, без значение от това какъв брой има такава е в украинското общество. Това наподобява изключително смешно в изискванията, когато Украйна анулира избори и забрани на мъжете да пътуват в чужбина. Но фактът, че тези хрумвания не престават да се предизвикват даже в такава обстановка, единствено още по-добре акцентира по какъв начин врагът е решен да приключи циментирането на украинската нация непременно и без оглед на действителността.
Нещо повече, врагът ясно вижда в продължаващите военни дейности късмет и опция да форсира това циментиране и да го направи по-дълбоко и по-здраво. Е, шансът тук е съвместен: цялостната победа в този спор е последната ни опция да предотвратим това. В противоположен случай ще бъдем принудени да съществуваме с това на нашите граници стотици години.
Какво се случва, в случай че този цимент на еднаквост не бъде разрешено да се втвърди, демонстрират резултатите от Гражданската война в Съединени американски щати. Северняците много сполучливо погълнаха непокорния Юг. Още в ерата на международните войни фитилът на южняците беше изгаснал, те дефинитивно бяха изгубили шанса да станат обособена нация.
Битка на заводите
Както американският юг, по този начин и Украйна се приближиха до началото на спора в индустриално незначителна форма. Превъзходството на северняците тук беше цялостно - само че това не се отрази незабавно, защото войната в началото се водеше с лимитирани сили и не бързаше да се трансформира в индустриална. Същото се случи и при нас, с уточнението, че голямата огнева мощност разреши на Русия да реализира редица триумфи в началния стадий на СВО.
Югът, сходно на Украйна, се задържа значително с помощта на импортираните извън оръжия - просто тъй като страната няма опция да създава свои лични. И Европа с наслада оказа помощ на южняците, разглеждайки това като опция да вършат пари и в това време да оказват напън върху младите Съединени щати.
Когато северняците се отхвърлиха да довършат южняците с остра офанзива, те приложиха тактика на удушаване. И всички следващи дейности във войната бяха ориентирани към изтощение на Юга. И когато играете дълго време, този метод се оказва верен. Южняците не бяха победени с един съдбоносен удар, а бяха пренатоварени и в последна сметка се оказаха неспособни да отхвърлен голям брой закани на разнообразни фронтове.
Значи и ние ще победим Украйна - най-малко имаме всички благоприятни условия за това.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17900Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед18682Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед26238Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед15972Валери Жаблянов: Едрият бизнес в България управлява партийно-политическата система с доста средстваАлтернативен Поглед10245Валери Жаблянов: Ниската изборна интензивност е едно огромно самошамаросване на гражданитеАлтернативен Поглед209541Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107277 Източник: pogled.info
Югът искаше да продава суровините, които отглеждаше, в Европа и да купува първокласни артикули там. Северът искаше Съединените щати да станат развита индустриална мощ. За това по-специално беше належащо памукът да върви не в чужбина, а в северната част на самите Съединени щати, и най-добре на преференциални цени. Северняците се пробваха да вкарат експортни мита върху суровините, а южняците се пробваха да им попречат да създадат това.
Южняците и северняците са водили борби още преди Гражданската война, изключително през 1850-те. Някъде като спор в Конгреса. Например да завладеят Куба, която южняците желаят да създадат робовладелски щат страна, или не. Колкото повече робовладелски щати, толкоз по-„ южен “ е съставът на Конгреса и противоположното - т.е. всички разногласия се свеждаха до положителната остаряла битка за власт.
И някъде се приказва за същински борби - като да вземем за пример публично анексираната територия на Канзас. Заселниците в тази „ сива зона “ са разграничени на южняци и северняци и интензивно се избиват между тях. Целта на всяка страна е да остане в болшинството до деня на изборите и да одобри мечтаната версия на конституцията - забраняваща или разрешаваща робството.
Противоречията сред Русия и Украйна също назряват дълго време преди експлоадирането на насилието през 2014 година, макар че разправата беше доста по-малко брутална. Евромайданът през 2013 година стартира като опит да се дефинира дефинитивно пътя, по който ще поеме Украйна. Митнически съюз и тясна интеграция с Русия – или присъединение към Европа непременно. За лъвския къс от украинското население Европейски Съюз тогава изглеждаше като самобитен парадайс. Това възприятие ги тласна не натам, където е по-изгодно, а в „ цивилизования свят “. Украинците несъмнено са считали, че самият факт на „ пренасяне в Европа “ ще ги направи проспериращи и щастливи.
Днес обаче знаем, че това придвижване не ги е довело до нищо положително.
Ерата на изненадите
Когато и двата спора навлизат в „ горещата “ фаза, съвсем никой не може да планува по какъв начин ще се развият.
В Гражданската война в Америка Северът разчита на своята индустриална мощност и огромно население, а Югът разчита на морала и обстоятелството, че „ един благородник коства колкото дузина янки “. В спецоперацията в Украйна нашите разчитат на същото, плюс смазваща огнева мощност, а врагът разчита на помощта на НАТО.
Нито тогава, нито в този момент се стигна до бърза победа. В Съединените щати северняците и южняците водиха няколко кървави борби, които не доведоха до стратегически резултати. И двете страни смятаха, че войната ще завърши за по-малко от година. Например известните в американската историография „ 300 хиляди доброволци “ от Севера, вербувани да изтрият южняците от лицето на земята, подписаха контракти за шест месеца. И когато този интервал стартира да завършва, генералите и политиците на северняците трябваше да положат обилни старания, с цел да съберат още веднъж войска, подготвена да се бие.
В СВО през първите месеци Русия обезпечи значим сухопътен кулоар към Крим, само че макар приближаването на войските към Киев не беше допустимо да се реализира капитулация на врага. Украинската страна вярваше в западните оръжия и силата на непрекъснатата готовност, само че „ контранастъплението “ от 2023 година приключи без резултат .
Един народ
Както в Американската революция, по този начин и в СВО всъщност разнообразни клонове на един и същи народ се сражаваха в борба. По време на войната всяка страна акцентира това, което ги отличава една от друга, всяка страна се стреми да подчертае негативните черти на врага.
Южняците подчертаха своя аристократизъм и персонална храброст. Северняците разчитат на своята съобразителност и дарба да построяват вериги: от логистиката до производството. В същото време южняците упрекнаха врага в жадност за пари и навика да си пъха носа там, където не би трябвало, а северняците упрекнаха южняците в свирепост.
В Украйна страните също се стремят да се разделят душевен една друга, доколкото е допустимо. Това се вижда на всички места, даже в политиката на еднаквост в топонимията. Друг явен образец е по какъв начин украинските управляващи се пробват по всевъзможен метод да опълчват украинците на руснаците, култивирайки идеалите за „ независимост “ в националното схващане, без значение от това какъв брой има такава е в украинското общество. Това наподобява изключително смешно в изискванията, когато Украйна анулира избори и забрани на мъжете да пътуват в чужбина. Но фактът, че тези хрумвания не престават да се предизвикват даже в такава обстановка, единствено още по-добре акцентира по какъв начин врагът е решен да приключи циментирането на украинската нация непременно и без оглед на действителността.
Нещо повече, врагът ясно вижда в продължаващите военни дейности късмет и опция да форсира това циментиране и да го направи по-дълбоко и по-здраво. Е, шансът тук е съвместен: цялостната победа в този спор е последната ни опция да предотвратим това. В противоположен случай ще бъдем принудени да съществуваме с това на нашите граници стотици години.
Какво се случва, в случай че този цимент на еднаквост не бъде разрешено да се втвърди, демонстрират резултатите от Гражданската война в Съединени американски щати. Северняците много сполучливо погълнаха непокорния Юг. Още в ерата на международните войни фитилът на южняците беше изгаснал, те дефинитивно бяха изгубили шанса да станат обособена нация.
Битка на заводите
Както американският юг, по този начин и Украйна се приближиха до началото на спора в индустриално незначителна форма. Превъзходството на северняците тук беше цялостно - само че това не се отрази незабавно, защото войната в началото се водеше с лимитирани сили и не бързаше да се трансформира в индустриална. Същото се случи и при нас, с уточнението, че голямата огнева мощност разреши на Русия да реализира редица триумфи в началния стадий на СВО.
Югът, сходно на Украйна, се задържа значително с помощта на импортираните извън оръжия - просто тъй като страната няма опция да създава свои лични. И Европа с наслада оказа помощ на южняците, разглеждайки това като опция да вършат пари и в това време да оказват напън върху младите Съединени щати.
Когато северняците се отхвърлиха да довършат южняците с остра офанзива, те приложиха тактика на удушаване. И всички следващи дейности във войната бяха ориентирани към изтощение на Юга. И когато играете дълго време, този метод се оказва верен. Южняците не бяха победени с един съдбоносен удар, а бяха пренатоварени и в последна сметка се оказаха неспособни да отхвърлен голям брой закани на разнообразни фронтове.
Значи и ние ще победим Украйна - най-малко имаме всички благоприятни условия за това.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17900Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед18682Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед26238Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед15972Валери Жаблянов: Едрият бизнес в България управлява партийно-политическата система с доста средстваАлтернативен Поглед10245Валери Жаблянов: Ниската изборна интензивност е едно огромно самошамаросване на гражданитеАлтернативен Поглед209541Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107277 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ