„Галъп инт.“ откри, че повечето българи се радват на заплатите си
Графика: " Галъп интернешънъл "
В навечерието на Деня на труда първи май доволните от парите, които получават в работата си, са малко повече недоволните, заяви на уеб страницата си социологическата организация „ Галъп интернешънъл “. Личната оценка на българите за работата им е по-скоро добра. Добра е и оценката им за началниците. Очакванията безработицата да остава същата или да пораства не престават да доминират, само че отрицателните упования са в най-ниската си точка от години.
53% от работещите пълнолетни българи заявяват, че са удовлетворени от парите, които получават от работодателите си. 44% - че не са. Данните идват на фона на относително по-добрите индикатори за стопанската система и пазара на труда напоследък, само че не демонстрират уверено предимство на приемливоте оценки. Положителните оценки „ водят “ с малко, само че и делът на негативните е сензитивен.
Последното ежемесечно националнопредставително изследване на „ Галъп интернешънъл “ е извършено сред 13 и 22 април измежду 817 души по метода „ лице в лице “. Основната част от ежемесечните проучвания са познати като „ Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “. Независими са от външно финансиране.
43% от пълнолетните българи настояват, че работят и са удовлетворени от работата си. 18% работят, само че не са удовлетворени. 19% не работят, само че като цяло са удовлетворени от работата си до момента, а 10% не работят в този миг и не са удовлетворени от работата си до този миг. 7% споделят, че още не работят, а останалите се затрудняват да отговорят. 58% от работещите пък споделят, че са удовлетворени от шефовете си, 24% не са, а 13% споделят, че нямат шефове. Останалите се затрудняват да отговорят. Във въпроси като този със заплащането и този за шефовете, несъмнено, може да се отразява и известна нерешителност на отговарящите.
Хората си дават сметка освен за размера на заплащането, само че и за опцията или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, за съотношението труд/заплащане и така нататък, означават от организацията.
Друго изследване демонстрира, че под прага на беднотия са били 23.4 на 100 от българите през 2017 година Тогава линията на беднотия общо за страната e била 351.08 лева средномесечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1665.3 хиляди души, или 23.4 на 100 от популацията на страната, заяви Националният статистически институт.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 13.9 на 100, а относителният дял на бедното население нараства с 0.5 процентни пункта. Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. Данните за 2017 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 23.4 до 29.2 на 100, или с 5.8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44.8 на 100, или с 21.4 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от популацията е тяхната несигурна икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (58.7 на 100 за 2017 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 8.2 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
В навечерието на Деня на труда първи май доволните от парите, които получават в работата си, са малко повече недоволните, заяви на уеб страницата си социологическата организация „ Галъп интернешънъл “. Личната оценка на българите за работата им е по-скоро добра. Добра е и оценката им за началниците. Очакванията безработицата да остава същата или да пораства не престават да доминират, само че отрицателните упования са в най-ниската си точка от години.
53% от работещите пълнолетни българи заявяват, че са удовлетворени от парите, които получават от работодателите си. 44% - че не са. Данните идват на фона на относително по-добрите индикатори за стопанската система и пазара на труда напоследък, само че не демонстрират уверено предимство на приемливоте оценки. Положителните оценки „ водят “ с малко, само че и делът на негативните е сензитивен.
Последното ежемесечно националнопредставително изследване на „ Галъп интернешънъл “ е извършено сред 13 и 22 април измежду 817 души по метода „ лице в лице “. Основната част от ежемесечните проучвания са познати като „ Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “. Независими са от външно финансиране.
43% от пълнолетните българи настояват, че работят и са удовлетворени от работата си. 18% работят, само че не са удовлетворени. 19% не работят, само че като цяло са удовлетворени от работата си до момента, а 10% не работят в този миг и не са удовлетворени от работата си до този миг. 7% споделят, че още не работят, а останалите се затрудняват да отговорят. 58% от работещите пък споделят, че са удовлетворени от шефовете си, 24% не са, а 13% споделят, че нямат шефове. Останалите се затрудняват да отговорят. Във въпроси като този със заплащането и този за шефовете, несъмнено, може да се отразява и известна нерешителност на отговарящите.
Хората си дават сметка освен за размера на заплащането, само че и за опцията или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, за съотношението труд/заплащане и така нататък, означават от организацията.
Друго изследване демонстрира, че под прага на беднотия са били 23.4 на 100 от българите през 2017 година Тогава линията на беднотия общо за страната e била 351.08 лева средномесечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1665.3 хиляди души, или 23.4 на 100 от популацията на страната, заяви Националният статистически институт.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 13.9 на 100, а относителният дял на бедното население нараства с 0.5 процентни пункта. Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. Данните за 2017 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 23.4 до 29.2 на 100, или с 5.8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44.8 на 100, или с 21.4 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от популацията е тяхната несигурна икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (58.7 на 100 за 2017 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 8.2 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ