Граждани тръгват на битка за двореца на Симеон в Баня
Граждани потеглят на борба за царския замък в Баня. Сдружение сложи въпроса пред държавните институции за опазване на издигнатата от Борис Трети резиденция като културен обект - музей, изложба или център за събития. В ход е и подписка за това, която се реализира на хартия и в интернет. Инициативата среща мощна поддръжка освен от жителите на Баня, само че и от цяла България.
Обявлението на царската фамилия, че продава двореца в Баня, за което „ Марица “ писа, оповестено в огромен уебсайт за недвижими парцели, разпали пристрастеностите в града и района. Част от локалните хора поддържаха желанието за продажба поради неприятното положение на комплекса и показаха вяра, че нов притежател ще го върне към живот. Други съжаляват и се притесняват, че възможна договорка може да затрие част от националната история.
Своя позиция за бъдещето на царския парцел през вчерашния ден популяризира в отворено писмо до държавните институции и общинската власт Сдружение „ Заедно за град Баня “.
Смятаме, че страната в лицето на своите институции би трябвало да предприеме стъпки за придобиване на парцела и да поеме неговото ръководство. По този метод ще се подсигурява отбраната на публичния интерес, съобщи ръководителят на Сдружението Мартин Стоянов. Според него царската вила в Баня би трябвало да извършва функционалностите на държавен културен институт, който да реализира политики и действия, представящи богата история и културните обичаи в България.
Сдружението приканва културните институции да създадат всичко допустимо за запазване на „ тази парченце от историята на България “. В текста те напомнят историята на двореца от концепцията за неговото създаване в Баня до наши дни, като разказват и кои са били стопаните му през годините - Министерството на здравеопазването, ВМЗ - Сопот, а от 1998-1999 - Винарска избра „ Розова котловина “.
Поглед към двореца от външния двор
Позицията е изпратена до всички държавни институции
- до премиера Росен Желязков, ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова, президента Румен Радев, до министъра на финансите Теменужка Петкова и на културата Мариан Бачев. Предложението на Сдружение „ Заедно за град Баня “ е изпратено и до кмета на Карлово доктор Емил Кабаиванов и ръководителя на Общинския съвет Доньо Тодоров.
Дворецът в Баня е един от шестте парцела на царската фамилия Сакскобургготски в България и единственият, издигнат с персонални средства на цар Борис Трети.
Монархът посещава известното с минералните си води тогавашно курортно село през 1925 година след несполучливо лекуване на ревматизма си в Хисаря. Тогава той отсяда във вилата на своя другар - фабриканта Велизар Багаров. Борис III взема решение, че Карловските бани си заслужават и той да има лятна вила наоколо.
Земята е закупена от локалните земеделци, като общата повърхност е 10 дка, от които 7 дка и паркът, през който е прекосявала дребна вада. В него има блатна секвоя, див кестен, магнолията и доста други растения. На територията на парка има и лековит минерален извор.
След анулацията на монархията в България през 1946 г.
дворецът в Баня е национализиран от тогавашния комунистически режим.
Едва след демократичните промени българският съд възвърне собствеността на наследниците на Борис III - княгиня Мария Луиза и Симеон II, който десетилетие по-късно стана министър председател на страната.
До 1998 година, когато бе реституиран парцелът, той беше измежду главните туристически атракции в община Карлово, само че по-късно последователно западна и бе затворен за визити. Интересът към него обаче продължава. Опазени са писалището и мастилницата на Борис Трети, сервизи за хранене, сувенири и албуми със фотоси, както и творби на изкуството. Сред тях са картини на Борис Денев и Константин Щъркелов, които са били персонални другари на Борис Трети, на Никола Танев, гравюри и акварели от Италия.
Обявлението за продажбата от предишния ден не е първият опит на царската фамилия да се освободи от двореца в Баня. Преди 10 години в съветски уебсайт се появява публикация, че български цар продава царската си вила за 2.5 милиона евро. Точно тогава уебсайт на съветска аукционна къща разгласява същата информация.
В началото на 2018 година по отношение на делата на Симеон Сакскобургготски за три от парцелите, в медиите се появиха изявления, че царят още веднъж е оповестил къщата в Баня за обмен. Цитираната сума тогава бе 11 млн. лева, като се уточняваше, че сумата включва винарската маза, на която Симеон Сакскобургготски даде фамилния си герб за етикет на виновността, и лозето край Московец, построено по технология на френската " Мерсие груп ". И в двата случая обаче от кабинета на царя не разясниха нищо по въпроса.
Кметът на Баня Стамен Гешев: Занемарен е от 10 година, има статут на недвижима културна ценност
Царският замък е един от знаците на града, хората се гордеят, че в миналото е издигнат тъкмо тук, че Баня е предпочетено място за персоналната къща на царя. Но от десетина години той не се поддържа и очевидно не е в положително положение. Това се вижда и от разстояние, дори от пътя Карлово - Пловдив, който минава на към 100 метра от постройката. Тази постройка изисква много сериозен ремонт и поддръжка, както и паркът към нея.
Опитвали сме да сигнализираме за неприятното положение на постройката и парка, само че без резултат. След една стихия имаше и фотоси на паднало дърво върху високата към два метра ограда.
След като Симеон Сакскобургготски се върна в България, той и сестра му княгиня Мария Луиза се записаха по непрекъснат адрес тъкмо тук, в двореца на улица „ Възраждане “. В продължение на няколко години царят и фамилията му са идвали постоянно тук. По-късно Симеон смени регистрацията си и от много години не е идвал. Княгинята също не се е появявала, въпреки да се води гражданин на Баня.
През годините в медиите се появиха много изявления, че парцелът се продава, само че не съм схванал притежателите да са оповестили съответна цена.
Дворецът има статут на недвижима културна полезност и в случай че се стигне до продажбата, новият притежател ще би трябвало да се съобрази с това - дали ще е частна резиденция, хотел или нещо друго, типът на постройката би трябвало да бъде непокътнат. Много е значимо парцелът да се резервира, да се запази в положително положение. За жителите на Баня, за гостите на града и района е значимо да имат опция да го посещават, тъй като е част от историята, само че да не забравяме, че е частна благосъстоятелност!
Мартин Стоянов: Въпросът е от народен интерес, става дума за историческата ни памет
Мартин Стоянов живее и работи в София, само че всеки свободен ден е в родния си град Баня. Председател е на Сдружение " Заедно за град Баня " и основател и уредник на културни и спортни събития в града. Учил е в Националната Априловска гимназия в Габрово и в Националната гимназия за приложни изкуства в Троян. Завършил е Националната академия за изкуства в София.
- Господин Стоянов, кое накара сдружението да реагира на желанието на семейството Сакскобургготски да продаде двореца в Баня?
- По въпроса за двореца в Баня имаме доста полемики вътре в сдружението и общо взето, всички отзиви са в една и съща посока. Този парцел е значим, първо, за Баня като туристическо място - и в това време за цялата община Карлово. Туризмът и в Баня, и в Карлово е бранш, който носи пари. Следим с болежка положението на парцела през последните години. Преди една година отправихме зов предложение до Симеон Сакскобургготски. В писмо му предложихме поради недоброто положение на постройката и на дворната му част да създадем един тип партньорство. Идеята ни бе да ни разрешат да употребяваме двора, като го приведем в добър и безвреден тип. Там има големи изсъхнали дървета, които са рискови. Бяхме подготвени да поемем за сметка на Сдружението поддръжката на двора, с цел да го превърнем в място за културни събития навън в топлите сезони.
- Писмено ли отправихте това предложение на царя? Как реагира той?
- Миналата година в Баня идва секретарят на царя Явор Кирилов във връзка на тези рискови дървета в парка и положението на парцела. Ние се срещнахме с него и му предадохме персонално нашето предложение. Нашето предпочитание бе, в случай че няма опция предлагането ни да се осъществя, да ни пратят отвод. Но макар че няколко пъти се обаждахме на господин Кирилов, не последва никаква реакция.
- Сега какво оферирате в позицията Ви, която разпространявате?
- На първо място, да бъде отворен диалог по тематиката и виновните институции да влязат в контакт с семейството Сакскобургготски. Да се видят какви са техните стремежи, за каква сума става въпрос и страната да оцени по достолепие качествата на този парцел, тъй като той е обвързван с историята на България и района. Имотът и като архитектура има огромна полезност, тъй като е планиран от двамата най-големи архитекти преди време - от архитектурното бюро „ Иван Васильов-Димитър Цолов “, които оформят пространството на площад „ Княз Ал. Батенберг “ в София и други здания, които основават образа на столицата.
- Смятате ли, че е допустимо страната да откупи този парцел, като се има поради какъв брой знакови здания в България от епохата след Освобождението бяха изгубени заради разнообразни аргументи? В региона най-болезненият образец е фабрика „ Евлоги Георгиев “ и вилата към нея! Говори се за цена на двореца в Баня сред 10 и 18 милиона лв..
- Когато дворецът е бил стопанисван от страната, изключително в края на 80-те години, когато грижата за него поема ВМЗ - Сопот, той е бил отворен за туристически визити. И до ден сегашен всички посетители, които идват в Баня или региона, желаят да видят двореца. Това е един създаден туристически артикул. Ако този обект стартира да действа като държавен културен институт - изложба, музей, център, той ще може да се самоиздържа в една немалка степен - най-малко за належащи поправки и двама души личен състав.
- Да не забравяме обаче, че дворецът е персонална благосъстоятелност на царя и неговата сестра княгиня Мария Луиза. И че най-вероятно с продажбата те желаят да решат някакъв фамилен въпрос. Как страната да се намеси и убеди едни хора какво да вършат с парцела си?
- Ние си представяме ролята на страната в това да припознае нашето предложение. Оттам насетне, откакто парцелът е разгласен за продажба, може да го купи всеки - дали това ще бъде страната посредством някоя от нейните институции, или различен вложител, това е все едно. Сумата също е без значение, тя е минимална на фона на резултата, който желаеме да реализираме - да бъде съхранено културно-историческото завещание и то да бъде част от културния живот на региона и на България. Държавата има по-различни функционалности и благоприятни условия от един бизнес.
- Вашата позиция е оповестена в обществените мрежи и е споделена от още няколко профила. Как оценявате тази поддръжка?
- Оценявам я високо. Не единствено жителите на Баня, болшинството хора милеят за своето минало и своето завещание - културно, историческо, архитектурно. Хората милеят. Всеки ден ние губим парченце от предишното ни. Дори и да построим един ден двореца още веднъж, той няма да е същият, няма да носи тази памет и тази сила. Затова аз чакам всеки ден поддръжката за нашето предложение да се уголемява. Защото тя е с идеална цел - ние желаеме дворецът за остане, да се подсигурява публичният достъп до обекта и той да извършва културни функционалности, а не да бъде частна благосъстоятелност със затворени порти. Много е значимо тези обекти да бъдат съхранени за поколенията, това е доста значимо. Днес потегля и подписка в поддръжка на позицията, която разпространихме. Тя ще върви на хартия в Баня и други обитаеми места на района и в интернет. Въпросът не е локален, той не е на град Баня, той е народен, тъй като се отнася за историята на България.
Обявлението на царската фамилия, че продава двореца в Баня, за което „ Марица “ писа, оповестено в огромен уебсайт за недвижими парцели, разпали пристрастеностите в града и района. Част от локалните хора поддържаха желанието за продажба поради неприятното положение на комплекса и показаха вяра, че нов притежател ще го върне към живот. Други съжаляват и се притесняват, че възможна договорка може да затрие част от националната история.
Своя позиция за бъдещето на царския парцел през вчерашния ден популяризира в отворено писмо до държавните институции и общинската власт Сдружение „ Заедно за град Баня “.
Смятаме, че страната в лицето на своите институции би трябвало да предприеме стъпки за придобиване на парцела и да поеме неговото ръководство. По този метод ще се подсигурява отбраната на публичния интерес, съобщи ръководителят на Сдружението Мартин Стоянов. Според него царската вила в Баня би трябвало да извършва функционалностите на държавен културен институт, който да реализира политики и действия, представящи богата история и културните обичаи в България.
Сдружението приканва културните институции да създадат всичко допустимо за запазване на „ тази парченце от историята на България “. В текста те напомнят историята на двореца от концепцията за неговото създаване в Баня до наши дни, като разказват и кои са били стопаните му през годините - Министерството на здравеопазването, ВМЗ - Сопот, а от 1998-1999 - Винарска избра „ Розова котловина “.
Поглед към двореца от външния двор
Позицията е изпратена до всички държавни институции
- до премиера Росен Желязков, ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова, президента Румен Радев, до министъра на финансите Теменужка Петкова и на културата Мариан Бачев. Предложението на Сдружение „ Заедно за град Баня “ е изпратено и до кмета на Карлово доктор Емил Кабаиванов и ръководителя на Общинския съвет Доньо Тодоров.
Дворецът в Баня е един от шестте парцела на царската фамилия Сакскобургготски в България и единственият, издигнат с персонални средства на цар Борис Трети.
Монархът посещава известното с минералните си води тогавашно курортно село през 1925 година след несполучливо лекуване на ревматизма си в Хисаря. Тогава той отсяда във вилата на своя другар - фабриканта Велизар Багаров. Борис III взема решение, че Карловските бани си заслужават и той да има лятна вила наоколо.
Земята е закупена от локалните земеделци, като общата повърхност е 10 дка, от които 7 дка и паркът, през който е прекосявала дребна вада. В него има блатна секвоя, див кестен, магнолията и доста други растения. На територията на парка има и лековит минерален извор.
След анулацията на монархията в България през 1946 г.
дворецът в Баня е национализиран от тогавашния комунистически режим.
Едва след демократичните промени българският съд възвърне собствеността на наследниците на Борис III - княгиня Мария Луиза и Симеон II, който десетилетие по-късно стана министър председател на страната.
До 1998 година, когато бе реституиран парцелът, той беше измежду главните туристически атракции в община Карлово, само че по-късно последователно западна и бе затворен за визити. Интересът към него обаче продължава. Опазени са писалището и мастилницата на Борис Трети, сервизи за хранене, сувенири и албуми със фотоси, както и творби на изкуството. Сред тях са картини на Борис Денев и Константин Щъркелов, които са били персонални другари на Борис Трети, на Никола Танев, гравюри и акварели от Италия.
Обявлението за продажбата от предишния ден не е първият опит на царската фамилия да се освободи от двореца в Баня. Преди 10 години в съветски уебсайт се появява публикация, че български цар продава царската си вила за 2.5 милиона евро. Точно тогава уебсайт на съветска аукционна къща разгласява същата информация.
В началото на 2018 година по отношение на делата на Симеон Сакскобургготски за три от парцелите, в медиите се появиха изявления, че царят още веднъж е оповестил къщата в Баня за обмен. Цитираната сума тогава бе 11 млн. лева, като се уточняваше, че сумата включва винарската маза, на която Симеон Сакскобургготски даде фамилния си герб за етикет на виновността, и лозето край Московец, построено по технология на френската " Мерсие груп ". И в двата случая обаче от кабинета на царя не разясниха нищо по въпроса.
Кметът на Баня Стамен Гешев: Занемарен е от 10 година, има статут на недвижима културна ценност
Царският замък е един от знаците на града, хората се гордеят, че в миналото е издигнат тъкмо тук, че Баня е предпочетено място за персоналната къща на царя. Но от десетина години той не се поддържа и очевидно не е в положително положение. Това се вижда и от разстояние, дори от пътя Карлово - Пловдив, който минава на към 100 метра от постройката. Тази постройка изисква много сериозен ремонт и поддръжка, както и паркът към нея.
Опитвали сме да сигнализираме за неприятното положение на постройката и парка, само че без резултат. След една стихия имаше и фотоси на паднало дърво върху високата към два метра ограда.
След като Симеон Сакскобургготски се върна в България, той и сестра му княгиня Мария Луиза се записаха по непрекъснат адрес тъкмо тук, в двореца на улица „ Възраждане “. В продължение на няколко години царят и фамилията му са идвали постоянно тук. По-късно Симеон смени регистрацията си и от много години не е идвал. Княгинята също не се е появявала, въпреки да се води гражданин на Баня.
През годините в медиите се появиха много изявления, че парцелът се продава, само че не съм схванал притежателите да са оповестили съответна цена.
Дворецът има статут на недвижима културна полезност и в случай че се стигне до продажбата, новият притежател ще би трябвало да се съобрази с това - дали ще е частна резиденция, хотел или нещо друго, типът на постройката би трябвало да бъде непокътнат. Много е значимо парцелът да се резервира, да се запази в положително положение. За жителите на Баня, за гостите на града и района е значимо да имат опция да го посещават, тъй като е част от историята, само че да не забравяме, че е частна благосъстоятелност!
Мартин Стоянов: Въпросът е от народен интерес, става дума за историческата ни памет
Мартин Стоянов живее и работи в София, само че всеки свободен ден е в родния си град Баня. Председател е на Сдружение " Заедно за град Баня " и основател и уредник на културни и спортни събития в града. Учил е в Националната Априловска гимназия в Габрово и в Националната гимназия за приложни изкуства в Троян. Завършил е Националната академия за изкуства в София.
- Господин Стоянов, кое накара сдружението да реагира на желанието на семейството Сакскобургготски да продаде двореца в Баня?
- По въпроса за двореца в Баня имаме доста полемики вътре в сдружението и общо взето, всички отзиви са в една и съща посока. Този парцел е значим, първо, за Баня като туристическо място - и в това време за цялата община Карлово. Туризмът и в Баня, и в Карлово е бранш, който носи пари. Следим с болежка положението на парцела през последните години. Преди една година отправихме зов предложение до Симеон Сакскобургготски. В писмо му предложихме поради недоброто положение на постройката и на дворната му част да създадем един тип партньорство. Идеята ни бе да ни разрешат да употребяваме двора, като го приведем в добър и безвреден тип. Там има големи изсъхнали дървета, които са рискови. Бяхме подготвени да поемем за сметка на Сдружението поддръжката на двора, с цел да го превърнем в място за културни събития навън в топлите сезони.
- Писмено ли отправихте това предложение на царя? Как реагира той?
- Миналата година в Баня идва секретарят на царя Явор Кирилов във връзка на тези рискови дървета в парка и положението на парцела. Ние се срещнахме с него и му предадохме персонално нашето предложение. Нашето предпочитание бе, в случай че няма опция предлагането ни да се осъществя, да ни пратят отвод. Но макар че няколко пъти се обаждахме на господин Кирилов, не последва никаква реакция.
- Сега какво оферирате в позицията Ви, която разпространявате?
- На първо място, да бъде отворен диалог по тематиката и виновните институции да влязат в контакт с семейството Сакскобургготски. Да се видят какви са техните стремежи, за каква сума става въпрос и страната да оцени по достолепие качествата на този парцел, тъй като той е обвързван с историята на България и района. Имотът и като архитектура има огромна полезност, тъй като е планиран от двамата най-големи архитекти преди време - от архитектурното бюро „ Иван Васильов-Димитър Цолов “, които оформят пространството на площад „ Княз Ал. Батенберг “ в София и други здания, които основават образа на столицата.
- Смятате ли, че е допустимо страната да откупи този парцел, като се има поради какъв брой знакови здания в България от епохата след Освобождението бяха изгубени заради разнообразни аргументи? В региона най-болезненият образец е фабрика „ Евлоги Георгиев “ и вилата към нея! Говори се за цена на двореца в Баня сред 10 и 18 милиона лв..
- Когато дворецът е бил стопанисван от страната, изключително в края на 80-те години, когато грижата за него поема ВМЗ - Сопот, той е бил отворен за туристически визити. И до ден сегашен всички посетители, които идват в Баня или региона, желаят да видят двореца. Това е един създаден туристически артикул. Ако този обект стартира да действа като държавен културен институт - изложба, музей, център, той ще може да се самоиздържа в една немалка степен - най-малко за належащи поправки и двама души личен състав.
- Да не забравяме обаче, че дворецът е персонална благосъстоятелност на царя и неговата сестра княгиня Мария Луиза. И че най-вероятно с продажбата те желаят да решат някакъв фамилен въпрос. Как страната да се намеси и убеди едни хора какво да вършат с парцела си?
- Ние си представяме ролята на страната в това да припознае нашето предложение. Оттам насетне, откакто парцелът е разгласен за продажба, може да го купи всеки - дали това ще бъде страната посредством някоя от нейните институции, или различен вложител, това е все едно. Сумата също е без значение, тя е минимална на фона на резултата, който желаеме да реализираме - да бъде съхранено културно-историческото завещание и то да бъде част от културния живот на региона и на България. Държавата има по-различни функционалности и благоприятни условия от един бизнес.
- Вашата позиция е оповестена в обществените мрежи и е споделена от още няколко профила. Как оценявате тази поддръжка?
- Оценявам я високо. Не единствено жителите на Баня, болшинството хора милеят за своето минало и своето завещание - културно, историческо, архитектурно. Хората милеят. Всеки ден ние губим парченце от предишното ни. Дори и да построим един ден двореца още веднъж, той няма да е същият, няма да носи тази памет и тази сила. Затова аз чакам всеки ден поддръжката за нашето предложение да се уголемява. Защото тя е с идеална цел - ние желаеме дворецът за остане, да се подсигурява публичният достъп до обекта и той да извършва културни функционалности, а не да бъде частна благосъстоятелност със затворени порти. Много е значимо тези обекти да бъдат съхранени за поколенията, това е доста значимо. Днес потегля и подписка в поддръжка на позицията, която разпространихме. Тя ще върви на хартия в Баня и други обитаеми места на района и в интернет. Въпросът не е локален, той не е на град Баня, той е народен, тъй като се отнася за историята на България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ