Графитите на Пловдив – арт или траш? СНИМКИ
Графити на знайни и незнайни създатели покриват стени на здания, улични лампи, закътани ъгли и централни места в Пловдив. Някои от шарените пръски са същински шедьоври на актуалното изкуство, а други съставляват криви надписи, нецензурни послания или пък свидетелстват за футболни разпри.
„ Жалко е, че красивите графити на Насимо и Стерн би трябвало да се оправят с поривите на хлапетата, които не ценят работата им. Неведнъж техни творби са осъмвали покрити от грозни драсканици. Крайно време е да се вземат някакви ограничения и да се пази труда на стрийт артистите. Не желая да разясня и плесканиците по скалите на тепетата. Тъжно е, че няма кой да ги пази от вандалските прояви “ – споделя Александър Василев. Двадесет и пет годишният мъж живее наоколо до Дановия рид и споделя, че нееднократно е гонил малчугани със спрей в ръка.
Улица „ Найден Геров “, която отделя тепето от центъра напълно ясно разграничава „ арт графитите “ от „ траша “. От едната й страна се простират забележителни картини от известния стрийт актьор Стерн, а от другата полепнали по скалите на Сахат тепе са хилядите безформени послания от спрей. Преди време в подножието на хълма стояха и рисунките на Стойчо Гагъмов, които изобразяваха разнообразни български революционери, само че през август предходната година „ Чистота “ отдели повече от месец, с цел да почисти сиенитните скали от тях.
„ Има си места, на които да се рисува или драска, както желаете по този начин го наричайте. Сгради, чиито притежатели са дали единодушието си, особено обезпечени бетонни стени и така нататък Тепетата несъмнено не са уместно място. От там нататък дали е арт или не, няма значение. Важното е шарении да има там, където е разрешено. Според мен Общината би трябвало да отделя повече внимание и да пази вековните скали от хулигански нападения “ – безапелационна е Людмила, която работи на центъра и всеки ден минава по улица „ Найден Геров “.
Пъстрите драсканици нервират и дядо Илия, който твърди, че единственото хубаво на спреяджиите е че трепят комари до момента в който рисуват.
Въпреки вълненията към пловдивските графити, чужденци от близо и надалеч идват в Европейската столица на културата и се натъкват на тях всекидневно. Някои туристи одобряват за забавни надписи от сорта на " Ботев 1912 " или " Завинаги Локо ". Преди време пловдивчани станаха очевидци и на фотография на японски екскурзиант, който се щракна със неприличен надпис от Сахат тепе и надали е бил удивен, в случай че си е превел посланието.
„ Жалко е, че красивите графити на Насимо и Стерн би трябвало да се оправят с поривите на хлапетата, които не ценят работата им. Неведнъж техни творби са осъмвали покрити от грозни драсканици. Крайно време е да се вземат някакви ограничения и да се пази труда на стрийт артистите. Не желая да разясня и плесканиците по скалите на тепетата. Тъжно е, че няма кой да ги пази от вандалските прояви “ – споделя Александър Василев. Двадесет и пет годишният мъж живее наоколо до Дановия рид и споделя, че нееднократно е гонил малчугани със спрей в ръка.
Улица „ Найден Геров “, която отделя тепето от центъра напълно ясно разграничава „ арт графитите “ от „ траша “. От едната й страна се простират забележителни картини от известния стрийт актьор Стерн, а от другата полепнали по скалите на Сахат тепе са хилядите безформени послания от спрей. Преди време в подножието на хълма стояха и рисунките на Стойчо Гагъмов, които изобразяваха разнообразни български революционери, само че през август предходната година „ Чистота “ отдели повече от месец, с цел да почисти сиенитните скали от тях.
„ Има си места, на които да се рисува или драска, както желаете по този начин го наричайте. Сгради, чиито притежатели са дали единодушието си, особено обезпечени бетонни стени и така нататък Тепетата несъмнено не са уместно място. От там нататък дали е арт или не, няма значение. Важното е шарении да има там, където е разрешено. Според мен Общината би трябвало да отделя повече внимание и да пази вековните скали от хулигански нападения “ – безапелационна е Людмила, която работи на центъра и всеки ден минава по улица „ Найден Геров “.
Пъстрите драсканици нервират и дядо Илия, който твърди, че единственото хубаво на спреяджиите е че трепят комари до момента в който рисуват.
Въпреки вълненията към пловдивските графити, чужденци от близо и надалеч идват в Европейската столица на културата и се натъкват на тях всекидневно. Някои туристи одобряват за забавни надписи от сорта на " Ботев 1912 " или " Завинаги Локо ". Преди време пловдивчани станаха очевидци и на фотография на японски екскурзиант, който се щракна със неприличен надпис от Сахат тепе и надали е бил удивен, в случай че си е превел посланието.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ