В Босна и Херцеговина се провеждат общи избори
Гражданите на Босна и Херцеговина се насочат към урните, с цел да гласоподават на общи избори. Изборната акция бе белязана от закани за разединение, политически битки и опасения за бъдещи вълнения, породени от възходящото етническо напрежение в страната.
Гласоподавателите ще гласоподават в голям брой избори, в това число за тримата членове на тристранното председателство на БиХ, за депутатите в централния парламент и за редица локални избори.
Избирателните секции отварят в 7:00 ч. локално време.
Балканската страна се ръководи от тромава административна система, която е основана със Споразумението от Дейтън от 1995 година То поставя завършек на войната през 90-те години на предишния век, само че значително се проваля в обезпечаването на рамка за политическото развиване на страната.
Босна продължава да бъде разграничена сред сръбска единица (Република Сръбска) и мюсюлманско-хърватска федерация.
Страната е разкъсвана от сепаратистки настроени православни сърби и католически хървати, които упорстват за по-голяма автономност и изборни промени.
Босненските мюсюлмани в страната също ще бъдат изправени пред избора да гласоподават за разнородна коалиция от 11 партии, която се пробва да отхвърли ръководството на главната партия SDA.
SDA е ръководена от Бакир Изетбегович, който е наследник на първия президент на самостоятелна Босна.
Много гласоподаватели споделят, че неналичието на млади претенденти, които да оферират нови и свежи хрумвания, ги е оставила без особена религия в навечерието на изборите.
" Повечето от претендентите, които се кандидатират, са тези, които сме следили през последните двадесет години ", споделя Сара Джогич, 21-годишна студентка по философия в столицата Сараево.
" Няма доста хора, които да оферират нещо ново ", добавя тя.
Лидерът на босненските сърби Милорад Додик се стреми към третия си мандат като президент на Република Сръбска (РС).
През миналата година Додик подклаждаше напрежението с честите си апели босненските сърби да получат още повече автономност от централните институции на страната. Тези апели му донесоха свежи наказания от Съединени американски щати през януари.
Много хървати упорстват за изборни промени, а водещата националистическа партия HDZ заплашва да бойкотира изборите.
Тяхното неодобрение е обвързвано с голямото числено преимущество на бошняците в мюсюлманско-хърватската федерация. То разрешава на мюсюлманските гласоподаватели де факто да управляват кой може да бъде определен да управлява хърватите на президентско равнище.
HDZ и други хърватски партии приканват за основаването на нов механизъм, с който да се разреши на общността сама да избира своите представители в президентството и горната камара на Народното събрание.
Този ход обаче остро се опълчва на ръководещата във федерацията бошняшка партия. /БГНЕС
Гласоподавателите ще гласоподават в голям брой избори, в това число за тримата членове на тристранното председателство на БиХ, за депутатите в централния парламент и за редица локални избори.
Избирателните секции отварят в 7:00 ч. локално време.
Балканската страна се ръководи от тромава административна система, която е основана със Споразумението от Дейтън от 1995 година То поставя завършек на войната през 90-те години на предишния век, само че значително се проваля в обезпечаването на рамка за политическото развиване на страната.
Босна продължава да бъде разграничена сред сръбска единица (Република Сръбска) и мюсюлманско-хърватска федерация.
Страната е разкъсвана от сепаратистки настроени православни сърби и католически хървати, които упорстват за по-голяма автономност и изборни промени.
Босненските мюсюлмани в страната също ще бъдат изправени пред избора да гласоподават за разнородна коалиция от 11 партии, която се пробва да отхвърли ръководството на главната партия SDA.
SDA е ръководена от Бакир Изетбегович, който е наследник на първия президент на самостоятелна Босна.
Много гласоподаватели споделят, че неналичието на млади претенденти, които да оферират нови и свежи хрумвания, ги е оставила без особена религия в навечерието на изборите.
" Повечето от претендентите, които се кандидатират, са тези, които сме следили през последните двадесет години ", споделя Сара Джогич, 21-годишна студентка по философия в столицата Сараево.
" Няма доста хора, които да оферират нещо ново ", добавя тя.
Лидерът на босненските сърби Милорад Додик се стреми към третия си мандат като президент на Република Сръбска (РС).
През миналата година Додик подклаждаше напрежението с честите си апели босненските сърби да получат още повече автономност от централните институции на страната. Тези апели му донесоха свежи наказания от Съединени американски щати през януари.
Много хървати упорстват за изборни промени, а водещата националистическа партия HDZ заплашва да бойкотира изборите.
Тяхното неодобрение е обвързвано с голямото числено преимущество на бошняците в мюсюлманско-хърватската федерация. То разрешава на мюсюлманските гласоподаватели де факто да управляват кой може да бъде определен да управлява хърватите на президентско равнище.
HDZ и други хърватски партии приканват за основаването на нов механизъм, с който да се разреши на общността сама да избира своите представители в президентството и горната камара на Народното събрание.
Този ход обаче остро се опълчва на ръководещата във федерацията бошняшка партия. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ